Намразвам го, а го обичам

Здравейте, имам проблем който искам да споделя с вас, за да чуя различни мнения и да преценя как точно да постъпя. Искам да подчертая, че не съм слабохарактерна, безлична жена, която няма мнение и се страхува да остане сама. Историята е следната:

От 3 години съм с моя приятел, но нещата никога не са ни вървели. Той е със 7 години по голям от мен. Имаме много проблеми свързани с нашите отношения: караме се постоянно за всичко. Дори за най дребните неща. Удрял ме е един единствен път преди много време. Разделяли сме се няколко пъти, а когато се съберем нещата с много усилия се получават за около седмица, а после както той казва старата песен на нов глас.

Когато се запознахме аз бях дива, луда, правех каквото си искам, с времето си дадох сметка, че това не може да продължава дълго. Никога не съм му изневерявала и никога не съм му давала повод да се съмнява в мен. До ден днешен той не може да разбере, че аз съм един много общителен човек, защото обичам контакта с хора, с това е свързана и работата ми.

Постоянно ме обвинява в нещо, постоянно мрънка, ходи след мен като свекърва и все нещо мърмори. Уморява ме и ме натоварва до безкрай. Разбира се за да не ми остане длъжен, той ме обвинява в същите неща. Винаги за всичко аз съм виновна. Според него няма нужда да разговаряме за проблемите си - те ще се решат от само себе си. В скандал излива такава помия върху мен, че се чудя това този същия човек ли е, този с който живея вече 2 години.

А като му размине след 10 минути се прави, че все едно нищо не е било. Не ме пуска да си събера нещата и да си тръгна. В мен този човек вижда всички отрицателни черти, всичко най лошо събрани в едно - аз. Никога не съм го чула да казва и 1 добра дума на семейството си, на приятелите ни за мен. Подценява ме и не се радва на успехите ми. Не получавам никаква подкрепа от него за нищо. Оказва да ходим заедно при родителите му.

От известно време му отказвам секс. Изпросено го накарах да разбере защо. И въпреки, че не му казах нищо ново, което той да не знае ми се разсърди толкова че 1 седмица не ми обели 1 дума. Каза, че съм наранила мъжкото му достойнство, засегнала съм го много дълбоко.

Това ми е повече от ясно, но не това беше целта ми. Като допълнение ще споделя, че когато му казах за проблема, беше в спокоен разговор. Исках само да обсъдим нещата кротко и спокойно, за да е добре и за двама ни. Нали така правят големите хора? ! Обсъждат, решават и действат. На следващия ден замина за провинцията без да каже и дума.

След 3 дни се върна, пожелах да разговаряме и до някъде се случи. Единственото което чух обаче бяха обвинения и нападки. Не че съм очаквала друго. . . просто поредния път в който си говорим и нищо не се променя. Мога да разкажа още много неща но това е достатъчно. Искам да споделя, че въпреки всичко този човек не е лош. Той даде много от себе си, за да се променят нещата, но според мен липсата на постоянство и трудностите му изиграха лоша шега.

Умори се, изхаби се. През дългия период, в който не работех грижите за наема и сметките бяха изцяло на негов гръб. Тайно му се възхищавах, че трудно, но все пак успява да се справи сам. Намерих си работа и започнах да му помагам все пак живеем заедно, не е длъжен да ме издържа. Почти винаги когато съм помолила за помощ ми е помагал, но сякаш очаква, да му се издължавам за всяка помощ.

Объркана съм, обмислям да го напусна. Много пъти ми е казвал, че ако сега се разделим това е за последно. Използва го като заплаха срещу мен. И двамата сме на мнение, че това не е връзката, която всеки иска, но въпреки това продължаваме да се караме и да се сдобряваме. . . до безкрай. А и двамата нямаме повече сила за това.

Опитвала съм се да му повлияя по различни начини, но без успех. Най вероятно вината е в мен. Приемам това, но не разбирам заслужава ли си да се боря с вятърни мелници и да съсипвам и неговия и моя живот? !

Моля само за искрени мнения и коментари, нямам нужда от злоба и агресия, нагледала съм се и съм се наслушала достатъчно. Благодаря за вниманието.