Прогоних го навремето по детински, сега страдам
редакция:
Здравейте, искам да споделя своята история. Не се нуждая от съвет, а просто искам да разкажа за това какво би било ако, и как живота ни подготвя за да го изживеем. В тази история няма големи драми, няма сълзи, няма, нищо няма. А именно:
Аз бях на 17 години, ученичка още. Той беше 4 години по-голям от мен. Аз бях опърничава, исках да опитам всичко забранено. Той вече беше минал този път, и искаше да създава семейство. Тъй като скоро навършвах пълнолетие аз му се струвах подходяща за титлата "майка на децата му".
Всъщност това едва ли е била единствената причина, но както и да е, в края на връзката ни остана само това. В началото не го обичах, обикнах го години след раздялата ни. Тогава когато разбрах какво съм прогонила.
Както вече казах аз исках да опитам от всичко, а в онези години имаше много за опитване. Той беше наркоман, но през времето на връзката си с мен не употребяваше наркотици. Виждах го всеки ден, и съм убедена в думите си.
След края на връзката ни аз тръгнах по същия този път, и го вървях в продължение на 10 години. За това знам какво говоря. През тези три месеца, в които бяхме заедно- той не употребяваше дрога. От там дойде и проблема. Аз не разбирах, че този човек е преустановил употребата на наркотици в името на нашата връзка.
Започнах да излизам с наркоманчетата в квартала, защото исках и аз да опитам. Няколко пъти когато той ме е търсил, аз съм била с тях. Не употребявах още, но имах точно тази цел. Той разбра на къде отиват нещата и един ден ми каза: "Аз заради теб, заради нас съм спрял наркотиците, а ти с наркоманите от квартала излизаш. Не разбираш какво си причиняваш, и на теб, и на нас.".
Моя естествен отговор (по детски) беше..., казах му че никога не съм го карала да прави каквото и да е за мен. Това доведе до очакван край на връзката ни. Какво да кажа, не мога да се оправдая дори пред себе си за собствената си глупост и безумие.
След време аз станах наркоманче, заприличах на нищо. Не бях човек, а още по-малко бях жена. Запознах се с едно друго момче, и заживяхме заедно. Той също беше наркоман. Пораснах малко, и все по-често мислех за онзи- предишния. Онзи, които правеше милион красиви неща за мен всеки ден. Онзи, които искаше да имаме детенце (от малка винаги за това съм мечтала- да бъда майка).
Сегашния ми приятел не искаше да имаме деца, искаше само да продължим да се друсаме. Така стана че след 7-8 години аз намерих сили и средства да се измъкна от тинята. Господ ми подаде ръка за помощ. Напуснах този мъж, преместих се в друг квартал, смених си телефона и станах порядъчен член на обществото.
Започнах работа, на отговорна длъжност. Работех с много пари, и не се изкушавах. Бях загърбила миналото. След около 4 месеца ме повишиха в длъжност, и после още няколко пъти ми вдигаха заплатата. Бях наистина нов човек. Често мислех за онзи. Онзи, когото прогоних по детски.
Понякога си мисля какво ли би било ако бях малко по-умна. Няма да разберем. Запознах се с нов човек. Приемах го като добър приятел. Всеки ден след работа минавах покрай него да се видим на по биричка. Той не приемал нещата така..., започна да идва да ме взема от работа, да ми носи цветя, плюшени играчки.
Водеше ме на театър, на ресторант, дори...на футболен мач. Там, на стадиона го видях. Онзи, онзи които милиони пъти караше сърцето ми да се замисли- "Ами ако?". И той ме видя, повика ме да тръгна с него на някакво парти след мача. Отказах. Обичах новия си приятел.
Този-новия беше също толкова мил, нежен и грижовен, както онзи. Не мога, а и нямам правото да ги сравнявам. Онзи ми беше неизживяна любов, обикнах го едва когато пораснах- години след раздялата ни. Този беше моят бъдещ съпруг, и баща на бебето което чакам в момента.
Не ме мислете за безсрамница. Не искам да изневерявам на съпруга си, нямам такива помисли. Обичам го от цялото си сърце, и съм изключително щастлива с него. Просто попаднах на една снимка във фейсбук. На тази снимка онзи държеше малко момиченце. Неговата дъщеричка.
Красива и нежна като ангелче. Точно такава каквато я описваше някога в нощите прекарани заедно. Руса, със светли очи. Замислих се отново, какво ли би било ако...? Вече знам. На тези години нямаше да останем дълго заедно. Може би аз щях да съм майката на това малко ангелче, но щях да пропусна много други възможности.
Ако тогава бях малко по-умна, ако бях се отдръпнала от лошата компания и бях се отдала само на него щях да изживея тази си любов, но щях да пропусна всичко онова което имам днес. Щях да бъда друг човек, нямаше да бъда толкова щастлива. Нямаше да имам този горчив опит от живота, вероятно щях да ценя парите повече от щастието (на последното се научих от опита с наркотиците), нямаше да бъда себе си.
Щях да поживея с онзи, обгрижвана и засипвана с всичко което пожелая, и нямаше да се науча да се боря за щастието си. Радвам се много за онзи, той има това за което мечтаеше.
Аз също имам своите осъществени мечти, и нови за които да бленувам. Обичам живота си, с всичките грешки в него. Обичам съпруга си, и не бих го наранила по никакъв начин. Обичам и рожбата която чакам с нетърпение. Просто исках да споделя.
Живота ме преметна през безброй затруднения, и някой от тях аз усложних допълнително. Но ако не бях имала миналото си- сега нямаше да целувам настоящето с трепет. Пожелавам на всички да се поучат от трудностите, и да се насладят на настоящето. Не мислете какво би било, намерете щастието в днешния ден.
Аз бях на 17 години, ученичка още. Той беше 4 години по-голям от мен. Аз бях опърничава, исках да опитам всичко забранено. Той вече беше минал този път, и искаше да създава семейство. Тъй като скоро навършвах пълнолетие аз му се струвах подходяща за титлата "майка на децата му".
Всъщност това едва ли е била единствената причина, но както и да е, в края на връзката ни остана само това. В началото не го обичах, обикнах го години след раздялата ни. Тогава когато разбрах какво съм прогонила.
Както вече казах аз исках да опитам от всичко, а в онези години имаше много за опитване. Той беше наркоман, но през времето на връзката си с мен не употребяваше наркотици. Виждах го всеки ден, и съм убедена в думите си.
След края на връзката ни аз тръгнах по същия този път, и го вървях в продължение на 10 години. За това знам какво говоря. През тези три месеца, в които бяхме заедно- той не употребяваше дрога. От там дойде и проблема. Аз не разбирах, че този човек е преустановил употребата на наркотици в името на нашата връзка.
Започнах да излизам с наркоманчетата в квартала, защото исках и аз да опитам. Няколко пъти когато той ме е търсил, аз съм била с тях. Не употребявах още, но имах точно тази цел. Той разбра на къде отиват нещата и един ден ми каза: "Аз заради теб, заради нас съм спрял наркотиците, а ти с наркоманите от квартала излизаш. Не разбираш какво си причиняваш, и на теб, и на нас.".
Моя естествен отговор (по детски) беше..., казах му че никога не съм го карала да прави каквото и да е за мен. Това доведе до очакван край на връзката ни. Какво да кажа, не мога да се оправдая дори пред себе си за собствената си глупост и безумие.
След време аз станах наркоманче, заприличах на нищо. Не бях човек, а още по-малко бях жена. Запознах се с едно друго момче, и заживяхме заедно. Той също беше наркоман. Пораснах малко, и все по-често мислех за онзи- предишния. Онзи, които правеше милион красиви неща за мен всеки ден. Онзи, които искаше да имаме детенце (от малка винаги за това съм мечтала- да бъда майка).
Сегашния ми приятел не искаше да имаме деца, искаше само да продължим да се друсаме. Така стана че след 7-8 години аз намерих сили и средства да се измъкна от тинята. Господ ми подаде ръка за помощ. Напуснах този мъж, преместих се в друг квартал, смених си телефона и станах порядъчен член на обществото.
Започнах работа, на отговорна длъжност. Работех с много пари, и не се изкушавах. Бях загърбила миналото. След около 4 месеца ме повишиха в длъжност, и после още няколко пъти ми вдигаха заплатата. Бях наистина нов човек. Често мислех за онзи. Онзи, когото прогоних по детски.
Понякога си мисля какво ли би било ако бях малко по-умна. Няма да разберем. Запознах се с нов човек. Приемах го като добър приятел. Всеки ден след работа минавах покрай него да се видим на по биричка. Той не приемал нещата така..., започна да идва да ме взема от работа, да ми носи цветя, плюшени играчки.
Водеше ме на театър, на ресторант, дори...на футболен мач. Там, на стадиона го видях. Онзи, онзи които милиони пъти караше сърцето ми да се замисли- "Ами ако?". И той ме видя, повика ме да тръгна с него на някакво парти след мача. Отказах. Обичах новия си приятел.
Този-новия беше също толкова мил, нежен и грижовен, както онзи. Не мога, а и нямам правото да ги сравнявам. Онзи ми беше неизживяна любов, обикнах го едва когато пораснах- години след раздялата ни. Този беше моят бъдещ съпруг, и баща на бебето което чакам в момента.
Не ме мислете за безсрамница. Не искам да изневерявам на съпруга си, нямам такива помисли. Обичам го от цялото си сърце, и съм изключително щастлива с него. Просто попаднах на една снимка във фейсбук. На тази снимка онзи държеше малко момиченце. Неговата дъщеричка.
Красива и нежна като ангелче. Точно такава каквато я описваше някога в нощите прекарани заедно. Руса, със светли очи. Замислих се отново, какво ли би било ако...? Вече знам. На тези години нямаше да останем дълго заедно. Може би аз щях да съм майката на това малко ангелче, но щях да пропусна много други възможности.
Ако тогава бях малко по-умна, ако бях се отдръпнала от лошата компания и бях се отдала само на него щях да изживея тази си любов, но щях да пропусна всичко онова което имам днес. Щях да бъда друг човек, нямаше да бъда толкова щастлива. Нямаше да имам този горчив опит от живота, вероятно щях да ценя парите повече от щастието (на последното се научих от опита с наркотиците), нямаше да бъда себе си.
Щях да поживея с онзи, обгрижвана и засипвана с всичко което пожелая, и нямаше да се науча да се боря за щастието си. Радвам се много за онзи, той има това за което мечтаеше.
Аз също имам своите осъществени мечти, и нови за които да бленувам. Обичам живота си, с всичките грешки в него. Обичам съпруга си, и не бих го наранила по никакъв начин. Обичам и рожбата която чакам с нетърпение. Просто исках да споделя.
Живота ме преметна през безброй затруднения, и някой от тях аз усложних допълнително. Но ако не бях имала миналото си- сега нямаше да целувам настоящето с трепет. Пожелавам на всички да се поучат от трудностите, и да се насладят на настоящето. Не мислете какво би било, намерете щастието в днешния ден.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 12
52
46
33
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И че трябва да се научим да ценим това което имаме и да се радваме на настоящето.