Кой е правилният избор
редакция:
Сломена и обезверена съм! Отстрани погледнато,всичко в моя живот се подреди добре,омъжих се късно на 34,той с осем години по-голям,разведен без деца!
Мил,добър,човечен е моят съпруг и всеки ден благодаря на Бог,че ме срещна с него,защото аз свита,скромна или задръстена както се казва,а и на всичкото отгоре с наднормено тегло щях да си остана стара мома в буквалния смисъл на думата.
Омъжих се девствена, имах една връзка преди него,но секса не се получи,аз пълна, той с преждевременно изпразване,щом ме доближеше и възбудата спадаше. Срам и болезнено унижение за мен, разделихме се набързо.
Когато срещнах съпругът ми, той ме накара да се почувствам сигурна и желана, всичко си дойде на мястото и в леглото и извън него.Направих правилният избор,а и съдбата ми изпрати подходящия за мен човек,но винаги има едно НО...!
Обичаме се, не сме богати, но и не сме лишени от нищо, липсва ни само рожбичка. Вече 3години опитваме, лекувам се с хормони, лекар следи състоянието ми и твърди,че след направените, като за начало прегледи и изследвания проблеми нямаме и двамата,а дете не се появява.
Съветва ни да опитаме инвитро оплождане, аз обаче не искам да се подлагам на тези натоварващи процедури,имам алергии,страхувам се от упойки,ужасявам се от клиники,нямам доверие на лекарите!
Съпругът ми,проявява разбиране,но аз знам че,той иска да направим всичко възможно да си имаме дете,понеже аз не съм готова на това,ден и нощ се питам,как да постъпя,да го напусна ли,за да му дам шанс да срещне друга,която да му даде това,което е най-свидното,да си сложа край на живота ли,понеже без него това моето няма да е живот?!
Срамувам се от себе си, аз също искам дете, но не и на тази цена. Вината ми към него е огромна,защото той заслужава да бъде баща и понякога,като е ядосан ме упреква,че го лишавам от най-важното в живота!
Помолих го да ме изгони,защото аз сама нямам сили да го напусна, но и той не може да събере кураж, не знам може би ме обича. Помогнете ми, луда ли съм или това са съвсем нормални човешки преживявания.
Мил,добър,човечен е моят съпруг и всеки ден благодаря на Бог,че ме срещна с него,защото аз свита,скромна или задръстена както се казва,а и на всичкото отгоре с наднормено тегло щях да си остана стара мома в буквалния смисъл на думата.
Омъжих се девствена, имах една връзка преди него,но секса не се получи,аз пълна, той с преждевременно изпразване,щом ме доближеше и възбудата спадаше. Срам и болезнено унижение за мен, разделихме се набързо.
Когато срещнах съпругът ми, той ме накара да се почувствам сигурна и желана, всичко си дойде на мястото и в леглото и извън него.Направих правилният избор,а и съдбата ми изпрати подходящия за мен човек,но винаги има едно НО...!
Обичаме се, не сме богати, но и не сме лишени от нищо, липсва ни само рожбичка. Вече 3години опитваме, лекувам се с хормони, лекар следи състоянието ми и твърди,че след направените, като за начало прегледи и изследвания проблеми нямаме и двамата,а дете не се появява.
Съветва ни да опитаме инвитро оплождане, аз обаче не искам да се подлагам на тези натоварващи процедури,имам алергии,страхувам се от упойки,ужасявам се от клиники,нямам доверие на лекарите!
Съпругът ми,проявява разбиране,но аз знам че,той иска да направим всичко възможно да си имаме дете,понеже аз не съм готова на това,ден и нощ се питам,как да постъпя,да го напусна ли,за да му дам шанс да срещне друга,която да му даде това,което е най-свидното,да си сложа край на живота ли,понеже без него това моето няма да е живот?!
Срамувам се от себе си, аз също искам дете, но не и на тази цена. Вината ми към него е огромна,защото той заслужава да бъде баща и понякога,като е ядосан ме упреква,че го лишавам от най-важното в живота!
Помолих го да ме изгони,защото аз сама нямам сили да го напусна, но и той не може да събере кураж, не знам може би ме обича. Помогнете ми, луда ли съм или това са съвсем нормални човешки преживявания.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари