Харесвам го, но си има приятелка....

Запознах с това момче преди 4-5 месеца на рожден ден на обща приятелка. Тогава аз си имах приятел, но връзката ми с него беше доста особена.(Постоянни скандали, много ме ревнуваше и т.н.)

Въпросното момче (Наско) също си имаше приятелка, но при него нещата не стояха така. Още като дойдох той и приптелите му почнаха да си говорят за мен "-За мен е! "-Не за мен е!" абе типични момчешки глупости, аз се направих, че не съм чула, защото се засрамих.

След малко алкохол Наско дойде при мен и ми каза в прав текст, че ме харесва, че не му пука че и двамата сме "заети" и че иска да е с мен. В началото му се дърпах, но след известно време "се оставих сърцето да ме води" (хехе колко чийзи звучи).

Цяла вечер не се отлепихме един от друг, говорихме, танцувахме, целувахме се, сядахме сами на терасата и си приказвахме, дори си легнахме в едно легло. Той не искаше секс от мен, сам ми го каза.

Когато лежахме ми каза много хубави неща, които вече не помня. Едното от тях беше, че се е влюбил във мене, но аз само му се изсмях, защото приписвах думите на изпития алкохол. И така де.. рожденният ден свърши, както и отношенията ми с Наско(поне така си мислех аз).

На следващата вечер той ме потърси аз сериозно се замислих дали да му вдигна, но реших, че това ще е грешка (имаше си приятелка от 6 месеца все пак). На следващия ден мислих само за него и за всички неща, които ми наговори, на по следващия той ми звънна пак и запоянахме да се виждаме. Беше прекрасно.

Нямах търпение да дойде въпросният час, за да го видя и да го прегърна. Разхождахме се по улиците хванати за ръка изобщо не се криехме от никой. Представяше ме на приятелите си като "Най-красивото момиче".

А аз се чувствах като най-щастливиата на света. (Тук е момента да отбалежа, че не съм от тези, които се влюбват лесно. Даже бих казала, че все търся някой "перфектен", все намирам недостатъци на всички момчета и колкото и да са добри ги отблъсквам. )

Всичко продължи известно време, много малко време.... След последния път в който се видяхме той ми звънна пиян(беше на имен ден) и ми каза колко много ме харесва и как се ядосва, че не може да зареже приятелката си.(Забравих да кажа, че тя е побъркана крава, която при всеки негов опит да се разделят заплашва със самоубийство.)

Няколко дни след този разговор му звънях да се видим няколко пъти, но той все беше зает. Малко по малко усетих какво става и ссе отдръпнах с надеждата той да ме потърси, но това така и не се случи... Всичко това се случи преди 4 месеца, а аз все още мисля за него.

Знам, че няма НИКАКВА надежда и затова не му се натрапвам и не го търся изобщо, но всичко това ми тежи толкова, защото не искам да споделям с приятелки(няма да ме разберат, пък и в малък град като Разград нещата се разчуват бързо) Исках просто да си излея душата някъде)

ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ДЪЛГАТА ИСТОРИЯ И ЗА ПРАВОПИСНИТЕ СИ ГРЕШКИ!!! Приятен ден на всички!!