Да продължа ли да се боря за тази връзка или няма смисъл

Искам да разкажа и своята история.Имам приятел от година и половина.Ние много се обичаме, и не сме спирали да си го показваме, но досега.Нещата започнаха да вървят към лошо.

Той се променя, държи се идиотски, позволява си неща, който мен ме нараняват, а и по принцип съм чувствителен човек и ги приемам по навътре нещата, но явно има и защо.

И аз като всеки друг човек искам да му споделя, че виждам нещо в него, което ни ми харесва и не ме кара да се чувствам добре.Като нормален човек искам да му споделя, да си поговорим и да изясним нещата.

Той все си измисляше причини да не говорим, прави разни гримаси, когато почна да говоря, а аз не искам да се караме, а да си споделяме, но не.Измъкваше се тънко и винаги разговора свършваше, че аз си тръгвам разочарована, разплакана, а той горделиво се прибираше и на другия ден все едно нищо не е станало и така през няколко дена се повтаряше това, досега.

Като че ли се отдръпва, започна да ме отрязва за всяко нещо, отказваше да имаме интимни моменти, а той е такъв, че никога не го е правил, а в същото време се държи добре, не осъзнава какви неща ми е говорил и го смята за нормално.Не иска да приеме, че прави тъпи грешки и аз се чувствам зле заради това, а уж ме обича.

Сега съм в такъв период, че настина имам нужда от него, и е единствения човек, който може да ми помогне.Имам много проблеми, от всички аспекти, а той не прави ншщо.Не се старае, не иска да говори с мен, отбягва вече случаите, когато можем да останем насаме, не иска.

А на мен вече ми става дори неудобно, да го карам да говорим, само на мен ми пука за тази връзка, той се дъри детски и подръжава на неправилни хора и това също му влияяе.Педпочита хора, който даже не са му приятели,пред мен и не го виждам само аз.

Все едно бяга от мен и излиза с това ''Ако си ми писнала, да не съм с теб вече'', но не винаги е така, защото той може да е с мен, защото съм му навик и е свикнал с мен, за какво да ме зареже, като той дори не иска да се изправи лице в лице с мен и да ме изслуша, а се държи като някое дете, какъвто е всъщност, дори и на 20 години.

Аз искам малко време двамата, малко изненади, а той изобщо не знае и не се опитва да накара своята половинка да се чувства супер.Не искам подаръци, дори и една китка от двора пред блока, но важен е жеста.А като, че ли аз съм правила повече изненади и приятни моменти за него.И накрая заявява, че ни трябвало почивка.

Не знам какво да правя.Мъча се, а не ми е той само проблема.Имам странични неща, който се боря с тях и искам само малко подкрепа и стимул от този човек, но уви..Не знам какво да правя, обичам го, но аз не мога така и съм му го казвала.

Да се промени, защото прави глупави неща, а претендира, че ме обича.Но не мога да имам връзка, в която да съм само аз.Не го притискам, а ме мъчи това, че той никога не е искал да си говорим, и аз трябва да го карам на сила.Измъчва ме това и много ме ядосва.Нито от добро държание не разбира, нито от намеци.

Дори отказа да отиде с мен на море тази година, защото щтяло да му бъде '' тъпо'' само с мен.И всичко това го премълчавам и идва момент, когато ибухвам и му го казвам и на него пак не му пука.

Дърпа се, разочарова ме и аз пак го обичам, но не съм щастлива.Не може просто да не полагаш никакво старание, а отрича всичко, вместо да докаже, защото действията са по-силни.

Кажете ми вашето мнение, защото аз се променям като човек и то към зле, плача, но на никой не му прави впечатление и имам чувството, че ще свърша зле.Бивам наричана луда, ревла..лудост ли е да ти пука за някой ?