Родителите ми ме карат да отслабна - ужасни перфекционисти са!

Габи,аз бих те посъветвала да не си губиш времето да мислиш за това как да угодиш на твоите родители.Както разбрах след 2 месеца ще си пълнолетна,и тогава те няма да имат никакво право да ти налагат техните правила.Според мен,трябва да седнеш и да помислиш за това къде можеш да отидеш да живееш,било то при някой роднина,или близка приятелка докато се вземеш в ръце и си намериш работа за да можеш да отидеш на квартира.Не се занимавай с прищевките на амбициозните си родители,ти си човек преди всичко и трябва да се обичаш и приемаш такава каквато си,никой няма право да ти казва как да изглеждаш и т.н.Желая ти успех и гледай ти да си в мир със себе си,другите не са важни...

Ей алабала ти да не си един от тъпите и родители а?

А родителите ти питата ли се дали и в скоро време няма да станеш и булемичка?
Защото до там ще те докарат с перфекционизма си.

При всеки човек е различно и не мога да кажа какво е положението при теб с килограмите, но след като си активен спортист и сваляш по 10 кг месечно не мисля, че теглото е причина за тревога. Те са ти родители и предполага просто искат най-доброто за теб, но нямат право да ти причиняват това. Те трябва да се примирят с това, което си сега или винаги ще има нещо повече, което да искат да променят. Те знаят ли, че те засягат със отношението си? Ако не ти препоръчвам да им кажеш. Естествено ако наистина имаш проблеми с теглото спортувай и се придържай към хранителен режим, но не прекалявай. Не взимай хапчета, защото могат да доведат до хиляди болести и не гладувай. Ако родителите ти не са доволни това не е твой проблем, а техен.

Като спортист сама знаеш, че за да достигнеш до спортни постижения, съответно медали и рекорди, са необходими съответните физически качества, но най-вече желание, воля и желязна дисциплина. Ако си избрала посоката, в която да се развиваш и искаш да постигнеш нещо- спазваш правилата, такъв е животът, и то не само в спорта. В противен случай оставаш посредствена- една от всичките. Ти решаваш дали ще приемеш предизвикателството. Желая ти много успехи!

еми от 68 ии стигнах до 57 килограма ии всички почнаха да ми казват че съм започнала да приличам на анорексичка ии се очудих докато ми казваха че съм пухкава изведнъж като се появих с балната ми рокля всички казват че съм приличала на анорексичка

еми тръгнала съм на 5 години и половина на училище след два месеца правя 18 колкото това до майка ми никога с нея не мога да говоря нормално имам чувството че егн и на двама им има ефект нервни постоянно нищо не и споделям за момчета и т.н няма смисъл според мен все като я викна да я питам нещо важно или да ми даде съвет ми казва че не може или има работа и да не я занимавам с баща ми също нищо не споделям споделям само с най добрата ми приятелка абсолютно всичко но не и с родителите си .....

Децата се обичат такива, каквито са.Твоите родители са комплексари.Бягай от тях, като пораснеш и не се обръщай назад.Ще побъркат теб и семейството ти и ще го разбият!!!

С такива родители никога няма да си спокойно и да се чувстваш добре в тялото си, пък камоли да говорим за самочувствие. Завърши си и бягай от тях колкото можеш по далеч. Иначе цял живот ще страдаш заради тях, цял живот ще си едно нищо за тях и никога няма да правиш нещата както трябва, а може да е точно обратната. Ти си човек, няма значение дали си с 10 килограма повече или по малко, дали си спечелилала пъвро място или си на последно, важното е ТИ да знаеш, че си дала всичко от себе си и да се чувстваш ТИ удобно в своето тяло.

Ако наистина са толкова лоши и не поддават на каквито и да е разговори, просто ги игнорирай. Ако баща ти се отказва от теб, още по-добре, така няма да те тормози толкова.
А майка ти как реагира на всичко това? Опитвала ли си се да говориш само с нея? Аз самата съм майка, макар и на по-малки деца, но съм сигурна, че тя винаги ще се опита да те задържи до себе си и би й било много болно, ако се отдалечиш емоционално от тях.