Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата
Здравейте и от мен. . Много се чудих дали да ви занимавам с моите житейски неволи, но се чудя на къде да хвана и какво да правя. . Омъжена съм от 20 год, допреди 4 год що годе живеехме добре със съпруга ми, но след като баща ми почина, нещата много се промениха. Работата ми е такава, че постоянно съм в контакт с много хора-и мъже и жени, и за радост на едните и завист на другите, съм постоянен обект на коментари.

Мисля че с времето съпругът ми свикна с мисълта че мъжете ме харесват, а жените ненавиждат, но се оказа че и той като всички мъже, в един момент поддаде на хорските приказки. . Започнаха се скандали, с него и с родителите му, обиди, и в един прекрасен момент реших да си взема детето и да се пренеса в къщата на баща ми, която беше празна.

Едно цяло лято изкарахме там с детето, а той не потърси дори и детето, което тогава беше на 13 год и определено разбираше какво става, и реши един ден да отиде да види татко си. . Не го спирах, не го и навивах. . Дойде си бързо, и като го попитах защо си идваш толкова бързо, той ми каза "Ми тати е седнал с няква там и ме пита за какво идвам". . .

Само да отбележа, че с него имахме семеен бизнес, и той остана да работи там. . МИна се малко време, майка ми която беше в чужбина и през цялото това време (цялото лято) ни издържаше, си дойде и реши да ми надуе главата да се прибирам при него. . ЗАРАДИ ДЕТЕТО. . Беше малко преди рождения ден на детето, и аз волю-неволю, се прибрах. . Приготвихме празника на детето, торта за в училище, за в къщи, за гости, много торти, много гости, НО и непредвидени. .

Идва господинът при мен в кухнята и ми казва "я нарежи едната торта, че една позната е дошла да честити на детето р. ден (чудно тя от къде знае че детето има р. ден) и се лови в тортата която е за училище, при което става скандал - познатата ли е по-важна или тортата за училище. . е, наряза я. . и аз слязох да видя коя е госпожата. . . И о, изненада-стара негова любов. .

Тая госпожа - женена сто пъти и още толкова разведена, по-вече няма да я коментирам, че ще прозвучи злобарско, започна всеки божи ден да виси при него. . Клиентите ме поднасяха, аз се правех на куку, докато в един слънчев ден тая увисна там където работех аз, и започна да ми се оплаква че била бременна. .

И така нашия татко, стана още веднъж татко. . Но нас с детето ни отсвири, не му дреме детето имали нужда от нещо, не ни отбелязва въобще в къщи. Аз се принудих да си започна собствен бизнес, за да мога да плащам заемите, които наследих от баща ми, и обзавеждането на половината къща, което е на мое име , а в неговата къща. .

Родителите му му преписаха НАШАТА КЪЩА на него чрез дарение, да нямам дял в нея. . И така на месец всички задължения към банки ми излизат около 1000 лв, и с тинейджър, който си има разходи като възрастен, аз се чудя как да оцелявам, и как да изкарвам пари, а господинът издържа чуждо дете (защото в последствие бебето ОЧЕВАДНО прилича на неговия приятел, има заболяване на очите, като на неговия приятел, който се хвалеше че и той има връзка с тази госпожа).

И не го е грижа че и леглото в което спи , аз го плащам . . . Сега майка му е болна, и те ми се молят да ходя да я видя, но понеже моя баща умря в болницата за 10 дни, а съпругът ми дори не звънна тези 10 дни да попита как, и не дойде на погребението му, нито родителите му, аз не искам, и няма да отида да я гледам, може и грях да имам, но така са си заслужили. . .

Те ми викаха ку***, бездомница, боклук, и какво ли още не, и да умре няма да стъпя. . Надявам се, стана ясно че с него живеем като съквартиранти, ядем по отделно, спим в различни стаи, говорим си веднъж месечно. . Не знам и аз защо още стоя там, имам къща, голяма, ремонтирана и с удобства, обзавеждането смених, супер е, но майка ми сега живее там, и при всяка моя дума, че ще го напускам, започваме да се караме.

Тя е против заради детето, което вече не е дете, но . . . . Нямам възможност да си купя друга къща, пък и да си купя, майка ми пак ще идва да ми дудне на главата, та нито е при нея да отида, нито е при мъжът ми да остана. . така 4 години. .

Вече искам да се обеся, и ако не е че детето ми ще ми плаща борчовете както аз на моя баща, с кеф бих си сложила въжето. . Вече не издържам и финансово и психически. . Някой минал през това да ме посъветва. .

Коментари (86)

Изпрати
oli
oli
19.09.2013 20:23
А не можеш ли да кандидатстваш като социално слаба и държавата да може да ти помага финансово... Потърси информация. Можеш и надомна работа да си осигуриш , с която да ти помага и детето малко по малко, да не е нещо тежко... Главата горе и само напред с детето, то е смисълът на живота ти !
0
0
li4o1970
li4o1970
19.09.2013 19:20
Хей здравей,то туй твоето е цела сага.Положението е усрано,туи е ясно,но пьт без изход няма!Вьжето е еднопосочен билет и не е добро решение,по скоро е вик на отчаяние.Явно имаш биволско тьрпение но
сигурно е изчерпано.Моето скромно мнение е;
вземи се в рьце намери един хищен адвокат,
разведи се с господина и го одери жив,обяви несьстоятелност да плаша той.Наеми си една квартирка и сьбери парченцата от своя живот
1
0
vanesa
vanesa
19.09.2013 18:43
Аз нямам такъв житейски опит ,тъй като съм на 23,но на кратко ще ти разкажа на моята майка болките.Била съм на 4г,когато тя руски гражданин остава на улицата в България с дете на ръце.Толкова дългве,нерви,болести ,болки,сълзи и мъчения е изживяла женицата,че даже не мога да си представя.Но на днешно време има къща ,още една дъщеря и мъж .Аз съм здрава и права и съм благодарнА.Но според мене трябва да поговориш с детето си и да си запушиш ушите за околните и всичко ще си дойде на мястото .Има и много по лоши ситуации като не излечими болести .Пожелавам ти успех
1
0
:))
:))
19.09.2013 17:50
Мила, аз имах връзка 4г с "мъжа на живота ми" и много исках дете - той реши да ми го подари и след като детето стана факт той се отсвири нито за детето иска да чуе нито за мен. Вече детето се роди и нищо, даже в деня на раждането на детето излиза с всякакви пачаври и си обижда собственото дете казва, че не е негово и тн. Не съм тръгнала да си слагам въжето, гледам си прекрасното дете и зза мен този човек умря! Града ни е малък и всички знаят историята ни, всички ни знаят като перфектната двойка и вече всички знаят за "хубавите" преживявания...И в крайна сметка аз си вдигнах главата гледам си детето и по натам живот и здраве ще имам мъж до мен...не съм се отказала нито от живота нито от нищо! Така, че се стегни отивай си в дома и започни да мислиш за личния си живот!
1
0
Галка
Галка
19.09.2013 16:32
ОООО я се стегни какви са тея лигощини имаш деде за гледане,махай се от твоя хубавец и си иди в собствената ти къща,ако майка ти дудне постоянно я прати тя да живее при него. Повярвай ми като се преместите живота ти ще бъде по спокоен и ще можеш да мислиш по трезво и ще се оправиш и с финансовите проблеми само ти трябва сила и търпение и хубавите неща ще се случат. Научи се да цениш спокойствието си на теб и на детето и ако не искаш това дете да има емоционални проблеми по-добре се махай от там колкото можеш по-бързо. И не всички мъже са като твоя ще дойде ден в който ще бъдеш обичана и уважавана,но ако продължаваш да стоиш там и да тъпкаш на едно място и не вземеш живота си в ръце няма кой да го направи за теб. Направи си живота хубав всичко зависи от теб. Успех.

1
0
Мъж съм
Мъж съм
19.09.2013 16:25
Аз загубих връзката честно да ти кажа. За въжето недей мисли. Има много по-зли неща, които са могли да се случат. Не искам да ги пиша. Затова горе главата !
1
0

Рейтинг

4
Общо 15 гласували
5 5
4 7
3 1
2 2
1 0
Дай твоята оценка: