Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата
Здравейте и от мен. . Много се чудих дали да ви занимавам с моите житейски неволи, но се чудя на къде да хвана и какво да правя. . Омъжена съм от 20 год, допреди 4 год що годе живеехме добре със съпруга ми, но след като баща ми почина, нещата много се промениха. Работата ми е такава, че постоянно съм в контакт с много хора-и мъже и жени, и за радост на едните и завист на другите, съм постоянен обект на коментари.

Мисля че с времето съпругът ми свикна с мисълта че мъжете ме харесват, а жените ненавиждат, но се оказа че и той като всички мъже, в един момент поддаде на хорските приказки. . Започнаха се скандали, с него и с родителите му, обиди, и в един прекрасен момент реших да си взема детето и да се пренеса в къщата на баща ми, която беше празна.

Едно цяло лято изкарахме там с детето, а той не потърси дори и детето, което тогава беше на 13 год и определено разбираше какво става, и реши един ден да отиде да види татко си. . Не го спирах, не го и навивах. . Дойде си бързо, и като го попитах защо си идваш толкова бързо, той ми каза "Ми тати е седнал с няква там и ме пита за какво идвам". . .

Само да отбележа, че с него имахме семеен бизнес, и той остана да работи там. . МИна се малко време, майка ми която беше в чужбина и през цялото това време (цялото лято) ни издържаше, си дойде и реши да ми надуе главата да се прибирам при него. . ЗАРАДИ ДЕТЕТО. . Беше малко преди рождения ден на детето, и аз волю-неволю, се прибрах. . Приготвихме празника на детето, торта за в училище, за в къщи, за гости, много торти, много гости, НО и непредвидени. .

Идва господинът при мен в кухнята и ми казва "я нарежи едната торта, че една позната е дошла да честити на детето р. ден (чудно тя от къде знае че детето има р. ден) и се лови в тортата която е за училище, при което става скандал - познатата ли е по-важна или тортата за училище. . е, наряза я. . и аз слязох да видя коя е госпожата. . . И о, изненада-стара негова любов. .

Тая госпожа - женена сто пъти и още толкова разведена, по-вече няма да я коментирам, че ще прозвучи злобарско, започна всеки божи ден да виси при него. . Клиентите ме поднасяха, аз се правех на куку, докато в един слънчев ден тая увисна там където работех аз, и започна да ми се оплаква че била бременна. .

И така нашия татко, стана още веднъж татко. . Но нас с детето ни отсвири, не му дреме детето имали нужда от нещо, не ни отбелязва въобще в къщи. Аз се принудих да си започна собствен бизнес, за да мога да плащам заемите, които наследих от баща ми, и обзавеждането на половината къща, което е на мое име , а в неговата къща. .

Родителите му му преписаха НАШАТА КЪЩА на него чрез дарение, да нямам дял в нея. . И така на месец всички задължения към банки ми излизат около 1000 лв, и с тинейджър, който си има разходи като възрастен, аз се чудя как да оцелявам, и как да изкарвам пари, а господинът издържа чуждо дете (защото в последствие бебето ОЧЕВАДНО прилича на неговия приятел, има заболяване на очите, като на неговия приятел, който се хвалеше че и той има връзка с тази госпожа).

И не го е грижа че и леглото в което спи , аз го плащам . . . Сега майка му е болна, и те ми се молят да ходя да я видя, но понеже моя баща умря в болницата за 10 дни, а съпругът ми дори не звънна тези 10 дни да попита как, и не дойде на погребението му, нито родителите му, аз не искам, и няма да отида да я гледам, може и грях да имам, но така са си заслужили. . .

Те ми викаха ку***, бездомница, боклук, и какво ли още не, и да умре няма да стъпя. . Надявам се, стана ясно че с него живеем като съквартиранти, ядем по отделно, спим в различни стаи, говорим си веднъж месечно. . Не знам и аз защо още стоя там, имам къща, голяма, ремонтирана и с удобства, обзавеждането смених, супер е, но майка ми сега живее там, и при всяка моя дума, че ще го напускам, започваме да се караме.

Тя е против заради детето, което вече не е дете, но . . . . Нямам възможност да си купя друга къща, пък и да си купя, майка ми пак ще идва да ми дудне на главата, та нито е при нея да отида, нито е при мъжът ми да остана. . така 4 години. .

Вече искам да се обеся, и ако не е че детето ми ще ми плаща борчовете както аз на моя баща, с кеф бих си сложила въжето. . Вече не издържам и финансово и психически. . Някой минал през това да ме посъветва. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (86)

Изпрати
непозната
непозната
22.09.2013 09:35
не се отчайвай вземи се в ръце преди 20г.бях в твоето положение но не с едно а с две деца на 13и 6 год.разведох се и още се оправям сама защото и моте родители починаха преди 10 години ,желая ти успех
1
0
Стабилна
Стабилна
22.09.2013 06:13
Виж сега, още днес излизаш от тази къща, пренасяш се при майка си и не й даваш думата за нищо, нямаш работа при свекърва си - да я гледа сина й, а на него или развод или як шут завинаги!!!
1
0
Maksityyy
Maksityyy
22.09.2013 00:50
здравей от това което прочетох ми се вийдаш много силна жена спри да слушаш майка си и го заеби тоя буклук и си карай живота ще си намериш друг
0
0
Гали
Гали
21.09.2013 20:43
Здравейте,
Мисля,че докато имате още здрава психика трябва да го напуснете веднага.....
Майка ви е от друго покуление. Жалко, че не Ви разбира...
0
0
непозната
непозната
21.09.2013 20:28
Имах предвид тортата за училището, която уж я нарязали, заради любовницата....
0
0
Непозната
Непозната
21.09.2013 20:23
Тази история за мен е художествена измислица.Детето на 13г. и му приготвили торта за РД.Попитайте някой тийнейджър(особено момче), дали е възможно това?
0
1
Анили
Анили
21.09.2013 19:27
Ще се опитам да бъда кратка- всяка уважаваща себе си жена до сега да се е махнала от там! Майката е майка- ще те разбере! Може да отнеме малко повече усилия, но повярвай ми ще те разбере! Това "заради детето" е най-голямата заблуда... Тази ситуация за детето е по-скоро кошмар! Опитай да се поставиш на негово място.... помисли ти как ще се чувстваш да виждаш баща си да бъде с друга жена, да гледа друго дете и да третира майка ти като.... (избери си подходяща дума). Вземи си детето, вземи си обзавеждането (ако не ти трябва продай го и си изплати заемите) и разреши ситуацията кардинално. Този начин на живот е твой избор щом позволяваш да се точи с години така без да предприемеш нещо за да го промениш. Горе главата и успех!
1
0
ЛЪЧИ
ЛЪЧИ
21.09.2013 19:12
И САМ ВОИНА Е ВОИН.РАЗВЕЖДАШ СЕ И ХИЧ ДА НЕ ТИ ПУКА...МОЯТА СИТУАЦИЯ Е ПОДОБНА САМО, ЧЕ С ДВЕ МОМЧЕТА НА 15 И 11....И НЯМАМ РОДИТЕЛИ И ПАК СЕ ОПРАВЯМ....СТИГА СТЕ ХЛЕНЧИЛИ, СЪВЗЕМЕТЕ СЕ ХОРА.НЯМА НИЩО ПО ХУБАВО НА СВЕТА ОТ СВОБОДАТА.УСПЕХ.
1
0
сиси
сиси
20.09.2013 15:25
здравей,аз също нямам голям опит на 23 години съм,но сега като се замисля ако съм на твое място бих го зарязала и бих отишла да живея при майка си,нищо че тя не ти дава защото това е твоят живот не нейният,не тя е изстрадала всичко това а ти.това е моето мнение дано съм помогнала с нещо.:)
0
0
ирина-ирка
ирина-ирка
20.09.2013 15:17
Мисля ,че те е страх да останеш сама и ,че го обичаш за да стоиш още с него..недей..не си причинявай това..Разведи се и събери каквото можеш от живота си и от разпиляното си сърце...дай си шанс.
Веднага ще ти кажа ,че говоря от личен опит ..имах съпруг.Пиеше..и аз като теб под влияние на майка си останах прекалено дълго с него ..уж заради детето.Беше мил и добър ..но пиеше.И съответно нямахме пари защото всичко изпиваше.Никой не го е вижда; пиян и като тръгнах да се развеждам всички казваха ,че аз съм виновна и ..В интерес на истината до развод не се стигна..почина -инфаркт..Влезе в болницата и остановиха че е в последна фаза на цироза..изписаха го и...Обвинявах се близо година ,че ако не съм си тръгнала може би щеше да е жив..после(благодарение на приятели) осъзнах ,че не е така и ,че всъщност е трябвало мноооого по рано да го направя.Така че мила подавай молба за развод и почни начисто..
А забравих да подчертая аз тръгвайки си си тръгнах само с две чанти багаж и дете..почина-погребах го ..и паметник платих ..и дълговете му изплатих,но всичко оставих на свекърва ми-апартамент,мебели -всиичко..почнах наново ..и мисля,че сега две години след това сме доста добре и аз и дъщеря ми ..така,че имай воля и ще успееш:)
0
0

Рейтинг

4
Общо гласували: 15
55
47
31
22
10
Дай твоята оценка: