Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата
Здравейте и от мен. . Много се чудих дали да ви занимавам с моите житейски неволи, но се чудя на къде да хвана и какво да правя. . Омъжена съм от 20 год, допреди 4 год що годе живеехме добре със съпруга ми, но след като баща ми почина, нещата много се промениха. Работата ми е такава, че постоянно съм в контакт с много хора-и мъже и жени, и за радост на едните и завист на другите, съм постоянен обект на коментари.

Мисля че с времето съпругът ми свикна с мисълта че мъжете ме харесват, а жените ненавиждат, но се оказа че и той като всички мъже, в един момент поддаде на хорските приказки. . Започнаха се скандали, с него и с родителите му, обиди, и в един прекрасен момент реших да си взема детето и да се пренеса в къщата на баща ми, която беше празна.

Едно цяло лято изкарахме там с детето, а той не потърси дори и детето, което тогава беше на 13 год и определено разбираше какво става, и реши един ден да отиде да види татко си. . Не го спирах, не го и навивах. . Дойде си бързо, и като го попитах защо си идваш толкова бързо, той ми каза "Ми тати е седнал с няква там и ме пита за какво идвам". . .

Само да отбележа, че с него имахме семеен бизнес, и той остана да работи там. . МИна се малко време, майка ми която беше в чужбина и през цялото това време (цялото лято) ни издържаше, си дойде и реши да ми надуе главата да се прибирам при него. . ЗАРАДИ ДЕТЕТО. . Беше малко преди рождения ден на детето, и аз волю-неволю, се прибрах. . Приготвихме празника на детето, торта за в училище, за в къщи, за гости, много торти, много гости, НО и непредвидени. .

Идва господинът при мен в кухнята и ми казва "я нарежи едната торта, че една позната е дошла да честити на детето р. ден (чудно тя от къде знае че детето има р. ден) и се лови в тортата която е за училище, при което става скандал - познатата ли е по-важна или тортата за училище. . е, наряза я. . и аз слязох да видя коя е госпожата. . . И о, изненада-стара негова любов. .

Тая госпожа - женена сто пъти и още толкова разведена, по-вече няма да я коментирам, че ще прозвучи злобарско, започна всеки божи ден да виси при него. . Клиентите ме поднасяха, аз се правех на куку, докато в един слънчев ден тая увисна там където работех аз, и започна да ми се оплаква че била бременна. .

И така нашия татко, стана още веднъж татко. . Но нас с детето ни отсвири, не му дреме детето имали нужда от нещо, не ни отбелязва въобще в къщи. Аз се принудих да си започна собствен бизнес, за да мога да плащам заемите, които наследих от баща ми, и обзавеждането на половината къща, което е на мое име , а в неговата къща. .

Родителите му му преписаха НАШАТА КЪЩА на него чрез дарение, да нямам дял в нея. . И така на месец всички задължения към банки ми излизат около 1000 лв, и с тинейджър, който си има разходи като възрастен, аз се чудя как да оцелявам, и как да изкарвам пари, а господинът издържа чуждо дете (защото в последствие бебето ОЧЕВАДНО прилича на неговия приятел, има заболяване на очите, като на неговия приятел, който се хвалеше че и той има връзка с тази госпожа).

И не го е грижа че и леглото в което спи , аз го плащам . . . Сега майка му е болна, и те ми се молят да ходя да я видя, но понеже моя баща умря в болницата за 10 дни, а съпругът ми дори не звънна тези 10 дни да попита как, и не дойде на погребението му, нито родителите му, аз не искам, и няма да отида да я гледам, може и грях да имам, но така са си заслужили. . .

Те ми викаха ку***, бездомница, боклук, и какво ли още не, и да умре няма да стъпя. . Надявам се, стана ясно че с него живеем като съквартиранти, ядем по отделно, спим в различни стаи, говорим си веднъж месечно. . Не знам и аз защо още стоя там, имам къща, голяма, ремонтирана и с удобства, обзавеждането смених, супер е, но майка ми сега живее там, и при всяка моя дума, че ще го напускам, започваме да се караме.

Тя е против заради детето, което вече не е дете, но . . . . Нямам възможност да си купя друга къща, пък и да си купя, майка ми пак ще идва да ми дудне на главата, та нито е при нея да отида, нито е при мъжът ми да остана. . така 4 години. .

Вече искам да се обеся, и ако не е че детето ми ще ми плаща борчовете както аз на моя баща, с кеф бих си сложила въжето. . Вече не издържам и финансово и психически. . Някой минал през това да ме посъветва. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (86)

Изпрати
веско
веско
23.09.2013 12:24
ЗДРАВЕЙ, СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОЛЕЖКАТА МИ , ПРОЧЕТОХ ТРАГЕДИЯТА ТИ И НЕКА ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ НЯМА СЛУЧАЙНИ НЕЩА, РЕШИХ ДА СЕ ОТЗОВА.ОТ ДЪЛГИЯ СИ ЖИТЕЙСКИ ОПИТ СЪМ РАЗБРАЛ ЕДНО-ЖИВОТЪТ Е АБСОЛЮТЕН ТЕСТ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. ПРИЧИНИТЕ , ПОРАДИ КОИТО СТРАДАМЕ СА ПОРОДЕНИ ДАЛИ ОТ МИНАЛОТО ИЛИ ОТ НАСТОЯЩЕТО, НО Е ФАКТ И ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯМЕ.ПОСЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ ОТИДИ НА ЦЪРКВА, НАПРАВИ СИ 40 ДНЕВЕН МОЛЕБЕН И ОСТАВИ БОГ ДА ТИ ПОСОЧИ ПЪТЯ.ОТ МОМЕНТА, В КОЙТО СМЕ СЕ РОДИЛИ ДО МОМЕНТА , В КОЙТО СИ ОТИДЕМ ,ТОЙ ЗНАЕ ВСИЧКО ,КОЕТО СЕ СЛУЧВА С НАС И ЩЕ СЕ СЛУЧИ.ЗАТОВА СЕ ОБЪРНИ КЪМ НЕГО С МОЛИТВА И ОТВОРЕНО СЪРЦЕ.АКО ИСКАШ МИ ПИШИ
1
0
jei
jei
23.09.2013 11:59
Аз търпях 27 години унижения, изневери,завист, ненавист, омраза, самота, психически тормоз.Нямах къде да отида,нямах стабилни доходи нито родителска подкрепа, затова стоях и чаках нещо да се случи. Имотите , които строихме заедно бяха прехвърлени като дарение от родителите на съпруга ми. През последните две години живеехме в различни стаи. Децата се тормозеха от това.Накрая те самите ме попитаха до кога ще търпя всичко това. Разведохме се. ТОЙ веднага сключи брак с друга. Сега живеем спокойно. Малко е страшно, но животът не свършва. Бог, съдба, вяра, надежда, любов- щом ги има, всичко се нарежда. Успех!!!
1
0
и аз
и аз
23.09.2013 08:15
и аз минах по този път... с тази разлика че моите родители дадоха всичко на брат ми ( без борчове )... имам 2 момчета и когато се върнаха от казарма им помогнах ( колкото можах защото нямам бизнес )да започнат работа в по голям град .Останах при мъжът си още 2 год. и като всяка майка отделях всеки лев за да мога да помогна при нужда но децата се справяха макар че бяха на квартира. И така един ден преля чашата ( след поредния скандал завършил с побой )СЕГА ЖИВЕЯ БЛИЗО ДО ДЕЦАТА СИ В ЕДНА МАЛКА СТАЯ ( защото не искам да съм им в тежест ) но пак помагам когато имат нужда ( защото имаме една принцеса )и работя на няколко места но съм спокойна ... та нали децата са наблизо и ми дават сили а аз на тях надявам се ПРИМЕР КАК СЕ ОЦЕЛЯВА.........ВЗЕМИ СЕ В РЪЦЕ ( ВИЖДА СЕ ЧЕ СИ СИЛНА ЖЕНА )и забрави за въжето което не е решение а живей заради ДЕТЕТО СИ ( винаги има изход ) УСПЕХ
0
0
ss64
ss64
22.09.2013 22:47
Много си търпяла и е време да приключиш с това .Разведи се защото детето ти ще порасне и ще си хване пътя и ти тогава какво ще правиш с този човек
0
0
Ifffka
Ifffka
22.09.2013 21:55
Само едно ще ти кажа говори с детето си сподели с него и го питай той какво би искал да направиш ,дали да живеете при баща му или да го напуснете. Колкото до майка ти сподели какво желае детето ти кажи и как се чувстваш и какво става с мъжа ти и приятелката му и че не искаш да живееш в такъв тормоз и това психическо натоварване и смятам че като всяка майка ще иска най-доброто за детето си . Успех :))
0
0
Самота
Самота
22.09.2013 20:58
Хора, които не сте съпричастни с проблемите на другите и никога не сте изпитвали тяхната болка, ЗАМЪЛЧЕТЕ ! Не ви искат мнението насила. Пък дано някой ден се сблъскате с горчивата истина на живота...
0
0
Самота
Самота
22.09.2013 20:36
Скъпа, ти си била много търпелива. Чудя ти се какво те е спирало и защо отдавна не си се развела. Детето...? Ами то след време ще си поеме пътя, а ти ще останеш сама. Ако беше постъпила разумно по-рано досега щеше да имаш друг другар за подкрепа. В името на децата си не предприех този ход преди 10 години и съжалявам. Сега е късно и явно трябва до понасям и обиди, и лъжи и какво ли още не...
1
0
Т
Т
22.09.2013 19:10
Ти си много по-силна от колкото въобще можеш да си и помислиш. Вярвай в себе си. Животът ще те подкрепи. Дръзни да направиш първата крачка за да излезеш от там където си влязла и вярвай, вярвай в себе си и Живота - всичко ще се подреди по най-прекрасният начин. Не се съмнявай в това. Просто направи крачката.
0
0
тя
тя
22.09.2013 14:00
Има един филм на Роберто Бенини "Животът е прекрасен" - страхотен филм,който показва силата на човешкия дух и борбата на всяка цена да оцелее,заради детето си,заради неговото бъдеще.Знам,че не трябва да се прави сравнение между реалността и една художествена измислица,но вярвам,че ще намериш сили,въпреки трудностите да се справиш, и да дадеш шанс на себе си и на детето си за по-добър живот.Въжето не е решение на проблема,помисли за това ,че ти предстоят по-хубави дни,че някъде там може би те чака любовта,че детето ще порасне и ще те дари с внуци,за които повярвай ми, си струва да живееш.Въпреки всички трудности вярвай,че животът наистина е прекрасен- опитай и ще се увериш...
0
0
Ивелина
Ивелина
22.09.2013 10:10
Значи, моментално се изнасяш, отиваш при майка си без да й обясняваш каквото и да е. Свекърва ти да я гледа синът и или госпожата дето му е родила второ дете. Молба за развод - даже още преди да си се инесла от там, а и между другото, ако детето е непълнолетно още може да искаш от съда да ти присъди за ползване семейното жилище (няма значение на чие име е)до навършване пълнолетие на детето. Също издръжка за детето - като не плаща издръжка - наказателно дело - за неплащане на издръжка лежат и в затвора, консултирай се с адвокат. Как е възможно да го търпиш толкова време?
0
0

Рейтинг

4
Общо гласували: 15
55
47
31
22
10
Дай твоята оценка: