Търси ме, само като му е удобно на него

Здравейте!

Не искам да казвам името си, нито какво работя, . . . . разбираемо е надявам се. . . .
Загубих съпруга си преди доста години, но не това е темата. От няколко години има мъж в живота ми, поне аз така мисля. Преди не бях в София, а в провиницята, постоянно говорихме по телефона, постоянно ми бе добре с него. От доста години съм тук-връзката ни продължава, но не е това, което аз бих желала.

Едва, когато на него му е удобно, звъни ми, когато на него му е удобно, на моменти, когато аз му звънна не вдига. Оправдава се с много работа, а той наистина е много зает. Знае че го обичам, на моменти и той ми казва, че и той изпитва същото, но как да се надявам на нещо повече? ? Кажете ми какво да направя? ? Моля...

Бих дала и живота си за него, а постоянно имам усещането, че съм "заместитител". Никога не съм била ревнива и вярвам, докато не се убедя в противното. Но до сега се съм имала повод за това. Как да постъпя? Не желая да стоя постоянно сама у дома и да чакам заветния звън за присъствието му около два часа и след това докато се сети, че съществувам.

Да се опитам да го забравя и продължа или . . . как да му вменя, че наистина Аз съм човека?

Благодаря, че отделихте време за да прочетете моите писаници.