Има ли смисъл да остана в България
редакция:
Здравейте,
от известно време едни мисли постоянно ми се въртят в главата. .
23 годишна безработна вишистка съм. Нищо ново под слънцето.
Не е учудващо, че вече две години не мога да си намеря работа според квалификацията ми.
Не са учудващи реакциите на присмех и опити за разубеждаване, като споделям, че искам да работя като учителка.
Да, искам да преподавам. Искам да се занимавам с деца. Искам да виждам пламъка в очите им, който съм успяла да запаля.
Искам да повлияя по някакъв начин. .
Но нима реакциите на хората не са оправдани. .
Не е учудващо, че не само не мога да си намеря работа според специалността, но ми е трудно да намеря и каква да е друга работа.
Не е учудващо, че аз 23-годишната от много малка постоянно мисля за пари и за това дали със семейството ми ще успеем да изкараме месеца.
Не е учудващо, че 2 седмици, 4 човека семейство сме изкарвали с 20 лв. . . някак си.
Не е учудващо, че лекарите със своята небрежност убиха любим мой човек.
И така мога да изброявам до безкрай. Не ме разбирайте погрешно. . не съм безборбена песимистка, която вижда само негативното. Не е така. Но се замислям има ли смисъл да оставам в държава, която дори не иска да погледне предлаганото от мен - за нея.
Не искам да съм от опитващите се да преживеят. . а от тези, които живеят.
Може би аз греша някъде. Може би не давам всичко от себе си. Може би не съм си отворила очите достатъчно.
Не знам, объркана съм.
Преди категорично бях против живота зад граница, но напоследък все повече се замислям над този вариант.
от известно време едни мисли постоянно ми се въртят в главата. .
23 годишна безработна вишистка съм. Нищо ново под слънцето.
Не е учудващо, че вече две години не мога да си намеря работа според квалификацията ми.
Не са учудващи реакциите на присмех и опити за разубеждаване, като споделям, че искам да работя като учителка.
Да, искам да преподавам. Искам да се занимавам с деца. Искам да виждам пламъка в очите им, който съм успяла да запаля.
Искам да повлияя по някакъв начин. .
Но нима реакциите на хората не са оправдани. .
Не е учудващо, че не само не мога да си намеря работа според специалността, но ми е трудно да намеря и каква да е друга работа.
Не е учудващо, че аз 23-годишната от много малка постоянно мисля за пари и за това дали със семейството ми ще успеем да изкараме месеца.
Не е учудващо, че 2 седмици, 4 човека семейство сме изкарвали с 20 лв. . . някак си.
Не е учудващо, че лекарите със своята небрежност убиха любим мой човек.
И така мога да изброявам до безкрай. Не ме разбирайте погрешно. . не съм безборбена песимистка, която вижда само негативното. Не е така. Но се замислям има ли смисъл да оставам в държава, която дори не иска да погледне предлаганото от мен - за нея.
Не искам да съм от опитващите се да преживеят. . а от тези, които живеят.
Може би аз греша някъде. Може би не давам всичко от себе си. Може би не съм си отворила очите достатъчно.
Не знам, объркана съм.
Преди категорично бях против живота зад граница, но напоследък все повече се замислям над този вариант.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
51
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари