Имам всичко, но без любов съм нещастна

Според мен, допускаш една основна грешка, а тя е че се надяваш да намериш идеалния за теб мъж. Не става така - хоп и той се появява. Най-често това е като начало човек, с когото имате твърде много различия, дори стигащи до скандали.., но с времето свиквате и се напасвате един с друг. Колкото до хармонията, в която живееш - това е чудесно, но родителите ти или не спорят пред теб /така правят интелигентните родители и ние оставаме с впечатление, че те са идеалната двойка/ или отдавна са се напаснали /обикновено с голяма жертва от едната страна/. Не ти пиша с това с цел да те убеждавам, колко идеалистично гледаш на родителите си, а с цел да не търсиш 'готовия' за теб мъж. Ако срещаш мъже който не отговарят съвсем на критериите ти, то това е нормално и е много вероятно един от тях да е твоя, но заедно да се моделирате.Компромисите са част от живота ни, но не и безумните /бой, пиянство, женкари и пр./.
Желая ти успех! :)

Аз съм в същата ситуация като теб, но нямах семейството като твоето, напротив, беше от онези вечно в конфликт с роднини. Разбира се, инициаторите на конфликтите бяха роднините, които не можеха да се наситят на пари и имоти. Това ме направи много неуверена и недоверчива към хората. Както и да е, мисля, че си голяма късметлийка, че си израснала в позитивна семейна среда. Това е много важно, защото тя те е изградила като уверена в себе си личност.
Забелязах, че си посочила , че имаш чувство за хумор, това е много хубаво изброила си положителните неща в себе си, много често жените/мъжете в нашата ситуация започват с недостатъците си и изобщо не споменават дума за положителните си качества, а всеки има такива.
Не знам какъв съвет да ти дам, аз за себе си си знам коренът на проблема, може би, имаш прекалено големи очаквания от мъжете, искаш семейство като това на родителите си, ок, нормално е, аз пък не искам такова като моето, би било проклятие. Ако си им споменала мечтата ти за такова семейство, може би, това ги плаши, може да са неуверени в себе си и да смятат, че не могат да дадат това, което искаш.

Здравей! Това, че имаш такова семейство е прекрасно.Разбирам, че си самотна, защото имаш нужда да обичаш и да бъдеш обичана. Любовта е най-хубавото нещо в този живот, тя го прави смислен. Когато имаме любов имаме всичко. Но по-добре сама, отколкото зле придружена. Ще срещнеш истинската любов, просто трябва да имаш търпение и смелост да я дочакаш. Днес на интелигетните, възпитани и чувствителни хора им е много трудно.
Семейството вече не е ценност, в любовта не се вярва, не се и търси. Спомням си една позната ми беше казала, "Като си търсиш мъж гледай малко да те привлича и да можеш да си кажеш две думи с него. Няма любов, всичко е компромиси."
Аз не съм съгласна, вярвам в любовта и имах търпението да я дочакам и тя не закъсня. Няма нищо по-хубаво от това да си с точния човек, да се обичате, желаете, уважавате, във всеки един момент да ти е приятно. Досега просто не си срещнала половинката си, затова нещата не са се получили. Имай предвид, че много хора, които са семейни или обвързани са много самотни и нещастни. Така че самотата може да я имаш и във връзка и тогава е още по-страшно. Вярвай в любовта и когато най-малко я очакваш тя ще те намери. Важното е да сме щастливи с човека, който сме избрали, а не просто да сме с някого.
Имаш най-красивия пример пред очите си, той не ти е изиграл лоша шега, напротив това е истинското семейство. Всичко друго са някакви жалки примери на съвместно съжителство.
Любовта съществува и ще я срещнеш.

Здревей, на твоята възраст съм и ми прави много добро впечатление начина, по който си написала и изобщо подредила историята си. Веднага личи в теб интелигентност, образование и т.н, които си описала. Смятам, че прекрасната среда, вкоято си израстнала те е направила такъв стойностен човек и не бива да съжаляваш за примера, който имаш и си взела от родителите си. Той ще ти помогне да вземаш правилни решения и да пресъздадеш тяхното щастие и обич в твоето семейство занапред. И ти ще срещнеш точния човек, и ти ще постигнеш спокойствието, което желаеш и любовта и емоциите. Но и аз стигам напоследък до този момент,в който осъзнавам че явно на тази възраст вече от това имаме нужда вече много силно и ни мъчи, а именно от човек до себе си, от наше си семейство, дом и всичко самостоятелно, да градим ние живота си, понеже сме порастнали достатъчно. Пожелавам ти да изгрее и твоето слънце по пътя, нищо не си загубила, нищо нередно няма покрай теб засега, няма какво да променяш, просто хората са такива и "различните" /трезво мислещите, сериозните, стойностните личности/ трудно се приемат от масата, дори се игнорират, но не защото са по "лоши", а защото не им се вписват в елементарните разбирания и ежедневие. Е, дано намериш някой, който да те цени наистина, тогава ще си щастлива, просто почакай и ще го срещнеш:) Успех!