Как да кажа на баща си и да се прибера у дома

Ами ако за родителите чуждото мнение е по-важно от детето им, проблемът е много сериозен! Не знам дали въобще си заслужава да се прибираш при тях?!

Представям си как се чувстваш. И моят баща беше доста строг, но когато имах сериозни проблеми той беше човекът, който ме разбираше най-добре и подкрепяше, а не майка ми, с която можех повече да споделям. Затова събери сили, поискай и подкрепата на сестра си отидете при него и кажи какво ти тежи. Сигурна съм, че ще те разбере! Успех!

Има грешка има и прошка както казват старите хора.Говори с баща си директно.Ако си сгрешила се извини и го помоли да ти помогне.Е ще трябва да си готова да живееш при по-строг режим от този ,на който си свикнала, но всяка грешка се заплаща по някакъв начин.Не споменаваш причината,поради която си се изнесла, но явно не е толкова важна, колкото ти се е струвало в момента на напускането ти.Надявам се баща ти да не обръща внимание на хорското мнение толкова,колкото майка ти.Успех!

Мило момиче, истината казана по правилния начин ще е най- правилният ход. Можеш да потърсиш съвет от педагогическия съветник в училището.

Едва ли има нещо, което един баща не би простил на своята дъщеря.

върнах се при родителите ми...просто взех автобуса и се прибрах много са щастливи и не ме упрекват много съм щастлива :)

Не обръщаме гръб на семейството, дори то да го направи!
Първо трябва да се бориш за тяхната прошка. Да застанеш пред тях и да покажеш че си голяма.
Преди 5 месеца се скарах с майка ми и избягах в друг град. Бях си обещал да не се върна никога. Но с времето си дадох сметка че така я наранявам. И поправих грешката си. Всичко от теб зависи. Какво би направила за да си върнеш това което си изгубила, и като го върнеш как да го задържиш.

Аз като родител мога да ти кажа че никога не бих отказала помощ на някое от децата ми.Не ме интересува какво щял да каже тоя и оня. Родителите трябва да сме опора на децата си особено когато се опитват да намерят своя път в живота. Друг е въпросът че последни научаваме какво става с децата ни. Моя съвет е да говориш открито с тях и да започнеш с думите "Имам нужда от помощ..." и им разкажи всичко какво ти тежи. Няма нищо по-тежко за един родител е да види че детето му страда.

Миличка защо се предаваш така защо бягаш от проблемите това не е начина да ги решиш изправи се смело и ги посрещни живота е пред теб и ще имаш много много проблеми потърси вината в себе си не обвинявай другите за тях ;а и сестра ти защо не поискаш съвет или помощ да се справите заедно .има много начини да се справиш без да бягаш бъди смела и запомни че това което иска да ни убие ни прави по силни .желая ти успех мила.

Ако ти е истински баща, като му се обадиш и кажеш, че искаш да се върнеш вкъщи при семейството без повече обяснения винаги ще те приеме, но ще остане горчивината, че дъщеря му е изтърсак, която не може да се справи, това е крайна мярка, ако нямаш друг изход. Затова добре обмисли дали не е за теб по-добре да останеш в големия град, където образованието е по-адекватно, а възможностите са повече, каквото предполагам е имала предвид майка ти. Не може ли да смениш класа - едно училище има много класове, явно нямаш проблем само със съучениците, а със всички като цяло - нито с родителите се разбираш, нито с другите деца, явно и на училището като институция не уважаваш, щом са те накарали да минеш на самостоятелно обучение това обикновено заради отсъствия или недопустимо поведение го правят. Избери какво искаш за себе си в бъдеще.

всеки човек има слабо място удари ги там където най ще ги боли и да видиш другия път дали ще ти се правят на интересни

Надявам се че не си напуснала училище ил ида си се преместила заради някакви от класа ти. Но като цяло питаш как да се върнеш у вас. ,,защото градът е малак и хората щели да говорят'' - това просто няма логика за меен. Наистина кажи на родителите си че няма за какво да говорят хората. На 16 си, решила си да живееш отделно , не се е получило и сега се прибираш у вас. За какво ще ,,говорят'' хората? Наистина седни на маса с родителите си и им обясни как стоят нещата, без викане без караници и със сигурност ше те разберат. Успех :)

Моята история е подобна - скарах се с баща ми, който също беше много строг, изнесох се от нас и живях отделно от него 9 месеца. Но усещах, че той ми липсва, липсва ми и домът, в който съм израснала и просто исках да се върна. Обадих му се и без обяснения просто му казах, че искам да дойде да си ме вземе и да си ме прибере. Точно 20 минути по-късно колата спря пред входа, аз си натоварих багажа и се прибрах. Така че няма какво да му мислиш - обаждаш му се и казваш, че искаш да се прибереш. Той е родител, няма нужда от обяснения, ще те разбере.

Няма нужда (а и смисъл) от излишно церемониалчене. Обаждаш се и говориш направо, трябва да си много честна и ясна, за да разберат точно положението. Те са ти родители и твоето благополучие е най-важното за тях, така че в крайна сметка ще направят това, което е най-добре за теб. Не се притеснявай от хорската злоба, винаги я е имало и ще я има, но да не ти пука, важното е да вземете правилното решение и то заедно с родителите ти. Успех!

Все пак са ти родители...