Да мисля ли за любовни несполуки или да правя това, което ми е приятно

Признавам се, че този сайт се превърна в един мой много добър приятел заради помощта, която получавам така бързо. А сега искам да споделя още нещо.

На 16 години съм и досега не съм имал гадже. Пак казвам - не се оплаквам, само споделям. Причината не е в това, че съм непривлекателен или твърде затворен. Ако искате ми вярвайте, но дотук съм споделял чувствата си с 5 или 6 момичета, които съм харесвал - проявил съм смелост и съм говорел от сърце.

От всяка една получавам различна реакция:

- ''Това е много сладко. . . но нека останем приятели'' (разбираема причина)

- ''Олеле. . . Не го очаквах! '' (очаквано или неочаквано, бях отрязан)

- ''Мислиш, че те харесвам ли? ! Пффф. . . '' (бях подиграван на следващия ден заради тази ''смелост да говоря'')

Това са горе-долу реакциите, които получих. Не знам защо споделям това - просто реших, че имам нужда да го направя.

Може би за да получа кураж, или просто, за да не го мисля.

Но ми кажете все пак.

Наистина ли е най-добре да не обръщам внимание на проблемите в любовта и просто да правя това, което ми е приятно (фитнес и др)? Или да си търся приятелка, но с вътрешна несигурност?