Първо бившата, после друга - не издържам вече!

Здравейте! Дойде моментът, в който и аз реших да разкажа това, което ме мъчи и да получа съвет.
Запознах се с приятеля ми преди около година и половина. В началото, както при повечето двойки, всичко беше супер. Събрахме се да живеем заедно. И двамата работехме на хубави длъжности. Беше приказка.

През януари тази година разбрах, че съм бременна. Той много искаше това дете. Семейството му също.
Всичко беше ок до май месец тази година, когато разбрах, че той поддържа връзка с бившата си приятелка. Чуват се по телефона често. Аз не се издразних. Всеки има нужда от лично пространство все пак. Проблемът дойде, когато една сутрин не успях да си намеря телефона. Взех неговия, за да звънна на моя номер.

В момента, в който взех телефона му, пристигна смс от бившата му, в който тя му се обясняваше как искала пак да бъдат заедно и т. н. Попитах го какво се случва. Той каза, че тя имала чувства към него, но той-не. Приключихме разговора. Постепенно той стана груб, карахме се за най-малкото, започна да мрънка за дреболии, да обижда и да псува.

Започнаха да идват разпечатките от телефона и 90 процента от фактурите бяха с номера на въпросната девойка. Опитах да говоря с него. Получих уверение, че няма да се повтори. Да ама не. След всяка фактура, всеки път имахме разговори и той все ми обещаваше, че спира. Дойде и моментът, в който родих. Бях толкова заета в началото с детето, че изобщо не се бях сещала за проблемите с него. Караниците, обидите, псувните станаха ежедневие.

Няколко пъти го хващах да ме лъже. Единия път ме излъга, че е на работа. Уж отиде нощна смяна, а се оказа, че го няма на работа. И пак направих компромис.
Детето запълваше повечето ми време. Няколко дни преди да отпразнуваме 40-тия ден на бебето го хванах, че си е извикал приятелка вкъщи, докато аз бях при майка ми с детето. Пак стана скандал. Пак плач и молби от моя страна да престане да се държи като дете. Пак обещания и извинения от негова страна.

Каза, че бил се объркал. Извини се. Нещата се поуталожиха. До миналата седмица.
Започна да го търси друга жена. На въпроса ми какво е това пак, той отговори, че му било скучно. Отново ми обеща, че няма да се повтори и т. н. и т. н.
Не издържам вече. Нито бременността ми мина гладко, нито майчинството. Постоянно живеем в някакъв филм. Постоянно се появява някаква жена. Чувствам се супер унизена от всичко това.

Срина самочувствието ми, а смея да кажа, че преди време бях един самоуверен и приветлив човек.
Много искам детето ми да живее и с двамата си родители, но не знам дали ще издържа да живея по този начин-той да прави простотии, а аз все да прощавам. Започнах да се замислям за раздяла и му дадох срок до Нова година да реши как продължаваме.

Да направя ли още един последен компромис заради детето или е по-добре да си тръгна докато не е станало късно? Как мислите?