Живея в брак без любов от 17 години

вече 34г живея същия живот тази песен ми е така позната само че на 50 г реших иго напуснах направи го и ти сега не съжалявам защото децата порастват и всеки поема по пътя си а ти ставаш една развалина не нужна на никой

Моят коментар може би не е много на мястото си сред вашите, тъй като съм само на 20, но всички жени които те съветват да го напуснеш са прави.Моите родители са щастливи и заедно, но ако не бяха бих ги посъветвала да намерят щастието.Децата ти са достатъчно големи, за да те разберат и подкрепят.Нещата не могат да станат по-зле само по-добре.И дано следващият човек в живота ти е правилният. Късмет :)))))

От къде да дойде тази топлина и любов, след като не е била и в началото. Ти сама казваш, че ако си била махнала първото си дете е нямало да бъдеш с него бащата. Топлината и любовта са ти липсвали още след първата бременност, защо забременя и реши, че втората ще е различна и ще ти даде липсващото?
Жал ми е за теб, но ти сама не си се пожалила...останала си да живееш с човек, който не те е обичал.Заради кредита ви, дори и съвет да приключиш с това тъжно съжителство не може да ти се даде.
Дано поне прекрасните ви дечица получат от всеки от вас цялата любов, която вие двамата не сте успели да споделите.

Ох милата ми ти...какво да ти кажа не знам .Аз живях 32 год .без да чуя една мила дума от мъжът ми,в името на децата ни.Накрая намерих един мъж който ми завъртя главата и се влюбих лудо в него като ученичка.Зарязах семейството си и отидох да живея с него.В Началото всичко беше приказка,но мн бързо свърши.Изгубих дом ,семейство,деца,работа-ВСИЧКО.И си направих извода,че такава е била моята съдба и аз не мога да я променя за по-добро.

Извинявайте, в предния си текст по погрешка съм написала "сродна жена", вместо "сродна душа" - от бързнае съм допуснала и други буквени грешки. извинете ме!

Зная, че ще ти е много трудно да го напуснеш, защото ще си задаваш стотици въпроси какво би правила оттам насетне, как ще се чувстват децата ти, дали няа да останеш сама в жиота си, буквалния смисъл на думата. Но повярвай ми, с времето нещата лека-полека придобиват светлина и се разясняват сички дилеми. Хубавото в твоя случай е, че ти си все още млада, а децата са ти сравнително големи и самостоятелни. Ти си тяхна майка и те също искат да те виждат щастлива, грееща...А когато ти се чувстваш добре и те ще се чувстват добре. Децата винаги страдат, когато в дома няма топлина между родителите. Ти имаш нужда от сестен човек до себе си, който да ти бъде добър другар в живота. Дори в началото след раздялата с твоя мъж да ти се струва, че няма да си намериш сродна жена, всичко ще се промени с течение на ремето. Ако решиш да се разделите, ще видиш колко добре ще се почувстваш- първо като осободена от кафез птичка. Ще се наслаждаваш н живота си с децата си, ще имаш реме за приятели, за кафе, после ече всичко ще си дойде на мястото. Найважното е, че работиш и все пак си имаш редовни финанси. Дано имаш и емоционалната подкрепа на родители/роднини. Определено децата ти ще проявят разбиране също и ще те подкрепят. Всеки един край е началото на нещо ново и вълнуващо...Все пак Надеждата е онази, която ни крепи във всичко, нали? Бъди смела и действай, както ти каже сърцето и разума, то ще е за добро! Виждаш колко много хора и тук те подкрепят и са със сходни съдби..., не може да се живее без обич и разбиране...

Ако имаш нужната смелост направи го още сега-разделете се. Ние с теб сме от едно поколение и много трудно вземаме подобни решения.Знаем че и утре нещата ще бъдат като вчера ,но живеем с надеждата че слепецът до нас ще прогледне и ще оцени семейството до себе си. Сега дори им завиждам на нашите деца че живеят в друго време. При мен годините са 22 но ако събера хубавите дни не знам дали ще събера дори 2. От 3 години се каня да се разведа и все си намирам оправдание. Децата ми са желани, но както винаги казвам родих 2 а се сдобих с 3. Сега този който ми се води мъж успява да се напие и по 2 пъти на ден и нещата всеки ден стават по-зле. Сега вече съм придобила увереност и се дадох дума на себе си че през 2014 ще сложа нещата в ред и всеки по пътя си. Така че те съветвам ако има кой да те подкрепи и най-вече сама да намериш сили не отлагай. Страшно много се ядосвам на себе си че бях толкова нерешителна. Аз още на 30 останах без двамата си родители и това беше основната причина да си затварям очите и да се страхувам сама с малки деца какво ще правя. Затова ти вдъхвам кураж да промениш нещата около теб, може и ти и аз и другите с нашата съдба да бъдат щастливи.

аз съм почти в твоето положение и съм решила че като и малкото си хване своя път ще го зарежа независимо от кредита много е важно дали се грижи за децата защото при нас се грижи до колкото му е възможно но съм сигурна че ако има някакъв начин да ни остави ще го стори веднага просто няма избор не е останала никаква обич и не мисли че ако си намериш др ще е по различно просто трябва да се оправяш сама

На 39г. с големи деца способни да се гледат сами те съветвам да си намериш работа и да се разведеш.17 години са прекалено дълго време с такъв начин на живот, та ти направо си си загубила младостта с тоя нещастник.Да са ти живи и здрави децата и ти,а него го остави да гние и сам да си плаща кредита!

исками се да можех да ти кажа нещо хубаво,но аз съм в същото положение и имам чувството ,че живота ми е замръзнал чувствам се безкрайно сама и неразбрана