Минаха повече от 4 месеца откакто ме насили

Най- добре е да кажеш на вашите , защото те са хората , които ще те разберат най - добре и ще се опитат да ти помогнат :)

Според мен тази " любов" не е нищо повече от страничен ефект от психическата травма. Кажи на родителите си и се консултирай с псохолог. Ти си на 11!

Имаш нужда от психолог,не е нормално това което приказваш и ако не потърсиш помощ,няма да ти хареса резултата завбъдеще.

Бях на същата възраст, когато се случи и с мен.Сега съм на 18, но ми трябваха 4 години, за да спра да плача когато говоря за това. Моят съвет е да не го таиш в себе си ...а колкото до любовта, според мен си мислиш, че си влюбена, защото това е бил първият ти сексуален контакт с някого... сама ще го разбереш след време, но знай, че не трябва да заравяш чувствата дълбоко в себе си и че трябва да говориш с родителите си ... дано те разберат, защото моите не успяха, но въпреки всичко знаех, че трябва да им кажа :)

май хасково е град .все пак не е село.аз съм от село и имаме психолог

разбирам те ако не можеш да споделиш със семейството ти и аз никога не съм могла! ако си от софия има психолози,които работят с деца безплатно и няма нужда от родител или нещо подобно,така че можеш да посетиш и той ще ти помогне много според мен и ще ти олекне (и ако не знаещ всичко си остава между пихолога и теб. е дано да съм ти помогнала мила :))

това е абсурт да те нарани някой и да му целуваш ръка мила той едва ли те е изнасилил без да си му помогнала в това деяние и точно заради това твое деяние си писала песни за него и пак точно за това деяние си се влюбила пак в него така че ти просто се хвалиш за своята постъпка което не е геройство за твоите години .

мале момиче ако не искаш да говориш с родителите си говори с учителите.ама тжа е педофилия

защо ,да няма какво да се направи,не трябва да мислите като жертви .а ти малката потърси помощ подяволите.

Здравей мила. Искрено ти съчувствам,защото и на мен преди няколко месеца ми се случи същото.И мен ме изнасилиха,обаче аз съм на 17.И аз не мога да кажа на никой освен сестра ми.Знам каква е болката,въпреки,че е минало толкова време това нещо не се забравя.Мога да ти кажа,че и аз почти винаги си мисля за този човек,който ме насили, който ми причини толкова много болка за една нощ.Всъщност и аз,понякога мисля,че изпитвам нещо към него,ама едва ли.Той ме насили и ме остави какво мога да изпитвам освен омраза?Не мога да обясня точно какво се изпитва към такъв човек.Много съжелявам за теб.Трябва са сме много сълни,щом сме избрали да не казваме на никой,дори на родителите и сами да изживяваме тази болка,която никога не изчезва.Бъди силна.