Перфектният ден!

Така и така си станах редовен писател тук, ще разкажа един от най-хубавите си дни, изживяни напоследък. Значи всичко започна с позвъняването на алармата ми за училище в 5:45 сутринта. Наистина мразя да ставам рано, но си дадох зор, понеже бях обещал на една фр, че ще успея да стана толкова рано . . ех момичета, човек какво ли не прави заради вас. .

Оправих се и тръгнах да си ловя рейса за училище както всеки ден, видях се с много от приятелите си, всичко започна толкова положително, но не съм очаквал че денят ще бъде толкова хубав и вълнуващ, изпълнен с яките емоции, смях, глупостти. това което правят тинейджърите през свободното си време във филмите го правихме и ние, не често, но от време на време ставаше, както днес.

Та слезнах от рейса си и отидох в кафето, което ходим всеки ден преди училище, там изненадващо бяха 5 човека от класа ми и 4 момичета от съседния клас, като се почнаха едни лафове, случки, не усетихме времето и стана 10. . . изпуснахме 3 часа, но кво ни пука, 12 клас сме, тия годинки няма да се върнат ! Прибрах се към 1 като се бях разбрал с едни други приятели да си направим една разходка извън мястото където живеем, щяхме да ходим 2 момчета и 2 момичета, но 1 приятел се отказа и останах само аз, а те имаха мерак и си казах, ами хайде, защо да не отидем.

Тръгнахме към един частен рибарник, по това време там никой не ловеше риба, а и нямаше хора. Не беше тайна, че си падам по едно от момичетата, през целия път се гушихме като котета когато им е студено, но не щото ни беше студено, просто ни харесваше! Стигнахме до рибарника, имаше малка колибка, времето беше ясно, без облаци, всичко сякаш казваше:

"Това което ще ви се случи няма да го забравите. . и ще е хубаво! ". Да ама донякъде. . ще разберете за какво говоря. И качихме се на покрива на колибата и започнахме да хвърляме малки камъчета във водата, правеха балбук-балбук знаете го тоя звук. Бях взел една от кофите в които хората си слагаха рибата и я пълнех с камъни, като свършат слизах и наново, да ама от лиготия я хвърлих във водата.

Слезнах взех по едри камъни и казах, хайде сега който я потопи, печели. . хвърляхме, хвърляхме. . . голяма част от дигата изградена от камъни, вече беше под вода. . . По-принцип не бяхме дошли да правим нещо лошо, но то просто се случва, започнахме да рушим. . . не че това е кой знае кво. След това си лежахме на покрива и гледахме облаците, дълго време обсъждахме кой на кво прилича, а знаете как са, те постоянно се местят, забавно е!

През цялото време гушках момичето по което си падах, а тя нямаше нищо против и се смееше, а другото момиче ни се радваше, личеше и. Но както си лежахме, за наш късмет, беше прекалено хубаво, за да свърши хубаво. Първо дойде едно ловджийско куче и започна да скача въртейки опашка по нас, стани ми чудно, как така такова хубаво куче тук, пък и само. . . пък и само ли, е не беше само.

Един от собствениците на рибарника случайно днес беше в почивка и бе решил да се разкара да види какво става. . . и като се почна едно викане по нас. . . повече да не съм ви видял тук, щом така ще правите. . . . ех, а най-лошото беше, че тоя познава родителите ни и като знаем какъв е ще каже на тях, но това не е важно, важно е, че този ден може би остава спомен за цял живот . Върнахме се, прибрахме се.

Легнах си и опитах да почета едни разкази за училище, но докато съм чел, съм заспал от умората, все пак бая си походихме. Спал съм около 5 часа, не е тайна, че често си губя времето като спя. Към 9 станах, събудих се с усмивка разбира се, как да се събуди човек иначе след такъв ден . Хапнах и сега си отбивам времето малко на компа, докато пиша тази история.

Винаги след като ви се случи нещо неприятно, следва нещо хубаво, помнете! Каквито и проблеми да имате, никога не се отчайвайте, всичко е временно! Има смисъл да продължаваме да живеем, точно заради такива дни-перфектни дни!