Приятелят ми изневерява, а аз не мога без него

С приятеля ми бяхме известно време заедно, всичко вървеше по вода , нямаше капка съмнение че се обичаме,докато един ден реших да проверя телефона му, докато беше в банята, въпреки че аз бях наложила вето на телефонните проверки, и това беше най-ужасната ми грешка.

В телефона видях смс-и от друга и то ги видях ден преди рожденния ми ден. С излизането от банята го попитах защо ме е лъгал, а той неможеше да обясни, не ми даде никакъв смислен отговор. Попитах го дали ще скъсат той каза, че неможе да ми обещае.

Попитах го защо на нея и е казвал че я обича, а и на мен ми го казва, той отвърна че на нея го казва на мен го показва, попитах дали така ми го показва и той започна да се обвинява. "Аз съм боклук-казваше той-аз съм нещастник".

Както и да е гоwорихме и когато ме закара до вкъщи, защото беше на работа, му казах така: "Ако искаш да сме заедно, ако все още ме обичаш, аз съм готова да забравя всичко и всичко да простя, само че трябва да сме само двамата без нея, късаш я и край забравям за нея, защото и аз те обичам и немога без теб" - след което станах от колата без дума повече и тръгнах. Той стоя няколко минути преди да тръгне и ме гледаше как се отдалечавам.

Бяхме се разбрали вечерта да се видим и да ми каже решението си. Той дойде и каза, че за да не ме наранява повече трябва това да е края, защото се познава прекалено добре и вярва чв е способен да го направи отново,даже се беше допитал за съвет до най-добрия си приятел и съветът беше, че трябва да спре да мисли само за себе си, а да помислималко и за другите хора. Аз неможех да повярвам, изгоних го от колата си и тръгнах да посрещна рожденния си ден в предишната ми работа в едно нощно заведение с стара приятелка.

Когато отидох там всички познаха, че съм плакала, но аз отричах до последно, само приятелката ми знаеше за какво става на въпрос. В опиянението си, и в нещастието си реших, че ще спя цялата нощ пред тях, за да мога на сутрината да го видя, но не бях яла нищо, а и от общо 32 часа бях спала 3.

Часовете се нижеха ужасно бавно и сутринта кум 6 и 30 му звъннах, попитах го какво прави и дали мога да се кача,защото ми е ужасно лошо. Той каза разбира се и се учуди, защо съм долу, обясних му всичко, след като изпих чаша вода и изядох половин филия хляб, дори се опитах да повърна, но нямаше никакъв смисаъл беше ми зле ,но тъй като не бях слагала залъг в уста...И така легнахме в леглото му и се завихме, аз треперех през цялото време тресеше ме, бях настинала, той ме притисна силно и каза, че ще ме закара с моята кола до вкъщи и тогава ще тръгне за работа, защото аз нямах сили да карам. Естествено му отказах, но той настоя.

През цялото време в леглото усещах тъгата му и това че съжалява ужасно мн дори плака пред мен, а никога не го бях виждала толкова слаб и безсилен. Закара ме вкъщи, анай-добрия му приятел го взе от нас, пред да се разделим се погледнахме , и виждахме само тъгата вътре във всеки от нас, знаехме че се обичаме все още и скоро няма да престанем но тръгнахме. Аз легнах и спах един час, неиздържахи му писах, че го обичам, че не това е начина да се разделим, не сега, че за това сме хора да грешим и да си прощаваме.

След което му звъннах, а той каза, че вече не е на същото мнение, но му трябват 3-4 дни да помисли. Оставих го и писах на приятеля му да ми казва как е, без рабира се милото ми да знае за тайната коренспонденция. Не издържах, обадих му се на втория ден, а той, като ми чу гласа отново се разплака. Казах му: "Не разбираш ли, обичам те, това е, не мога без теб, неискам без теб, давам си вичко за теб само, за да сме заедно. Всичко съм простила, всичко", но той каза, че не му е толкова лесно, защото какво значение има, че съм простила, щом като той сам на себе си не е простил, че ме е наранил, че е наранил единствения човек на когото досега е държал. И така сега чакам, казах му, че ще го чакам, колкото и дълго да е това, но само при едно условие да ми се обажда всеки ден да казва как е, защото немога и един ден без да чуя гласа му.