20 години брак си отидоха заради друга жена
АнонименНовак
Знам, че историята ми е банална, но болката ми е толкова истинска и опустошаваща. 20 години брак - 20 години съвместна история, спомени и мечти. Спря да ми говори, спря да ме поглежда в очите, разминаваше се ребром с мен, като че ли мога да го заразя. Не можех да повярвам в това, което усещах със сърцето си - търсех обяснения във финансовия недоимък, в липсата на пълноценна работа, в загубата на родителите му, в моя инат и растящото му недоволство от всичко, което правехме аз или децата, допусках и друга връзка, но чак такова отвращение не очаквах да видя в очите на човека, който беше мое семейство през половината ми живот.
Накрая изплю камъчето - друга жена, а 4 месеца по-късно и развод, защото трябвало да запази другата си връзка. Имам чувството, че животът ми никога повече няма да има цвят и вкус, опитвам се да сдържам емоциите заради децата, заради колегите, заради хората, които не се интересуват от чужди драми, но ми е все по-трудно и понякога не успявам да спра сълзите си. Понякога си мисля, че само децата ме държат все още с изправена глава - заради тях се стягам и опитвам да се усмихвам.
Знам, че един ден ще премине и това, но не вярвам, че отново ще намеря сили да се доверя, да потърся лично щастие - душата ми е опустошена.
Накрая изплю камъчето - друга жена, а 4 месеца по-късно и развод, защото трябвало да запази другата си връзка. Имам чувството, че животът ми никога повече няма да има цвят и вкус, опитвам се да сдържам емоциите заради децата, заради колегите, заради хората, които не се интересуват от чужди драми, но ми е все по-трудно и понякога не успявам да спра сълзите си. Понякога си мисля, че само децата ме държат все още с изправена глава - заради тях се стягам и опитвам да се усмихвам.
Знам, че един ден ще премине и това, но не вярвам, че отново ще намеря сили да се доверя, да потърся лично щастие - душата ми е опустошена.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (25)
Изпрати
Здравейте мила г-жо,да ви кажа аз съм в същото положение само че имам 28г брак,и моя съпруг в критическа възраст, не оправдавам и не обвинявам никого може и самите ние сме виновни всеки по своему, само искам да кажа, на тези жени които посегнали на чуждо, да им се връща със същото и да преживеят същото като нас за да видят как е, когато да те предаде човек на който си отдал всичко, и се грижел за него толкова години. Горе главата всичко минава времето лекува, успех.
9
2
аз преди три години го изжиявах същото, точно след 20 години брак той се изнесе при друга жена, само че никога не си призна,че е заради това. Да, знам, каква е болката, но минава, но поне си имате децата, а аз даже съм напълно сама, сина ми замина да учи в чужбина. И аз си мислих,че това никога няма да се случи на мен, но се случи, явно кризата на средната възраст при мъжете е доста по в засилена степен, ако това е оправдание. Горе главата, знам, колко е трудно, но трябва, може би тепърва хубавото предстои. Успех.
6
0
Съчувствам ти,мила госпожо,това наистина е ужасно.Опитай се да го преодолееш,казваш,че един ден ще ти мине,но за съжаление не вярвам да е скоро.Съдя от собствения си опит...Ние до развод не стигнахме,съпругът ми никога не би се развел с мен,но обидата от изневярата му не мога да я преодолея...А пък ако ти разкажа с каква жена ми изневери....много по-възрастна от него,а за външност изобщо няма да коментирам...Колежка....Никога няма да ги разбера тези мъже....после се кълнеше,че съжалявал....само че това,което ми е причинил,и то заради една отрепка никога няма да го забравя....И то какво стана-исках да те успокоя,а аз се оплаках....но наистина истории като твоята ме жегват право в сърцето....Спокойсвие ти желая...
10
0
Да знаете,че се е случвало на много хора.Сега не ви се вярва,но болката ще отмине.Няма да го забравите,но ще се научите да живеете,въпреки това.А може дори да откриете щастието отново.Пожелавам ви го!
7
0
За жалост повечето хора не проявяват разбиране нито пък позволяват на някой да си споделя мъките с тях...накъде отива тоя свят?...Става все по труден така...не разбирам какво чувствате защото съм на 17 иии все още нямам брак естествено нали все уча и съм млада...но поне умея да изслушвам хората без да ги критикувам...Горе главата и бъдете силна не се предавайте децата са до вас...пожелавам ви пак да намерите някой с който да бъдете щастлива иии да знаете...децата са ви вашата опора в живота.
8
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 6
54
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
