20 години брак си отидоха заради друга жена

Знам, че историята ми е банална, но болката ми е толкова истинска и опустошаваща. 20 години брак - 20 години съвместна история, спомени и мечти. Спря да ми говори, спря да ме поглежда в очите, разминаваше се ребром с мен, като че ли мога да го заразя. Не можех да повярвам в това, което усещах със сърцето си - търсех обяснения във финансовия недоимък, в липсата на пълноценна работа, в загубата на родителите му, в моя инат и растящото му недоволство от всичко, което правехме аз или децата, допусках и друга връзка, но чак такова отвращение не очаквах да видя в очите на човека, който беше мое семейство през половината ми живот.

Накрая изплю камъчето - друга жена, а 4 месеца по-късно и развод, защото трябвало да запази другата си връзка. Имам чувството, че животът ми никога повече няма да има цвят и вкус, опитвам се да сдържам емоциите заради децата, заради колегите, заради хората, които не се интересуват от чужди драми, но ми е все по-трудно и понякога не успявам да спра сълзите си. Понякога си мисля, че само децата ме държат все още с изправена глава - заради тях се стягам и опитвам да се усмихвам.

Знам, че един ден ще премине и това, но не вярвам, че отново ще намеря сили да се доверя, да потърся лично щастие - душата ми е опустошена.