Когато най- близкият, става най-далечният
АнонименНовак
Здравейте, ще напиша моята история с желанието да получа мнения от хора, които са преживяли същото или просто имат по- ведро виждане върху обстоятелствата.
Казвам се Андреа и съм на 31 год. Живях 8 год. с бащата на детето ми. Преживяли сме много раздели през годините, защото той работеше в чужбина, но сякаш това ни сближаваше още повече. Тежки бяха тези моменти и за тримата. И аз поживях зад граница малко, но чужбината не е за всеки, не и за мен. Там се чувствах празна, никоя, човек без минало там, не се случваше нищо освен готвене, чистене, дете и секс след работния ден на мъжът ми.
Реших да се прибера, след 3 години така, казах "край". Той остана без работа, два месеца тримката вкъщи на дивана, вече нищо не ме задържаше, полудявах по малко всеки ден. Прибрахме се в България. . . . един месец и всичко рухна. Беше ми сърдит, че съм го прибрала, намразил ме бил, че съм мислила само за себе си. Аз съм гадна, подла, проклета и т. н. След 3 месеца без никаква нормална комуникация между нас, разбрах, че нощите, когато не е при нас е в апартамента на друга жена.
8 год. по- голяма от нас - сервитьорка в софийски, стриптийз бар. Без никакви скандали от моя страна попитах: обичаш ли я? -не! - каза ми той. Значи забравяме за случилото се продължаваме напред? -аз- Не исках просто един секс да развали семейството ни. След известно време той ми каза, че това не било нормална реакция на жена и аз не го обичам. И така продължихме гоненицата една година.
Помолих и нея съвсем тактично да си върви по пътя и да не застава на моя. Последваха обиди от нейна страна: Ти си грозна, на мъжът ти не му става с теб, ти си мека, широка и още много думи бяха изказани от тях двамата, които все още отекват в главата ми. Разделихме се, естествено. Казах си, че нищо не е на всяка цена в живота и не мога да ги търпя и двамата вече.
Изгоних го, изхвърлих всичките му вещи на контейнера, техника, дрехи, всичко. Бях, като бясна кучка. Не стъпвах по земята от ярост, яд, болка, тъга. Той също. . . бесен е, че показах друго аз. Следват много заплахи, шамари, злоба, скандали. . . съд. Делото за попечителство все още не е минало. Война, като на война.
Не желая и не разрешавам дъщеричката ми да се среща с тази жена. Казах му, че може да я взима, когато си поиска, само да не я води при нея. Тя, която ме нарече мърша, тя която я намирам, постоянно в различни сайтове за платено "приятелство", тя която се набърка на толкова дълбоко, тя да дава пример на детето ми. Не! Но греша ли с тази си постъпка? Това е причина той да разреди срещите си с детето. Все още изпитвам огромна злоба към нея и не знам как да се изчистя. Искам да се отърва от мисълта за тях, но все още ми е доста трудно.
Казвам се Андреа и съм на 31 год. Живях 8 год. с бащата на детето ми. Преживяли сме много раздели през годините, защото той работеше в чужбина, но сякаш това ни сближаваше още повече. Тежки бяха тези моменти и за тримата. И аз поживях зад граница малко, но чужбината не е за всеки, не и за мен. Там се чувствах празна, никоя, човек без минало там, не се случваше нищо освен готвене, чистене, дете и секс след работния ден на мъжът ми.
Реших да се прибера, след 3 години така, казах "край". Той остана без работа, два месеца тримката вкъщи на дивана, вече нищо не ме задържаше, полудявах по малко всеки ден. Прибрахме се в България. . . . един месец и всичко рухна. Беше ми сърдит, че съм го прибрала, намразил ме бил, че съм мислила само за себе си. Аз съм гадна, подла, проклета и т. н. След 3 месеца без никаква нормална комуникация между нас, разбрах, че нощите, когато не е при нас е в апартамента на друга жена.
8 год. по- голяма от нас - сервитьорка в софийски, стриптийз бар. Без никакви скандали от моя страна попитах: обичаш ли я? -не! - каза ми той. Значи забравяме за случилото се продължаваме напред? -аз- Не исках просто един секс да развали семейството ни. След известно време той ми каза, че това не било нормална реакция на жена и аз не го обичам. И така продължихме гоненицата една година.
Помолих и нея съвсем тактично да си върви по пътя и да не застава на моя. Последваха обиди от нейна страна: Ти си грозна, на мъжът ти не му става с теб, ти си мека, широка и още много думи бяха изказани от тях двамата, които все още отекват в главата ми. Разделихме се, естествено. Казах си, че нищо не е на всяка цена в живота и не мога да ги търпя и двамата вече.
Изгоних го, изхвърлих всичките му вещи на контейнера, техника, дрехи, всичко. Бях, като бясна кучка. Не стъпвах по земята от ярост, яд, болка, тъга. Той също. . . бесен е, че показах друго аз. Следват много заплахи, шамари, злоба, скандали. . . съд. Делото за попечителство все още не е минало. Война, като на война.
Не желая и не разрешавам дъщеричката ми да се среща с тази жена. Казах му, че може да я взима, когато си поиска, само да не я води при нея. Тя, която ме нарече мърша, тя която я намирам, постоянно в различни сайтове за платено "приятелство", тя която се набърка на толкова дълбоко, тя да дава пример на детето ми. Не! Но греша ли с тази си постъпка? Това е причина той да разреди срещите си с детето. Все още изпитвам огромна злоба към нея и не знам как да се изчистя. Искам да се отърва от мисълта за тях, но все още ми е доста трудно.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (12)
Изпрати
Според мен даже много си го изтърпяла , трябвало е още по рано да му биеш шута.Живота е толкова кратък за да губим години от него с хора с които не го заслужават и ни обливат в сълзи и мъка и болка и нерви ...няма смисъл .Вярно е никой не иска сам , но това живот ли е или всеки вика за детето , да но това ли е човекът който ще му даде пример и ще поеме отговорност за детето което е създал... нзм ,дано не ме застига и мен това , но понякога се чудя как с лека ръка зарязваш семейство и деца, бягаш от отговорност само да си направиш густото а те ...кучета ги яли и за какво си ги създал и си лъгал тоя човек с години, и той ти е прал чорапите и ти е търпял глупостите ....абеее както и да е :))) Като мине време ще си по добре и даже ще съжалиш че си го търпяла толкова време ,а сега горе главата и бой докрай :)
7
0
Здр, мила няколко пъти се опитвам да ти пиша и изтривам ,защото незнам как да започна.Аз съм в подобна ситоация като теб,Моята история също е написана тук.Но проблема при мен е че не деля мъжът ми с друга жена,а със собствената му майка и сестра.Ние също сме в чужбина,но за разлика от теб аз, не готвя не чистя и не правя секс с него,а работя на равно с него,въпреки че той знае че не съм щаслива тук.Лъгах и подценявах мойто семейство,защото той е християнин ,а аз съм от помаците и те не го одобряваха.Знаеш ли какво полурих за благодарност-нищо.Сестра му е женена в Германия и роди бебе ,майка му замина при сестра му и го викаха само него.Абе прочети историята ми за да не ти скапвам темата.Та въпросът който питаш и на мен мъжът ми ми е чужд, така го чуствам.Искам ми се да го погледна с други очи ,но не мога.За мен той е вече женчо,който винаги се държи до полата на мама и кака.
2
0
теб те бях посъветвал също да го оставиш докато още си млада да си намериш друг тоя твоя женчо ,направо не си заслужава да го търпиш ...и то всъщност не търпиш него а цялото му семейство.Оставяй го докато е време ,толкова мъже има по света ,но мъже не женчовци и някакви мамини синчета без отговорност за нищо.Успех! :)
2
0
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
