Защо баща ми е толкова деспотичен човек

СПОКОЙНО.... Баща на 90 ... моите години 55... Нищо не се променя, Деспотизма идва от невежество на култура, така мисля, защото след побой с брадва, когато беше на 83, пак не можеш да оставиш, казваш си възрастен, отпаднал НО не се променя нравът и отношението... Коренът на злото като се е вселил, майка ми болнаот алцхаймер болеста на збравата , той все още се оправя сам Но господството и егото му са все същите. Далече бъдете далече и не споделяйте НИЩО, всичко, което споделите хубаво или лошо, ще бъде ''обработено'' по негов начин и винаги ще бъде ''удър'' срещу вас! При болеса Алцхаймер чуствата не се променят и майка ми, винаги когато го види изпада в криза въпреки, че не го познава, но подсъзнанието и диктува, че човека лош. Пред хората разбира се е винаги авторитетен и с нищо неиздаващ непоправимия си зъл характер...

Знам как е.Днес и моят баща откачи.Сестра ми отиде на почивка за една нощ.Този ден е като година.У дома беше страшто- обвинения че не се допитваме с него, че като искаме така да живеем да се махаме е и да забравим затях.За него не ми пука, ако ще да се гътне, но за майка ми ще преживея всичко, дори и да се униижавам пред него.Имаше и дрыги думи ама няма как да ги напиша.Така е от 25г.Вече мисля за самооубиство!

Ти с баща си ли живееш? На 28 години момиче, не може да е още с родителите си. Ако не си с тях, просто не го виждай толкова често и е решен проблема. Някой хора са големи идиоти.

Моят пак онзи ден ме съсипа запореден път психически.Бях на рожден ден на приятелка.Излязох към 18.00 часа.В 12.00 реших да си ходя.По пътя майка ми званна да се прибирам.Когато се прибрах той ме чакаше.Накара ме даседна донего и в продължение на 30 минути ме унижаваше психически-как ли не ме нарече.Нямам сили вече да се боря.Така е от 20 гдини.Аз съм на 31.Грях или не искам да ....Това не е живот

Стягате багажа ти, сестра ти и майка ти и се изнасяте! Гледате да не оставате само трите,а да има и някой друг с вас, ако се опита да ви посегне, отивате в полицията най-малкото ограничителна заповед, ако и тя не помогне съд.Да го видим като плати толкова много нарушения какво ще прави!Но задължително да имате някой до себе си, твой приятел или някой, който ако баща ти тръгне да оказва физическа сила над вас, да може да се оправи с него!Тръгвайте си колкото можете по-бързо, той няма да се промени!

Нека ти кажа и моята гледна точка.
Мъж съм, 35+, с подобен баща.
По принцип мъжете са деспотични поради 2 причини - или са получавали твърде много любов от майките си или твърде малко любов.
Първия тип са майчини синчета, те са много трудни и опасни. С тях трябва хем да им влезеш под кожата като си нежна, но и трябва да си твърда, за да те чуят!

Втория тип са по лесни - те са жестоки защото не са обичани. Когато си добра с тях и ги обичаш, те са ти като пластелин в ръцете.

Та аз ти препоръчвам следното:
Първо - трябва винаги да си мила с баща си! Мила и женствена...всеки мъж омеква пред женствеността, ВСЕКИ!
Второ - ако баща ти не се промени и е така твърд, то значи е от първия тип и тогава трябва да се научиш да си и ти твърда, но това е по трудно и може би някоя жена трябва да те съветва.

Хората след 10-12 год. възраст не се променят, но както показва коментарът на Фф'ред, реагират различно в различни ситуация. Ако искаш да реагира различно трябва да го поставиш в различна ситуация. Да се омъжиш е промяна в ситуацията, но има и много други варианти. Успех.

Няма как да стане.Той заплашва в обратната посока-ако майка ми си тръгне ще я намер и ще я преби и .....
Някои хора са твратителни порождение и никога нериха се променили

Баща ми бе същият. И той е горе-долу на възрастта на твоят. И така един ден, толкова много ме ядоса с това, че все заплашваше, че ще си тръгне и ще ни остави, че аз просто избеснях и казах на мама да извади едни пликове и да му събираме нещата и да се маха. Явно това го стресна, защото от тогава се кротна. Другото, което е, че това мрънкане е типично за критическата. Ама абсолютно същият е и моя баща. Просто не си го слагайте на сърце и обръщайте всичко на майтап. А относно майка ти - ако на нея това не и харесва - да го напусне. Да, грубо казано е, но съм сигурна, че е имала моменти, в които и се е искало да избяга. Макар, да знам, че поколенитето на родителите ни е много търпеливо и мисля, че всичко ще се оправи. Просто не си го слагайте със сестра ти на сърце и не му се връзвайте. Поздрави.

Няма никога да се промени.Той е на 60г..Мисля да му кажа всичко право в очите,но пак майка ми ще е виновна.Лошото е че човек неизбира сам родителите си.

недей спори с баща ти и той ще се кротне с времето. Явно той е свикнал да е свръх загрижен за вас и всичко да знае и не може така изведнъж да се промени. Просто с времето ще приеме че сте пораснали...

Аз съм на 29 и при мен е същото. И моят баща спори главно с майка ми и я обижда, а понякога е такъв и с мен. И двамата са на тотално различно интелектуално равнище. Само брат ми си е извоювал самостоятелност, макар че е по-малък от мен. Всъщност аз като баща не мога много да се оплача от него,направил е много за мен, но определено виждам, че това не е мъжът за майка ми, не е истинската и половинка, както се казва, сродната душа. И същите неща, които ти описваш майка ми ги търпи и отнася цялото мърморене. Много пъти съм и казвала, че трябва да се разведе с него. Това не означава, че не го обичам, но не съм сляпа и виждам, че не са един за друг. А все пак е хубаво интелигентна жена като нея да срещне интелигентен мъж и да изживее истинска и красива любов, заслужава го. Но тя не иска и да чуе- без нея той нямало да се справи на старини, а друга жена не би търпяла характера му. Освен това смята, че всички мъже са еднакви (права е, ако го сравни с останалите мъже в малкия ни град, наистина е на по-високо ниво от тях, но пак не е на нейното). Той също, както ти описваш, иска всичко да знае, но ние много неща му спестяваме, защото той буквално урочасва начинанията ни с мърморенето си. Затова той не знаеше нищо за връзките ми, нито за стотиците интервюта за работа, на които съм ходила и за голяма част от разочарованията ми в живота. Него винаги го подготвяме постепенно и му поднасяме информацията в завършен вид, едва когато нещата са сигурни. А, има и още един недостатък. Понеже аз споделям повече с майка си, той ревнува, че не му казваме нищо. И понякога такава параноя го гони, че щом види, че сме в някоя стая с нея насаме, си мисли задължително, че говорим за него, влиза и прекъсва разговора ни, уж случайно, нещо да пита. Двете с майка ми смятаме, че той е енергиен вампир. Това са хора, на които не им достига енергия и се захранват с чуждата като спорят с някого.

Аз съм на 14 и имам същия проблем от сега ...