Замърсяването на въздуха представлява най-голямата екологична заплаха за здравето и е водеща причина за незаразни заболявания, като инфаркти или инсулт според доклад на Световна здравна организация (СЗО). Замърсяването на въздуха представлява извънредна ситуация за общественото здраве, причинявайки всяка година 236 000 преждевременни смъртни случая в Европа.
Чистият въздух е основно човешко право, според Хартата по правата на човека на ООН. Въпреки това България, според множество доклади, е в челните позиции по замърсяване на въздуха в цяла Европа.
Какво представлява замърсяването на въздуха
Замърсяването на въздуха се определя като „замърсяване на вътрешната или външната среда от всеки химичен, физичен или биологичен агент, който променя естествените характеристики на атмосферата“. Терминът „качество на въздуха“ описва колко замърсен е въздухът, който дишаме. Когато качеството на въздуха е лошо, замърсителите във въздуха могат да бъдат опасни за здравето и благосъстоянието на хората, особено за тези, които имат белодробни или сърдечни заболявания.
Видове замърсяване на въздуха
Замърсяването на въздуха възниква както на закрито, така и на открито. Замърсяването на закрито възниква главно от изгаряне на гориво и от химикали, които се използват в дома. Замърсяването на открито възниква от много източници, включително трафик и промишленост. Основните замърсители, които предизвикват обществено безпокойство, включват фините прахови частици, азотните оксиди и серния диоксид.
Основните видове замърсяване на въздуха и тяхното въздействие
Фини прахови частици
Това е смес от малки частици, които могат да бъдат вдишани в белите дробове. Частиците с диаметър ≤10 микрона (≤PM10) могат да проникнат и да се задържат дълбоко в белите дробове, докато тези с диаметър ≤2, 5 микрона (≤PM2, 5) са най-вредните за здравето частици. Тези частици са 1/20 от размера на човешкия косъм и могат да проникнат в белите дробове и плацентата и да навлязат в кръвообращението, засягайки кръвоносните съдове, сърцето и мозъка, включително и на неродени деца. Тези частици могат да идват както от естествени, така и от изкуствени източници, като горски пожари, отработени газове и промишлени емисии. Фините прахови частици могат да причинят респираторни проблеми като кашлица, хрипове и задух, а също така се свързва с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и рак на белия дроб.
Амоняк
Това е газ, който се освобождава в атмосферата, след което се отлага обратно на сушата или се превръща в прахови частици чрез реакции в атмосферата, създавайки амониев нитрат или амониев сулфат. Амонякът идва предимно от селскостопански източници, като тор или други гниещи селскостопански отпадъци и торове. Амонякът е с по-малък риск за здравето от други източници на замърсяване на въздуха, но може да причини дразнене на очите, носа и гърлото.
Азотни оксиди
Това са група газове, които се образуват главно при изгаряне на изкопаеми горива. Това може да причини респираторни проблеми и е свързано с повишен риск от астма, бронхит и други респираторни заболявания. Когато газовете реагират с други газове във въздуха, това може да създаде азотен диоксид (NO2) и озон (O3). Смята се, че NO2 влияе неблагоприятно върху здравето на дихателните пътища и може да причини рак и неблагоприятни резултати при раждане.
Серен диоксид (SO2)
Това е газ, който се отделя при изгаряне на изкопаеми горива и е резултат от вулканични изригвания и други природни източници. Когато се комбинира с вода във въздуха, той пада като киселинен дъжд. Може да причини респираторни проблеми, включително хрипове и задух.
Неметанови летливи органични съединения
Неметановите летливи органични съединения са органични молекули, които варират по своя химичен състав, но могат да имат подобни ефекти. Те включват изпарения от ежедневни продукти, които използваме на работа или у дома, като бензин, разтворители, освежители за въздух, почистващи продукти и парфюми.
Данните показват, че въпреки че медиите често се фокусират върху транспорта, селското стопанство и тежката промишленост, значителното замърсяване на въздуха идва от битовото изгаряне на горива. Като пример нарасналата популярност на печките на дърва доведе до спиране на намаляването на фините прахови частици на национално ниво.
По-малко превозни средства и преминаването към електрически превозни средства може да намали емисиите на отработени газове, но няма да спре емисиите на частици при всяко натискане на спирачката по време на шофиране или от износването на автомобилните гуми.
Следователно намаляването на замърсяването на въздуха не е въпрос, който трябва да се реши само от местните и националните правителства – той е проблем, който всички ние трябва да решим.
Как замърсяването на въздуха влияе върху физическото здраве
Замърсяването на въздуха, особено фините праховите частици, може да проникне дълбоко в белите дробове, причинявайки здравословни проблеми, особено за хората с белодробни или сърдечни заболявания. Това е най-голямата заплаха за здравето на околната среда, допринасяйки за здравословни състояния като астма, инсулт и инфаркти. Дългосрочното излагане на замърсен въздух е свързано с влошаване на белодробната функция при възрастни, което може да бъде рисков фактор за хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). Замърсяването на въздуха може да има незабавни и дългосрочни ефекти върху респираторното и общото здраве, включително повишен риск от инфаркти и инсулти. Той е особено вреден за хора с белодробни заболявания, възрастни хора и деца и може да увеличи появата на белодробни заболявания, включително рак.
Какви са последиците за психичното здраве от мръсния въздух
Има изрични доказателства, които показват, че качеството на въздуха може да има последици за психичното здраве. Замърсяването на въздуха е свързано с редица психични проблеми, включително тревожност и депресия. Освен това има доказателства, че замърсяването на въздуха може да влоши вече съществуващи сериозни психични заболявания като шизофрения, биполярно разстройство и депресия.
Високите нива на замърсяване са свързани с по-голям брой диагнози на деменция, което предполага връзка между замърсяването на въздуха и когнитивния спад. Замърсяването на въздуха може да има вредно въздействие от момента, в който бебето е в утробата, и да продължи през целия живот, потенциално допринасяйки за проблеми с психичното здраве. Освен това съществува възможна връзка между замърсяването и риска от самоубийство, което предполага потенциално въздействие върху психичното здраве на замърсяването на въздуха.
Въздействие върху основните системи на тялото
Замърсяването на въздуха, както вече казахме, може да има значително въздействие върху здравето и благосъстоянието на хората както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. То засяга различни системи на тялото по различни начини, в зависимост от вида на замърсителя, нивото и продължителността на експозиция и здравословното състояние на индивида.
- Дихателна система – замърсяването на въздуха може да раздразни дихателните пътища и да причини възпаление, което води до респираторни проблеми като кашлица, хрипове и задух. Излагането на замърсен въздух е свързано с развитието и обострянето на респираторни състояния като астма, хронична обструктивна белодробна болест и бронхит;
- Сърдечно-съдово здраве – замърсяването на въздуха може да увеличи риска от сърдечни заболявания и инсулт. Замърсителите на въздуха могат да причинят възпаление, оксидативен стрес и увреждане на кръвоносните съдове, което може да доведе до атеросклероза и други сърдечно-съдови проблеми;
- Рак на белия дроб – продължителното излагане на замърсен въздух е свързано с повишен риск от рак на белия дроб;
- Имунна система – замърсяването на въздуха може да повлияе на имунната система, като причини възпаление и оксидативен стрес, което може да отслаби защитните сили на организма срещу инфекции и други заболявания;
- Психично здраве – замърсяването на въздуха е свързано с редица психични проблеми, включително тревожност и депресия;
- Нервна система – някои замърсители на въздуха, като олово и живак, могат да причинят невротоксичност за развитието и могат да допринесат за разстройства на неврологичното развитие и невродегенеративни заболявания, като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и разстройство от аутистичния спектър;
- Репродуктивна система – излагането на замърсен въздух е свързано с преждевременно раждане, ограничаване на растежа на плода, повишена васкуларна резистентност на матката, нарушена васкуларизация на плацентата, повишен гестационен диабет и намалена дължина на теломерите (съставна структура в края на хромозома), засягащи плодовитостта;
- Преждевременни смъртни случаи – замърсяването на въздуха е основен фактор за преждевременните смъртни случаи в световен мащаб. Замърсяването на въздуха на открито е отговорно за приблизително 4, 2 милиона преждевременни смъртни случая в световен мащаб всяка година. Замърсяването на въздуха в затворени помещения може да причини допълнителни 3, 8 милиона преждевременни смъртни случая годишно.
- Въздействие върху благосъстоянието – лошото качество на въздуха може да намали видимостта и да създаде неприятна миризма, което затруднява насладата от дейности на открито. Може също така да допринесе за чувство на безпокойство и безпокойство относно въздействието на замърсяването върху околната среда и бъдещите поколения.
