Дивият кестен, известен още като конски кестен, достига до тридесет метра височина. Красивите му бели и бледорозови цветове са прекрасна гледка през пролетта.
Кестените му узряват през септември. Дивият кестен расте в много градове, но също така и в широколистни гори, най-вече на северни склонове на Балканския полуостров.
С лечебна цел се използват узрелите кестени, а също така цветовете, кората и листата на дивия кестен. Кората се събира от клонки, не по-стари от три или четири години.
Листата на кестена се събират между май и септември, преди да пожълтият. Най-добри са листата от младите дървета, на не повече от две години. Събирането на една трета от листата на дървото не му причинява вреди.
Листата се сушат, като се обръщат през няколко дни. Дивият кестен съдържа гликозидите ескулин и есцин. Екстрактът от див кестен повишава тонуса на вените, ускорява кръвообращението и предпазва от тромбоза.
Екстрактът от дивия кестен подобрява микроциркулацията, понижава сгъстяването на кръвта и забавя съсирването й. Кората от дивия кестен се използва в хомеопатията.
В народната медицина отварата от кората се ползва при стомашно разстройство, бронхит, стомашни киселини, невралгии, хемороиди. Отварата от листа се използва като болкоуспокояващо по време на цикъл.
Настойката от цветове на див кестен, които са киснати в спирт, се използва за разтриване при ревматизъм. Кестените и по-точно отварата от тях се използва при възпаления на вените и при хемороиди.
В много страни прахът от стрити кестени се използва за лечение на хрема и хронично главоболие. Лекарствените препарати и добавки с див кестен трябва да се приемат след консултация с лекар.
