Какво е грануломатоза на Вегенер
Грануломатозата на Вегенер представлява заболяване, при което се възпаляват кръвоносните съдове. Отнася се към групата на васкулитите.
Възпалението уврежда органите в тялото чрез намаляването на притока кръв, което в последствие води до разрушаването на тяхната нормална тъкан. Това е състояние, познато като некроза. Именно поради тази причина заболяването се нарича още некротичен грануломатозен артериит. Грануломатозата на Вегенер е рядко срещано заболяване, засяга едва 3 души от 100 000.
Органите, които най-често са засегнати от грануломатозата на Вегенер са бъбреци и бели дробове. Възможно е заболяването да не включва абсолютно никаква органна система, но да се отрази сериозно върху горните и долните дихателни пътища /трахея, нос, синуси и бели дробове/, бъбреците и малките кръвоносни съдове в тялото /артерии и капиляри/.
Механизмът на развитие на това заболяване до голяма степен има връзка с нарушение в дейността на имунната система, както и неправилното й функциониране в клетъчното звено. Смята се, че грануломатозата на Вегенер е резултат от обърнатата реакция на имунната система при наличието на някаква инфекция в тялото.
При заболявания по стените на малките и средните кръвоносни съдове се образуват огнищни разраствания в тъканта и микроскопични образувания. Те е наричат грануломи, а атоза означава разпространеност и множественост на този процес. Оттук идва и наименованието грануломатоза.
Симптоми при грануломатоза на Вегенер
Най-често заболяването започва около 40-годишна възраст. Първите прояви са твърде нетипични и включват поява на хрема, синузит и възпаления на средното ухо. Носовото дишане е нарушено, а понякога намалява и слухът.
Телесната температура се повишава, възниква слабост и намаляване на апетита. В редки случаи се наблюдават храчене на кръв и кашлица. Възможно е да възникнат болки с непостоянен характер в ставите.
Пълните прояви на грануломатозата на Вегенер много бързо стигат до развитие на бъбречна недостатъчност, след което болестта навлиза в своя съдов етап. Получават се белодробни и носни лезии, които могат да се влошат спонтанно.
Ако заболяването не се лекува, голяма част от болните умират до две години след поставянето на диагнозата. Причините за смъртта се коренят в усложнения на основните прояви на заболяването, които включват сърдечна недостатъчност и миокарден инфаркт; дихателна и бъбречна недостатъчност.
Прилагането на имуносупресивно лечение също може да доведе до тежки усложнения – инфекция или злокачествено заболяване.
Други чести усложнения са масивната дихателна недостатъчност, глухота, слепота и невропатия. Ранната диагностика и правилното лечение са ключови фактори за благоприятен изход на заболяването.
Диагностициране на грануломатоза на Вегенер
Кръвните тестове помагат за насочване към диагнозата грануломатоза на Вегенер, тъй като показват нисък брой на червените кръвни телца /анемия/ и голямо количество бели кръвни клетки, което е показтел за наличието на инфекция в някоя част на тялото.
Когато бъбреците са засегнати може да се назначи наблюдение с микроскоп, чрез което се откриват протеини, червени кръвни клетки и отливки на тези клетки. Много показателно за наличието на заболяването е изследването на кръвта, което открива специфичен вид антитела. Когато има оплаквания от страна на белите дробове е необходимо назначаването на рентгенова снимка в областта.
Лечение на грануломатоза на Вегенер
Подходящото лечение на състоянието позволява значително подобряване. На първо място се прилага комбинация от цитотоксични агенти и кортикостероиди. Използват се преднизон, циклофосфамид, азатиоприн, метотрексат. Няколко месеца след започването на лечението може да се наложи промяна в предписаните медикаменти.
Препоръките на лекаря трябва да бъдат строго спазвани. Приемът на лекарствата по определената схема е задължително. Постоянното наблюдение на специалист и редовният контрол на състоянието на кръвта са мерки, които могат да ограничат появата на усложнения.
Болните трябва да продължават да живеят нормално своя живот, но да наблегнат на балансираното хранене и пълноценната почивка. Трябва да се избягват преумората и вредните за организма вещества – замърсен въздух, химикали и отровни препарати. Излагането на силно слънце не е препоръчително.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
