Криптоспоридиозата представлява протозойно заболяване, което протича безсимптомно или под формата на остър гастроентерит. Криптоспоридиозата спада към групата заболявания, които са индикаторни за СПИН. Причинителят на заболяването е от група кокцидии, семейство Cryptosporidiidae. Съществуват около 21 вида криптоспоридии, но патогенен за човека е Cryptosporidium parvum.
Криптоспоридиозата е вид зооантропоза. Основен източник на зараза за птици, млекопитаещи животни, а също така и човека, отделящи чрез изпражненията инвазиоспособни спорозоити. Механизмът на заразяването е по фекално-орален път чрез заразени с ооцити хранителни продукти, плодове, зеленчуци, вода и др.
Заразяването с криптоспоридиоза става по воден, хранителен и контактно-битов път, а в по-редки случаи по полов и въздушно-капков път. От заболяването са засегнати предимно деца, животновъди и свързани с животни професии, най-често хора с намален имунитет.
Паразитът се характеризира с две биологични форми – трофозоит и ооциста. Трофоозитът се размножава полово и безполово. След половото му размножаване се образуват ооцисти. Паразитът преминава в няколко стадия на развитие – мерогония /безполово размножаване/, шизогония, гамегония /полово размножаване/ и спорогония /спорулация/.
Ооцистът в спорулирала форма се отделя от заразения човек чрез фекалиите. След поглъщането или инхалирането на паразита той се придвижва в организма и атакува клетъчната стена на епитела. В епителните клетки на червата се извършват няколко цикъла на безполово размножаване. В крайна сметка се образуват два вида ооцисти – дебелостенни и тънкостенни. Първите се отделят чрез фекалиите във външната среда, докато тънкостенните остават в тънкочревния епител.
Паразитът поразява предимно червата, но е възможно да се намери и в други органи – конюктива, бели дробове и др. Той действа токсично и сензибилизиращо върху организма.
Симптоми при криптоспоридиоза
Абсорбиращата способност на червата намалява, поради което се развива синдром на маласорбция, дефицит на лактоза и ферменти, обилна диария. Не е изключено криптоспоридиоза да протече безсимптомно или да се прояви като гастроентроколитен синдром. Инкубационният период на заболяването е между 4 и 28 дни, а при лица с дефицит в имунната система и по-малко – 4-12 дни.
Заразените страдат от гадене и повръщане, коремни болки и умерена диария. Болестта преминава спонтанно след 1-2 седмици.
При болни лица с вроден или придобит имунодефицит, криптоспоридиоза протича много по-тежко и продължително – 6-8 седмици или повече. Болните имат висока температура, болки в корема, диария, силна дехидратация, намалява се телесната маса. В някои случаи криптоспоридиозата се изразява и с хепатит, панкреатит, холецистит и кашлица.
Диагностициране на криптоспоридиоза
Диагностицирането на криптоспоридиоза се извършва на база клинико-епидемиологичните данни и резултатите от изследванията за паразити. Взима се проба от фекални маси, храчка или биопсичен материал от чревната лигавица. Целта на изследванията е да се намери точният причинител на заболяването.
Лечение на криптоспоридиоза
Назначава се етиологично лечение. Болните задължително трябва да се хоспитализират, а самото лечение е сравнително трудно, защото все още не е открит достатъчно сигурен антипротозоен препарат. Често се използват макролидни антибиотици.
Профилактиката на криптоспоридиозата включва спазване на лична хигиена и задължително измиване на ръцете преди ядене. Обществената профилактика също е много важна. Широката здравна просвета, особено сред най-рисковите групи може да намали случаите на заболяването.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
