Всеки от нас се чувства тревожен понякога - нека си признаем, между семейните задължения, драмите на работното място и всички останало, с което се опитваме да жонглираме, животът е стресиращ! В тоя контекст тревожността е нещо позитивно!
Ако не се тревожим, вероятно няма да се подготвим за среща или тест, няма и да ни интересува какво мислят хората, твърди д-р Е. Блейк Закарин, асистент по медицинска психология в психиатрията в Медицинския център на Колумбийския университет.
Въпреки това тревожността може постепенно да премине границата и да стане толкова честа и интензивна, че да консумира живота Ви.
Когато спре да бъде от помощ и се превърне в проблем, тогава е време да потърсите консултация и да бъдете прегледани за евентуално тревожно разстройство, казва д-р Закарин. (В България състоянието е известно като Генерализирано тревожно разстройство, бел. прев.)
Симптомите на тревожното разстройство невинаги са лесни за забелязване и варират в широки граници при отделните индивиди. Някои хора получават панически атаки, а други, например, страдат от фобии. Освен това има множество типове тревожно разстройство, включващи обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично разстройство и социално тревожно разстройство - и няма разработени тестове за установяване на нито едно от тях. Въпреки това има предупредителни знаци, за които може да следите!
Ето и вероятните знаци за тревожно разстройство:
1. Избягвате събития.
Ако започнете да си намирате извинения, за да не участвате в занимания като партита, излизания след работа или дори свързани с работата събития, които биха подпомогнали кариерата Ви, определено е време да натиснете пауза и да си отговорите защо го правите.
Избягването е нещо, което замитаме под килима, рационализираме го, като си казваме, че не искаме да срещаме нови хора просто защото сме изморени, пише д-р Закарин.
Промяната често започва незабележимо - все така излизате с близките си приятели, но пропускате, ако те поканят и други - а след време осъзнавате, че казвате Не, благодаря! все по-често и по-често.
Отлагането, само по себе си доста обичайно нещо, може да бъде и признак за тревожно разстройство. Ако не можете да се справите с работата си, защото се страхувате, че шефът и колегите ще Ви критикуват, това вече е по-сериозно от забавянето на проект с един ден след срока.
Ако това се превърне в хроничен проблем, защото сте прекалено стресирани да се изправите пред реалната необходимост да свършите работата, това е добър сигнал за тревожжо разстройство, твърди д-р Закарин.
Тревожните разстройства засягат 40 милиона души в активна възраст само в САЩ и между 5 и 7% от световното население общо.
2. Непрекъснато търсите второ мнение.
Вероятно най-често срещаното наблюдение, споделяно от хора, близки до индивиди, опитващи се да се справят с интензивна тревожност, е, че те изглеждат възбудени, потискат нещо, непрекъснато се съмняват в себе си и търсят външно потвърждение, казва д-р Кристин Магут Незу, професор по психология в Дрекселския университет
При взимане на решение човек с тревожно разстройство би питал приятели или колеги дали решението му е правилно, или би търсил отново и отново в Интернет, като винаги ще смята, че няма достатъчно информация и ще се притеснява, че решението му е погрешно.
3. Имате проблеми със съня.
Нощите без почивка се случват и отминават, както и лошите дни, но ако осъзнаете, че гледането в тавана се случва по-често, отколкото нощите с пълноценен сън, то вероятно имате нужда от помощ.
Всички понякога имаме нощ или две, в които не можем да спим, но ако това стане хронично или наистина вреди на бодростта ни през деня, това би могло да е тревожно разстройство, смята д-р Закарин.
Ако се нуждаете от повече от 30 минути, за да заспите вечер, или се събуждате посред нощ и не можете да заспите повече, това са признаци, че тревожността засяга съня Ви.
4. Имате проблеми с храносмилателния тракт.
Когато сме под напрежение, мозъкът налага бий се или бягай режим - на което организмът отговаря с поредица от физиологични процеси, целящи да осигурят нужната за екстремното преживяване енергия. При влизане на екстремен режим от тялото, могат да възникнат и храносмилателни проблеми.
5. Имате постоянни мускулни болки и главоболие.
Освен в в храносмилателния тракт, може да чувствате физически боли в мускулите и главата, ако сме постоянно нервни и притеснени. Те невинаги се дължат на безпокойството, но, както и лошия сън, това са симптоми, които сме склонни да пренебрегваме като дребна работа, казва докторът. Лошият сън, от своя страна, може да е допринасящ фактор за болките, наред с общата напрегнатост на тялото в условията на постоянен стрес.
6. Имате ускорен сърдечен ритъм или дишате тежко.
Друга последица от влизането в бий се или бягай режим; кръвта нахлува в зоните, в които ще е най-нужна за екстремното преживяване. Мускулите ще имат нужда от повече кислород, което означава, че сърцето ще трябва да ги снабдява с повече кръв - заради което трябва да помпи по-бързо и по-силно. На това се дължи и задъханото дишане - тялото се опитва да отговори на повишения разход на кислород.
7. Уморени сте без причина.
Умората е закономерен резултат, ако прекарвате нощите будни, тревожейки се за всичко. Но дори и да успявате да поспите, фактът, че тялото работи постоянно в режим оцеляване - дори без да е реално застрашено - може да ви накара да се чувствате доста изтощени. Ако чувствате постоянна умора, без да виждате обективна причина за това, помислете дали напрежението не е това, което Ви тежи.
Какво да правите, ако смятате, че имате признаци на тревожно разстройство?
Ако сте отбелязали като налични изброените по-горе симптоми на тревожно разстройство, то може би е време да преразгледате начина си на живот. Сънят, упражненията и пълноценното хранене могат да повлияят добре на напрежението, наред с това да споделяте своите тревоги и притеснения. Ако малките, стъпка по стъпка промени в ежедневието Ви не дават желания резултат, може би е време да се обърнете към специалист.
Най-често срещаното лечение на тревожно разстройство е когнитивно-поведенческата терапия, която се фокусира върху разкриването на това как нашите мисли определят как се чувстваме и какво правим - и обратното. Трябва да се научите да забелязвате и контролирате вредящите мисли и да намалите избягването.
Добрите новини са, че използването на специфични психологически и емоционални инструменти за управление на регулярна основа може всъщност да отслаби тези силни връзки с течение на времето и да обучи мозъка към по-голяма устойчивост, съобщава
д-р Незу. Освен когнитивно-поведенческата терапия, успокоителните техники могат да включват и релаксиращо обучение, медитация, емоционално фокусирана терапия, терапевтична ангажираност и метакогнитивна терапия.
