Моите форумни постове

Баш пък с тези балонести поли... какво толкова им харесват

Радвайте се докато можете, защото най-трудното идва след пубертета...

То това е донякъде естественото развитие на всяка връзка според мен. Всички с в началото сме много окрилени и влюбени и си мислим как това е човекът за нас и ще прекараме живота си с него. Той се грижи за нас, обръща ни внимание, сексът е страхотен. След време обаче първоначалната тръпка отминава, двамата си научавате номерата, отривате всички лоши черти у половинката си, осъзнавате, че приказката не е толкова вълшебна, колкото ви се е струвало в началото и се питате какво се е объркало. Аз съм на мнение, че много от случаите нищо определено не се объркало - просто си омръзваме, както се казва.От един момент нататък остава навика и уважението, а любовната тръпка някак или избледнява или вече е далечен спомен. Та... отнесох се нещо. Най-доброто решение за всеки проблем между двамата души е да седнат и да го обсъдят. Ако не успеете да решите различията и проблемите си с думи и разбирателство, може би е време да поемете по нов път.

На колко си години?

Не съм изневерявала и не мисля, че някога бих. Според мен всичко се опира до психиката и моралните принципи на човек. Ако си слаб и наистина не можеш без секс или пък при най-малката спънка решаваш, че с човека до теб не става и тръгваш по други. И моралните принципи са важни, защото за някои хора изневярата не е кой знае какво, а има и такива, които са в отворени връзки и открито спят с други хора. За мен примерно тези неща се немислими и понякога ми е трудно да ги разбера такива хора. Дори в една връзка нещата да не вървят и смяташ, че няма да се получи, най-малкото можеш да прекъснеш отношенията си с този човек, преди да тръгнеш да спиш с други, а не да го заблуждаваш, че всичко е наред.

Ревността е сложила края на повече връзки и приятелства от всяко друго нещо. До някаква степен е необходимост - един вид израз, че държиш на човека до себе си и не искаш да го изгубиш, но от друга доста често минава в крайности и нещата стават грозни. Аз лично не смятам себе си за ревнива или поне не се е появил човекът, който да ме докара до там, но прекалената ревност за мен си е форма на мазохизъм - хем си убеден, че половинакта ти изневерява, хем продължаваш да искаш да си с нея и да я търсиш. Много интересен феномен.

talia_r :Предполагам, че това е така, но според мен връзка с женен мъж е все едно всеки ден да се риташ сам по задника. Извинявайте за сравнението, но е така - чиста проба самоунижение. Толкова ли няма свободни мъже, че трябва да крадем съпруга на някоя друга. Подобна ситуация говори само и единствено за егоизъм и задоволяване на нагона - ако това ви е достатъчно, карайте смело на пред и даже не един женен, а двама или трима паралелно...Може даже и на едно място да се съберете - това вече се нарича тръпка! :kiss: Съгласна съм. Да не говорим и че разбиваш едно семейство, което дори да не се разбира помежду си, трябва да имаш морала да изчакаш докато мъжът вече не е обвързан, нито от закона, нито от чувствата.

Трябва да го накараш да ти каже какъв е проблема. Ако не иска, тогава знаеш какво трябва да направиш, пък ако ще и да го обичаш колкото света. При положение, че толквоа време сте заедно, трябва да може да го обсъждате тези неща.

Някои мъже просто си искат свободата. Може би наистиан го ограничаваш. Казваш, че не ти се обаждал постоянно да се интересува какво правиш, че искал да излиза и си се занимава с неговите неща. Според мен нормално за един мъж. Стига това да не е в някаква крайност и той очевидно да страни и да те избягва. Такъв случай определено трябва да говорите сериозно да си изясните причината. Ако вече втора година сте заедно, не би трябвало да е проблем да споделяте такива неща.

Ровила си му в телефона и мейлите? Аз знам, че на мен някой ако ми рови така, просто край, пък какъвто ще да е. Ако ще и женени да сте, личното пространство си е лично и с нищо не можеш да оправдаеш нарушаването му. Не съм съгласна и, че трябва да изискваш от него да трие снимки или спомени от предишни години, когато дори не си била в живота му. Или си много ревнива и вманиачена по приятеля си или самочувствието ти е толкова ниско, че виждаш заплаха във всяко нещо. Така си го обяснявам.

Ако е само инцидентно и по принцип нямаш толкова пъпки, остави ги да преминат сами. В никакъв случай не се пипай по лицето постоянно и да ги чоплиш. Остави ги да узреят и тогава внимателно ги стисни, но не преди това.

Ползвала съм и мога да кажа, че съм доволна. Има доста интересни неща с намаления, които може да си поръча човек.

Аз ви съветвам да отидете на преглед. Ако игнорирате проблема или решите сама да се опитате да го решите, може само да влошите нещата. Имам приятелка, която преди години имаша подобно изкривяване и постепенно започна да става по-голямо, докато не се наложи операция.

Ако наистина е от седенето пред компютъра, може би е добра идея да си вземеш по-удобен стол. Също така се раздвижвай често. Ставай от стола, прави разтягания, разходи се. Най-важното обаче, не се изгърбвай като седиш.