Щом не си щастлива, по - добре се махай навреме. Може късмета да ти е другия мъж, няма нищо лошо да мисли за семейство и деца, когато се запознах с мъжа ми бях на 22, а той на 27, също мислеше за деца и семейство, като тръгнахме аз самата взех да искам дете от него и така, 5 месеца след като тръгнахме ми предложи брак, приех и след 3 месеца се оженихме, малко след сватбата забременях и сега имаме страхотно дете на 2 години и 4 месеца. Няма по - хубаво от това, имаме приятели, излизаме, но сме си и в България до близките и има кой да помага, това също е от значение.
Мило момиче сега ще ти кажа и аз какво преживях, всичко с най - добрата ми приятелка беше перфектно до момента в които срещнах съпруга си, като тръгнах с него тя рязко промени отношението си спрямо мен, не го е познавала мъжа ми преди това, но явно видя че е пич и ми завидя, по това време и тя си имаше приятел и то доста дълга връзка. За разлика от нейното гадже моето беше общително и отворено към хората, а нейния не. Така за 5 месеца ние се сгодихме и с нея се виждахме още по рядко, дори за сватбата ми направи номер каза че не може да дойде в нас, защото била на погребение и ми го каза 1 седмица по - рано как така, та нали погребенията са от днес за утре, а не за след седмица, беше ми тежко. Поисках да се видим, говорехме си, казах и че се е променила, ревнахме и двете, прегърнахме се и уж всичко мина и замина, на сватбата дойде в къщи както аз исках, но след сватбата продължаваше да е дистанцирана, раздели се и с приятеля си. Вече минаха 4 години от как съм със съпруга си, с нея живеем в един блок, а всичко на всичко е виждала сина ми който е на 2 години и 4 месеца 5-6 пъти, за мен това не е нормално. Като е поканя на кафе казва, че няма време да не съм се сърдила и да не преигравам. Явно като бях изгодна беше с мен, сега не съм и удобна вече, не я разкарвам насам натам, нямам време да ми споделя флиртовете и разочарованията и, упреквам я защото за мен живота е семейството, а тя не мисли така, и вече просто не съм и потребна. ОБАЧЕ аз осъзнах че така е по - добре, нямам нужда от такива "приятели", сега си имаме семейни приятели, който са истински и се събираме когато има време, а нея не бих я потърсила и молила за кафе, каквото иска да прави, честно слабо ме вълнува вече.
Не искам да те критикувам, но не си права !!! Казваш, че няма любов, а само сексуално привличане, с мъжа ти не правите ли секс, не те ли задоволява, казваш че е добър съпруг, защо тогава търсиш друг. Честно не мога да те разбера. Аз също съм семейна, не бих изневерила на съпруга ми просто ей така за спорта, не бих го наранила защото го обичам. Явно няма и във връзката ви със съпруга ти любов, а ако има какво правиш с другия. Не наранявай съпруга си, осъзнай се, навярно имаш и деца искаш ли те да са нещастни заради твоето кръшкане. Не мисля, че искаш да видиш съпруга и децата си съсипани.
Спокойно ще имаш деца, сигурна съм, Бог е добър и ще ви изпрати рожба, само вярвай в това, отиди в църквата и поискай попа да ти прочете моитва ако си вярваща. В Пловдив горещо препоръчвам д-р Никола Белчев, работи в МЦ Аврора между двете колела на панаира/ човек с много опит/
И аз съм имала такива ситуации, обаче човека не се е оказвал точния, когато срещнах съпруга ми нещата седяха другояче - говорех, смеех се и бях много спокойна. Явно не е твоята принцеса :) КЪСМЕТ
Але не съм съгласна, всичко си е до човек, аз съм на 25 и имам син на 2 год. и 4 месеца, семейството е на първо място за мен.
За истинската любов обаче съм съвсем съгласна, всичко се основава на разбирателство, доверие и искреност и че момичето още не е обичало и не е била обичана едновременно.
Мило момиче, аз също преди да срещна съпруга си бях в подобна връзка и си мислих, че обичам да ама не, след като намерих моя човек осъзнах какво е любов, той нищо не ми забранява, а аз не прекрачвам рамките на нормалното, това не е живот някой да ти диктува какво може и какво не, ти не си дете, ти си независим човек.
Ти сама осъзнаваш, че не сте един за друг, но явно любовта те води към него. Все още сте гаджета и сте в такова положение, да ама семейния живот не е толкова розов, тогава нещата стават сериозни и трябва вие двамата да се оправяте с всичко, ако сега не може да се разберете между вас си, за напред изобщо не ви виждам. За мен това не е твоя мъж, това не ти е спътника в живота и с него ще страдаш и съжаляваш цял живот. Работата е от голямо значение, парите не са най - важното така е, но те определят донякъде живота, защото те са свързани със всичко. Едно общо съжителство и едно прекрасно дете изискват страшно много средства, а ако работата не ти е хубава и добре платена, няма как да си набавиш нужните средства.
Седни и си помисли хубаво, напиши плюсовете и минусите на връзката ви и сама ще стигнеш до извода :)
Той сигурно и баща ти вече е осъзнал, какво животно е прибрал, но е късно. Според мен единственото което можеш да направиш в случая е, да му кажеш, че няма да ти види повече очите след като позволява тази повлекана да се държи така с теб. Кажи му "Щом тя ти е по мила от собственото ти дете, вече просто нямаш дете!" След тези думи повече не го търси, за каквото и да било, ако се е осъзнал ще я изхвърли, ако ли не просто е един глупак.
Плюй си на петите и бягай, ако не ти е само за единя секс, защото на него явно му е само за това. Отделно в Италия може да си има и друга, щом е изневерявал преди едва ли ще го спре нещо да бъде с друга жена и сега. Този тип мъже са си такива за цял живот, едва ли искаш да създадеш семейство с такъв кръшкач !!!
Е не, честно не мога да проумея, как някой хора изобщо не мислят !!! Децата не са ден или два, едва сега ли осъзна, че сте различни и не си подхождате с мъжа ти? Нима си мислиш, че с голямата ти любов ще е много розово ??? Ами опитай създай с него дом, деца, ходи на работа, плащайте сметки и разходи, пък нека ви е розово. На мнение съм, че когато с някой сте просто гаджета и когато с някой създадеш дом и се грижите сами за всичко са две абсолютно различни неща. Няма смисъл да си разваляш семейството и в последствие да осъзнаеш, че ежедневието е едно и също :)
Станалото - станало, за съжаление спука ли се гърнето и да се залепи пак ще тече. Според мен най - добрия лек в случая е да не мислиш за него, да намериш с какво да се занимаваш и да се отдадеш на някакво хоби.
Евала на момичето, дано никога не ти вдигне телефона и да не ти прости, ти не я заслужаваш !!! Сърбай си това, което си надробил и си имай за напред в живота, обеца на ухото. Знай, че за всяка грешка се плаща скъпо !!!
Влюбването преминава в обич, доверие, разбирателство и съвместно съжителство. Пеперудите в стомаха са временно явление. Омъжена съм от 3 години и малко, да ОБИЧАМ много съпруга ми, той също много ме ОБИЧА, но когато бяхме влюбени нещата бяха други. В смисъл такъв, че тогава не можеш да мислиш за нищо друго, а само за него, докато сега мислим за работа, за семейството, за бюджета, за сметки и още куп други неща. Любовта е вечна според мен между двама души, просто пеперудите в стомаха са временни :)
Моите коментари