Здравей, как така с Аспирини, стана ми интересно.
А относно твоя въпрос, да въпреки, че не свършва в теб е опасно, доста от децата са заченати по този начин. Купи кутийка презервативи и кажи, че искаш да играете на сигурно или посети гинеколог и си купи противозачатачни, друг вариант няма :)
Според мен първо трябва да се убедиш дали наистина си няма друга, ако няма със сигурност поговорете открито за дете, първо защото то ще запълни и уплътни времето ти и второ защото ще ви сближи. Относно това което си писала, че не правите секс всяка вечер според мен е нормално, ние със съпруга ми сме заедно от 4 години и секс правим 2 - 3 пъти седмично / в повечето семейства според мен е така/.
Не бих те упрекнала, че си се увлякла от лъскавия живот който ти е предложил мъжа ти, ако беше взела някой беден мъж сега можеше пак да страдаш и да не се разбирате поради липса на пари. Според мен просто е дошло време в което трябва да се бориш и да си дадеш сметка за някой неща.
Дай си сметка, че във всяко едно семейство независимо бедно или богато нещата са едни и същи, на работа, в къщи, излизане с приятелии пак същото :)
Писали сте, че имате време да избирате .... Според мен от много избиране до тук се е стигнало.
Не търсете перфектния мъж, защото когато го намерите той ще търси перфектната жена !!!
2 пъти седмично според мен е нормално да се прави секс, особено ако работите и се изморявате. Според мен трябва секс да е по - хубав с течение на времето. Говорите ли по тази тема ??? С мъжа ми сме заедно от 4 години, преди го правихме доста по често, но сега го правим по рядко, но по качествено.
И аз бях така, до момента в който срещнах съпруга си :) След като се сгодих се оказа, че повечето ми мъжки приятели са ме харесвали, но беше късно, за тях имам си най - прекрасния мъж вече до себе си :)
Аз също родих секцио. Бях чела много за нормалното раждане и си бях настроена за нормално, преносвах и ме обзе този страх и мен, не за друго ами защото бебето беше 4200кг на видеозон и с доста голяма глава. Опитаха да предизвикат раждане, но не се получи и насрочиха секцио за следващия ден, не съжалявам, не ме боля почти, нямам спомен за болка.
Яд ме е само, че не мога да си видя бебчето веднага. Секциото е много по добрия за мен вариант, като аз сама или мъжа ми не искаме да определяме дати и прочие, когато реши доктора тогава, но поне знаеш кога ще е и не тръпнеш всеки ден ...
А дали не е девствена и това да е спира ???
Ако е така е възможно да е срам или да не се чувства готова.
Защо не поговориш открито с нея, като и кажеш че си готов да е изчакаш, но да ти сподели какво я спира.
На въпроса дали мъжа оценява, ако е правилния ДА, оценява. Относно връзката ви има си ги такива хора, които са си нерешителни, ако питаш мен просто му постави точно и ясно въпроса, за да знаеш какво да очакваш и да не си губиш времето, ако няма сериозни намерения.
Така, до голяма степен и двамата имате вина според мен, от една страна ТИ защото си е ограничавал прекалено много и от друга страна ТЯ защото го е допуснала. Според мен бъдеще с нея вече едва ли имаш, спукали се едно гърне и да го залепиш пак ще намери от къде да тай ... Не знам на какво се дължи това да е ограничаваш, давала ли ти е поводи или просто си си такъв??? Аз съм семейна, на 25 години съм, никога не съм ограничавала съпруга ми и той мен също, но винаги сме били заедно на всякъде и като цяло за нас личен живот означава личен за двама ни, той рядко излиза в мъжка компания както и аз в женска, чисто и просто защото ни е приятно да излизаме със семейства или двойки и да сме си заедно. А в редките случай когато сме били по сами не сме давали повод за ревност един на друг.
На мнение съм, че трябва добре да премислиш и от тази връзка да си дадеш сметка какъв трябва и какъв не трябва да бъдеш с бъдещата жена до себе си, всяка една връзка ни научава на нещо и ни дава урок, който да ни помага за в бъдеще.
Пожелавам ти успех с дамите и стискам палци живота да ти премине както ти сам си го виждаш
Вижте сега ако момчето слуша баща си и отделно и момичето му опява, той ще е между чука и наковалнята, разбира се че щом е избрал това момиче трябва да се допитва до нея и заедно да взимат решения за живота си. Много е сложна според мен тази ситуация и отделно деликатна. Родителите трябва да се уважават, безспорно те са ни дали живот и са ни направили хора, но това не означава, че трябва да ги допускаме да се месят в нашите си семейства. Щом си поел крачка да съжителстваш с някого, значи си достатъчно голям да премисляш и да вземаш решения сам.
Баба ми си почина преди около 4 месеца, малко след смъртта и, се прибрахме в къщи със съпруга ми и детето, забравих да заключа вратата от вътре като влезнах и след малко отивам да заключа и какво да видя, вратата беше заключена/ имаме такава ключалка на вратата, която се върти/. Със сигурност не бях заключила, сигурна съм, че е бил духът на баба.
По разказа си личи, че и двамата не са безразлични, не знам какво ги спира, но според мен е време за един сериозен и открит разговор, за да не съжаляват после цял живот, че не са го провели. Няма значение, кои ще го започне този разговор, според мен трябва да е по - смелия, защото ако не рискуват никога няма да усетят какво са могли да спечелят.
Ако го обичаш, ако мислиш че връзката ви е истинска и желаеш да му се отдадеш не мисли за годините, аз съм на 25 год., за първи път бях с мъж на 22 г с мъжа ми(той ми е първия), имах много възможности преди него, лягала съм си с доста момчета, но само с гушкане всичко приключваше, защото аз не ги усещах и не ги желаех. Със съпруга ми си легнах на 10 ден от връзката ни, желаех го и усещах че той е човека. Послушай вътрешното си аз, то най - добре знае. Не съжалявам, че преди него не съм била с друг, обожавам го и се радвам, че е първия мъж в живота ми.
Моите коментари