аз винаги съм гледала на другите да им е добре.винаги аз съм взимала инициативата в моето семейство.може би защото съм най голямата.смятала съм че така е правилно.може би е добре понякога човек да бъде малко егоист.но само малко.защото е казано че ако ти самият не се обичаш, и другите не биха могли.а колко е хубаво наистина на някой да му пука за теб.
пиша за втори път по темата.макар че знам че с написаното ще ядосам някой от пишещите тук.разбира се че трябва да се бори.без борба нищо не става.аз лично бих направила всичко възможно той да я напусне.след като тя не го прави щастлив, няма защо да е с нея.
виждам тук прекрасни изказвания.ако той те харесва рано или късно ще бъдете заедно.ти трябва да му покажеш че го цениш и уважаваш.а за така наречените -кифли-какво да ти кажа.винаги ги е имало и ще ги има.не бих позволила на такава да ми отнеме любовта.
извинявайте че пак пиша но не е точно така.аз много пъти съм била наранявана но това не ме е карало да си тръгвам.щом го обичам съм готова на всичко.това е любов.знаете че любовта е сляпа.явно аз съм от тези който сляпо вярват в нея.
явно предпочитате да го делите с жена му.щом ви е приятно да свирите втора цигулка в оркестъра , продължете все така.аз искам да бъда първа и единствена.
ама вие сте много интересни хора.представете си че точно в този мъж е намерила голямата си любов.и сега какво.да си направят удоволствието и после всеки да си тръгне.аз лично не мога така.бих се борила за любовта си.каквото и да ми струва.
Моите коментари