Бременна на 19
редакция:
Здравейте!
Аз съм момиче на 19 години и съм бременна в 24 г. с. Имам 4-годишна връзка с бащата на детето и преди 2 месеца се оженихме. Проблемът е, че имам толкова много въпроси относно бременността, всичко е толкова ново за мен, постоянно чета. Нямам майка, която да мога да питам, а със свекървата се притеснявам да говоря.
Когато споделя със съпруга си, той започва да се притеснява и ме шашка още повече. Вече ми е неудобно да звъня на гинеколожката. Сигурно ѝ писна от мен. Съпругът ми е по-голям и следващата година ще завършва висше, но проблемът е, че аз сега започнах да уча. Специалността ми е доста сериозна и се чудя дали да не прекъсна, но пък отдалеча ли се от университета, не знам как после ще успея да вляза пак в нещата.
Отделно всички в университета ме гледат сякаш съм извънземно. Очевидно ми личи, тъй като съм доста напред в бременността, но не съм заразна или нещо такова, а те ме отбягват. Искам много бебчето и двамата го искаме. Само се чудя нормално ли е да съм толкова уплашена, объркана и да имам толкова въпроси? Какво да правя с образованието? Не искам да прекъсвам.
Аз съм момиче на 19 години и съм бременна в 24 г. с. Имам 4-годишна връзка с бащата на детето и преди 2 месеца се оженихме. Проблемът е, че имам толкова много въпроси относно бременността, всичко е толкова ново за мен, постоянно чета. Нямам майка, която да мога да питам, а със свекървата се притеснявам да говоря.
Когато споделя със съпруга си, той започва да се притеснява и ме шашка още повече. Вече ми е неудобно да звъня на гинеколожката. Сигурно ѝ писна от мен. Съпругът ми е по-голям и следващата година ще завършва висше, но проблемът е, че аз сега започнах да уча. Специалността ми е доста сериозна и се чудя дали да не прекъсна, но пък отдалеча ли се от университета, не знам как после ще успея да вляза пак в нещата.
Отделно всички в университета ме гледат сякаш съм извънземно. Очевидно ми личи, тъй като съм доста напред в бременността, но не съм заразна или нещо такова, а те ме отбягват. Искам много бебчето и двамата го искаме. Само се чудя нормално ли е да съм толкова уплашена, объркана и да имам толкова въпроси? Какво да правя с образованието? Не искам да прекъсвам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Като родих сина ми тъкмо бях завършила бакалавър, за магистратура не съм и помисляла, покрай едно дете има страшно много грижи и ангажименти, майка ми помага много, но въпреки всичко отново не съм се сещала за учене. Ти си решаваш, но две дини под една мишница са много според мен ...
Мислих сега да записвам магистратура, но с мъжа ми решихме да имаме още едно дете докато сина ни още е малък, на 3 е, тъкмо тръгна на градина :)