Като куче за Нова година

Здравейте, напоследък често влизам в този сайт и не знам от къде да започна, защото дойде и моя ред да пиша . Привет от Банберк , Германия! Казвам се Надежда и аз съм поредната овца, която напусна България с мъжът ми. Поводът да пиша тук е , че съм изпаднала в тежко положение и съм ужасни депресирана и все си спомням за хубавите коледни дни в България.

Ако , някой е ходил за пръв път да работи в чужбина ще ме разбере. Дойдохме тук , с мъжът ми защото той си намери работа като тираджия към една фирма в която един негов съученик го уреди. Беше ни много трудно ! Два пъти сменяхме квартирата , а и аз видях голям зор , докато си намеря работа, добре че знаем малко немски , но успях да се хвана да чистя едно заведение.

Стъпихме си на краката едва след 1 година и успяхме да си намерим и хубава квартира, , , , но, винаги има едно , но. Дойде лятото и мъжът ми реши че трябва да се прибере да си почине , но в последствие разбрах че майка му е резервирала почивка за всички на морето.

Аз , му казах че не сме добре финансово да не си ходим, ама той не ме послуша и сега като сме отново в Германия и е пълна каша. Разбрахме че нямаме квартира, хазаина е дал нашата квартира на други за повече пари. Преместихме се в ужасна дупка, която е цялата в мухал. Оказа се че нямам работа и неговия график са намалили.

Парите ни стигат да не умрем от глад и да платим наема. Зле, ми е защото той ми каза че не се усмихвам. Как да се усмихвам? Не съм глезла, но как да се усмихвам като сме по зле от България. Някой тук ще ми каже ли , дали може да се усмихне при такова положение.