Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Бих направила всичко за него, а той не се интересува
Бих направила всичко за него, а той не се интересува
редакция:
Здравейте От няколко години имам връзка с един мъж и дори живеем заедно. Никога не сме били перфектна двойка. Той е студен и дистанциран, а уж сме заедно. Дали заради филмите и романите, или заради същността ми, от самото начало се боря да стопя леда от сърцето му, но уви все още не съм успяла. Вкъщи гледам да е винаги чисто и подредено, като се прибере вечер да има сготвена храна. Поддържам външния си вид. Дори не излизам често вечер, за да не е сам и да мога да прекарам поне малко време с него. Обичам го изключително много и съм готова да дам всичко за него, а той сякаш дори не би се пробвал.
Много пъти плачейки съм се заричала да си тръгна, но на сутринта оставам, защото се надявам, че може би е дошъл денят, в който той ще се отпусне. Правим често любов, ако мога да нарека така нещо, което не се състои дори от една целувка. Вечер, докато спи, винаги ме прегръща здраво, но никога не го прави, когато е буден. През деня се държи сякаш говори с приятел, а не любима. Живеем заедно, но не се държим като двойка. Не мога да си обясня защо е такъв и в какво се влюбих. Няма видими проблеми и доколкото знам е имал хубаво детство.
Познавам родителите му, което ми подсказва, че не те са причината да е студен. Приятелките ми казват да го напусна, защото се съсипвам бавно. Да, по-слабохарактерна съм, но знам, че без него ще съм още по-нещастна. Не съм зависима от него откъм пари или жилище, а откъм емоции. Тези прегръдки нощем не ми дават мира. Чудя се, ако ме обича, защо не ми го показва? Трябва ли да си тръгна, за да разбере?
Много пъти плачейки съм се заричала да си тръгна, но на сутринта оставам, защото се надявам, че може би е дошъл денят, в който той ще се отпусне. Правим често любов, ако мога да нарека така нещо, което не се състои дори от една целувка. Вечер, докато спи, винаги ме прегръща здраво, но никога не го прави, когато е буден. През деня се държи сякаш говори с приятел, а не любима. Живеем заедно, но не се държим като двойка. Не мога да си обясня защо е такъв и в какво се влюбих. Няма видими проблеми и доколкото знам е имал хубаво детство.
Познавам родителите му, което ми подсказва, че не те са причината да е студен. Приятелките ми казват да го напусна, защото се съсипвам бавно. Да, по-слабохарактерна съм, но знам, че без него ще съм още по-нещастна. Не съм зависима от него откъм пари или жилище, а откъм емоции. Тези прегръдки нощем не ми дават мира. Чудя се, ако ме обича, защо не ми го показва? Трябва ли да си тръгна, за да разбере?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.8
Общо гласували: 4
53
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
mnogo boli no shte mine nadqvam se
Жените така и не проумявате защо не живеете щастливо.А не проумявате,защото по природа ви е вродено да не разбирате,да не възприемате и да не осъзнавате правилно това,което виждате и чувате,тоест какви са всъщност нещата от живота.Което води до грешните ви и неправилни действия,постъпки,поведение и обноски спрямо вас самите,от което и всъщност страдате и живеете в липсата на любов,обич,доволство,удовлетвореност,щастие.....!А толкова ви се иска да не е така,а да е различно,нали?Ето малко помощ:
Щастието никога не е било,не е,и няма и да произлезе от интересчийството и егоизмът ви!
Тоест от действията,постъпките,поведението,обноските и изразяването,които очаквате,искате и изисквате от другия спрямо вас.По-кратко написано- искате мъжът да прави и да иска това,което на вас ви се прави и иска,а не каквото на него.Това не е възможно!Щастието е производна на вашите действия,постъпки и поведение спрямо собственото ви аз(нуждите,необходимостите,потребностите ви)а не на мъжът.Мъжът е длъжен за неговото си щастие.
Всеки е толкова щастлив,колкото сам си позволява!
Не се чувстваш и усещаш щастлива?Развивай се и се усъвършенствай,надграждай същността си,докато се научиш да си позволяваш щастието да те спохожда.Можеш го!Възможно е!Учи се както е възможно да се научи и всичко друго на планетата ни,стига да има желание.
Успех! :)