Изневерява ми, искам да скъсам с него, но го обичам

Здравейте, имам 2 годишна връзка (той е в чужбина) и обичам приятеля си. В началото се разбирахме добре но после започнаха разни скандали, изневерявал ми е много пъти, но аз глупачката всеки път му прощавах каквото ще да става. Страшно много е ревнив, разрешава например след училище да изляза с приятелки на някъде после като се прибера вкъщи и ако случайно реша отново да изляза с приятелки направо ми казва "за днеска ти стига толкова". . дори не иска да ме пусне да ходя на село при баба. Докато се стъмни времето задължително трябва да съм се прибрала вкъщи. . например когато съм в училище и излизам от час в 11 часа тябва да му звъна точно в 11 ако закъснея с 5 минути започва да ми крещи. . Аз когато ми причернее заради неговите глупости 20 пъти сигурно съм го оставяла, но да речем след ден два пише ми звъни ми за да се сдобрим и аз готово сдобрявам се. . Дори не искаше да уча висше, но нашите ме задължаваха и аз имах желание да уча но той не ми позволяваше, искаше веднага след като завърша 12 клас да се омъжа за него. Та както и да е накрая се съгласи с 300 зора да уча бяхме на ръба на раздялата. .

Беше ми казал "ако ще учиш ми кажи още от сега да се разделим, а ако няма да учиш кажи на вашите да си знаят, че аз няма да те чакам още 5 години (той е голям от мен с 5 години), за да се оженя. Той искаше да се омъжа за него и да заминем за Австрия при неговите. Но се съгласи накрая де, даже после ми каза че само за да не се разделим ще дойде да живее при мен. аз го усещам, усещам любовта му към мен, правил е за мен много немога да го отрека. Просто усещам че от 4-5 медеца има голяма промяна в него. Усещам любовта му и аз го обичам много в момента не мога да се оплача от него изобщо. . Обаче проблема е там че просто искам да скъсам с него. . Не мога да си го обясня защооо. . Понеже не ми разрешава ра излизам много тук там и затова аз виждам приятелките си излизат с разни компании забавляват се и аз искам да мога така, но уви. . не мога. Та въпроса ми е струва ли си да го зарежа и да си живея живота както на мен ми харесва и да нямам такива главоболия и мисли като"дали постъпих правилно, дали не съм сбъркала и да седя на тръни дали ще се ядоса за нещо". Само ме е страх ще после ще съжалявам.
Благодаря предварително