Искам да го преодолея и миналото да ме остави намира

Здравейте! Прочетох доста истории, преди да се реша да напиша своята. Реших се най-вече, заради позитивните коментари под историите и някои от наистина полезните съвети.

На 25 години съм. Животът е пред мен и мога да кажа, че съм щастлива по някакъв начин. Мъката ми започна преди 3 години, когато се разделих с човека до мен. Страхотен човек, но много труден мъж. Какво точно означава това ли ? Човек, с който може да говориш на всякакви теми, човек с поглед към изкуството и музиката, човек с впечатляващ вътрешен свят, различен от всичко, което ни заобикаля.

Любов от първата целувка. Но всичко започна с тайни срещи, които оставиха белези и по-късно, когато връзката ни вече беше "официална" и бяхме само двамата (по времето, когато се запонзахме и аз и той имахме дълги връзки зад нас, не бяхме сами) дадоха отражение. Това начало остави в нас чувство на съмнение и ревност.

Беше от онази лудата любов, в която се биете и се целувате едновременно. Тръгваш си - боли, останеш ли пак боли. Неговото семейство и приятелите му, така и не ме приеха. Бяха свикнали с момичето преди мен и аз просто никога не можах да я надмина. . . в техните очи. Той беше труден мъж, защото много ме ревнуваше, от всичко. Когато се прибирах в родния си град, винаги си тръгвах преждевременно, заради скандалите и телефонния тормоз.

В града, в който живеехме с него, нямах приятели, нямах социален или какъвто и да било друг живот, освен този с него. С времето ревността му премина в безразличие към мен, защото аз бях "послушна", но дори и така бях щастлива и лудо влюбена. В крайна сметка нещата стигнаха до там, че той ме остави, близките му победиха, а и неговото собствено его, което не му позволяваше да бъде с жена, заглеждана от непознати по улиците.

Всичко беше много мъчително за мен, загубих смисъл в започването на новият ден, но въпреки, че вътрешно бях "смазана"-продължих. Срещнах човек, с който съм в момента, но не минава и ден, в който да не мисля за Него. . . Просто за мен времето е спряло на онзи ден, в който си тръгнах (преди три години).

Почти всяка вечер го сънувам, изпълвам се с ужас, когато нещо дребно през деня ми донесе спомен, свързан с бившия ми. Знам, че това беше голямата ми любов, която просто си замина и трябва да съм щастлива от това, че поне я срещнах. Така де ! Никъде не е казано, че ще остарееш с голямата си любов. Той вече има детенце на няколко месеца. . .

Всички тези моменти - когато разбрах, че има нова жена, после че и е предложил брак, след това, че е бременна и на края, когато роди за мен бяха ужасно мъчителни, преживявах ги с дни! Когато видях снимката на бебето, все едно нож се заби в сърцето ми, много ми е мъчно, мъничето е страхотно-има неговите очи, но не мога да кажа, че се радвам за тях!

Искам това да приключи, искам да съм влюбена в човека до мен, както бях . . . но не съм! Въобще не искам да мисля за спомените, но те не ме питат, нямам контрол над това, което сънувам! Обичам и се чувствам сигурна с приятеля си, не искам друг мъж, не искам друга любов. . . Искам само миналото да ме остави на мира, за да мога да бъда щастлива по обикновенния начин. . .