От какво най-много те е страх?

- От какво най-много те е страх?
- Моля?
- От какво те е страх?
- Не знам. . . от нищо.
- Стига! Не може, съвсем, от нищо!
- Добре! Страх ме е. . . от мечки. А теб?
- От мечки - не. Стрес, паника, уплаха - да, но не и страх.

Страхът е усещане, все едно някой така силно те е хванал за гърлото, че ти е трудно да разбереш от кое те боли повече - стискането или липсата на въздух.

Мен ме е страх да съм сама. Ужасно много ме е страх от това да се прибирам в празен апартамент. То даже, не е прибиране. Човек се прибира у дома. Това е пребиваване. Помещение, което мълчи. Страх ме е от тая тишина, в която иначе телевизора крещи в опит да я заглуши. Страх ме е да няма кого да попитам намерил ли е място на паркинга, а той дали съм се заляла с кафето.

Да му напомня да купи, няма значение какво, за да сготвя и да замирише на пресен уют. Страх ме е от студеното легло. Брутално ме е страх да заспивам непрегърната и да се събуждам нецелуната. Много ме е страх от това да не се чувствам обичана, обгрижвана, жалана, мислена, закриляна, чакана, НУЖНА. Страх ме е хиляди думи да се блъскат в главата ми, като разпилени по пода перли, а ушите да пищят от тишина.

След разлята бутилка вино в една чаша няма забавни истории и опиянена възбуда. И от това ме е страх, че когато пиеш сам винаги се оказва пелин.

Страх ме е и от това, че има хора, на които още не мога да простя. Страх ме е от липсата на смирение. Но как да дадеш нещо, което никой не ти е искал?

Докато вината тежи повече на обвинителя отколкото на обвинения няма нито разкаяние, нито опрощение. . . нито смирение. Страх ме е от тежестта на тея окови.
"Ако те е страх от мечки не ходи в гората! ", но ако те е страх от самотата - накъде?