Не ми се живее повече

До цветето70
--
Ако това ти е истинското име, считай, че сме адаши. Разликата е, че съм мъж и много по-голям от теб. Но това не пречи почти по един и същи начин да го приемаме този скапан живот. Ето че стана малко по-интересно:)

да съгласна съм

Знам какво е.Въпросът е дали изобщо си струва да се вкопчваме в така наречения живот, след като той така или иначе ще свърши.Мисля, че не, че просто няма смисъл. Живея ден за ден и всяка сутрин, като се събудя, първата ми мисъл е,че не ми се живее. Денят минава благодарение на инстинкта за самосъхранение, но той не е непреодолим...Знам го, просто е въпрос на време.
И, мила, остави ги всички тези, които ти дават съвети какво да направиш, за да ти се доживее. Лицемери са. Нали знаеш, най-лесно се дава съвет, за който няма да носиш отговорност.

А пробвала ли си да се запиташ дали проблема не е в теб? Не за родителите ти,но за хората в училище примерно? Да кажем да си направила нещо,което да ги е засегнало или си се издънила пред класа? Не казвам че е в теб проблема,да не си помислиш така. Но виж сега: Сигурна съм, че си прекрасен човек,с чаровна усмивка, умна и жизнена. И поради тези и още много причини се вземи в ръце, свий си ръцете в юмруци, след това дигни двата средни пръста на всички тези които те игнорират и си намери нови приятели. Кажи си : Не ми пука. Аз съм по-добра от вас и мога и без вас :) Живота е пред теб момиче. Вземи се в ръце и си опичай акъла ;) :) Ти си само на 17 и нищо още не си видяла от живота. Не говори глупости, че не ти се живее. Ако трябва да съм честна, два пъти се нагълтвах с хапчета. Бях на 14 първия път, не стана. След това на 17(като теб) и пак не стана. Но сега съм толкова щастлива, че не е станало. Имам какво да разкажа на такива като теб :) Взимай се в ръце, горе главата! Ти можеш!!! :) А що се отнася до родителите ти, това е при всеки. Наще ме изгониха от нас, преди това аз се изнасях два пъти. Живях без тях и като им ставаше свидно и мъчно ( точно след седмица) ми подпалваха телефона ;) Намери си работа 9 почасова,защото още учиш, което е МНОГО ВАЖНО , събери пари и се изнеси. Всички проблеми между хората идват от грешна комуникация, или липсата на такава. Ти можеш! Смело напред. :)

Аз съм на 30 и имам същият проблем не е до теб проблема а в самото общество потърси си други приятели които говорят на твоят език.
Когато бях на твоите години имах само една приятелка ЕЛИ жестоко момиче което много обичах
Ако не си намериш приятели скоро ще попаднеш в положение на стрес което ще доведе до лоши оценки и отсъствия
Понякога нас странните хора обществото трудно ни приема
Нямам точен съвет как да си намериш приятели но потърси друга среда след училище стига да са свестни хора
И най важното не се забърквай с неудачници

Ако искаш ние да станем приятелки :)

Запиши се на някоя извънучилищна дейност като различните видове танци или на карате.

Там ще си намериш приятели.

Например аз ходя на нар.танци а една моя приятелка ходи на карате и сега ще ходят на нещо като турне =)

И на мен ми омръзна. Баща ми само се кара с майка ми и аз се затварям все повече в себе си и тази гняв и омраза, писнало ми е от приятели колкото за маса и не повече. Не се доверявай на никой, забиват нож в гърба след това. Родителите ми имам чувството, че ме смятат за странна защото чета за духове и тем подобни.

Пиши на скайп: sladka_shmatka39.

Здравей.
По това, което си написала вижда, че не ти е лесно. Но всеки един човек има лоши моменти, който минават с времето, рано или късно. Не се притеснявай може да отнеме време, но нещата между теб и родителите ти ще се оправят. Може би несъзнателно те отбягват и не разбират, колко те нараняват, но не се отчайвай, погледни нещата от положителната им страна. А относно държанието ти сред нови и непознати хора мисля, че е нормално. По-добре е да мълчиш, отколкото непрестанно да говориш. Хората, който не спират да говорят бързо омръзват и стават безинтересни. Всичко зависи от теб и от това, как приемаш и гледаш на нещата, които ти се случват. Най-важно е да бъдеш себе си, така хората ще те харесват.
Успех.