Той се гаври с мен, а аз нямам сили да го напусна
Искам да споделя моята история. Така може би ще ми олекне - това е като да отидеш на психоаналитик. А и някой може да ми даде добър съвет как да постъпя.
И така, мъжът, който е до мен, ме кара да получавам сърцебиене всеки път, когато ме погледне. Не е красив, ни най-малко дори.
И ако не бяха очите му, които сякаш сипят весели искри, сигурно дори не би ми се сторил привлекателен - изобщо не е мой тип.
Но погледне ли ме, заговори ли ми неща, които обичам да слушам, аз се размеквам като шоколад на слънце.
Той е забавен, грижовен и със страхотно чувство за хумор. А също така и със страхотно чувство на превъзходство, което всеки ден ми показва.
Пред мен си уговаря срещи с бивши и настоящи приятелки, които кани в дома ни. Когато някоя от тях дойде на гости, той ме моли да й нося кафе и сладолед, а след това ме съветва да изгледам някой филм, докато те си поприказват в кухнята.
Всеки път сядам и гледам екрана, без да виждам филма, защото от кухнята не се чува нито звук. А след това гостенката на моя любим излиза от там с размазано червило и леко разрошена. Това се повтаря всяка седмица поне веднъж, а понякога и по-често.
Когато се опитам да говоря с него по този въпрос, той казва: "Жените обичат да се гаври някой с тях, защото са мазохисти по природа" и разговорът приключва.
След това започва проява на безкрайна нежност от негова страна, бурни страсти, които завършват с моето пълно размекване и забравяне на неприятните гостенки.
Всеки път, когато си мисля, че мога да го напусна и да го забравя, нещо в мен се размеква и не мога да направя първата крачка.
Страх ме е да си тръгна, защото знам, че той, най-вероятно, дори няма да ме потърси - все някоя от гостенките ще заеме моето място.
Не знам, как да постъпя - от една страна, се чувствам обичана и желана, а от друга съм в ужасното положение на втора цигулка.
Просто не знам какво трябва да се случи, за да се промени животът ми към нещо по-добро.
И така, мъжът, който е до мен, ме кара да получавам сърцебиене всеки път, когато ме погледне. Не е красив, ни най-малко дори.
И ако не бяха очите му, които сякаш сипят весели искри, сигурно дори не би ми се сторил привлекателен - изобщо не е мой тип.
Но погледне ли ме, заговори ли ми неща, които обичам да слушам, аз се размеквам като шоколад на слънце.
Той е забавен, грижовен и със страхотно чувство за хумор. А също така и със страхотно чувство на превъзходство, което всеки ден ми показва.
Пред мен си уговаря срещи с бивши и настоящи приятелки, които кани в дома ни. Когато някоя от тях дойде на гости, той ме моли да й нося кафе и сладолед, а след това ме съветва да изгледам някой филм, докато те си поприказват в кухнята.
Всеки път сядам и гледам екрана, без да виждам филма, защото от кухнята не се чува нито звук. А след това гостенката на моя любим излиза от там с размазано червило и леко разрошена. Това се повтаря всяка седмица поне веднъж, а понякога и по-често.
Когато се опитам да говоря с него по този въпрос, той казва: "Жените обичат да се гаври някой с тях, защото са мазохисти по природа" и разговорът приключва.
След това започва проява на безкрайна нежност от негова страна, бурни страсти, които завършват с моето пълно размекване и забравяне на неприятните гостенки.
Всеки път, когато си мисля, че мога да го напусна и да го забравя, нещо в мен се размеква и не мога да направя първата крачка.
Страх ме е да си тръгна, защото знам, че той, най-вероятно, дори няма да ме потърси - все някоя от гостенките ще заеме моето място.
Не знам, как да постъпя - от една страна, се чувствам обичана и желана, а от друга съм в ужасното положение на втора цигулка.
Просто не знам какво трябва да се случи, за да се промени животът ми към нещо по-добро.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (120)
Изпрати
Прочети книгата " Петдесет нюанса сиво", може би там ще намериш отговора!
0
0
Зщо не вземеш да пробваш ти да си тази дето стои с някой чъжд мъж в кухнята..може повече да ти хареса ,вместо да гледаш празния екран на телевизора....Незнам каде изчезна гордостта на жената....Уж сме силни ,уж сме себеуважаващи се,но като чета такива неща разбирам ,че приятелчето ти май е право....станали сме мазохистки..
0
0
Я не се излагай, имаш ли гордост ?
0
0
Виж сега моето момиче, нямаш нищо с тоя човек - нито деца, нито бъдеще! Чувствала се обичана... от кое? Я покажи малко самочувствие и самоуважение. Покажи му среден пръст и хващай пътя без да гледаш на зад. Нека някоя друга да се пари....
0
0
хахаха....
Нито ти, нито някоя от гостенките му...
вземи се разкарай на някъде... примерно... у лево...
е*а ти лепката...
аман от досадни мърли...
Нито ти, нито някоя от гостенките му...
вземи се разкарай на някъде... примерно... у лево...
е*а ти лепката...
аман от досадни мърли...
0
0
и аз съм ж съшото положенир..но не искам да го оставям
0
0
"обичана и желана"???
0
0
няма да го зарежеш докато не осъзнаеш сама за себе си, че всъщност мимолетното ти щастие с тоя не си струва нито сълзите нито нервите,аз бях в подобно положение 6 год. и след това зарязах мръсната гад. сега не искам и да чуя за него. Но мила с този човек бъдеще нямаш!
2
0
никога досега не съм давала мнения във форум но като видях какво ти се случва ще ти пиша:аз също не съм доволна от отношението на приятеля ми,който често ме игнорира,макар сама да съм виновна че съм позволила да ми се качи на главата,но всичко има граници а това което преживяваш ти е прекалено. заради едното разнежване с него за да ти замаже очите и то с какво-няма любов,няма жестове,няма уважение,само с..., не си струва за толкова малко да търпиш. намери сили и се махни без да се обадиш,най много бележка с причината да си тръгеш, с последната надежда като прочете да се вразуми!
0
0
Намери си някой, който да е само с теб и наистина да те обича. Този човек според мен просто те притежава, ти си негова собственост. Затова и прави каквото си иска, а ти мълчиш като риба. Събирай багажката и бягай. Не ти трябва този женкар!!!
0
0
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 4
52
41
31
20
10
Дай твоята оценка: