Той ни смята за свои слуги

Той ни смята за свои слуги
Това е нещо, което продължава с години, но едва сега реших да споделя с някого. Знам, че не мога да променя нещата, но поне малко да ми олекне на душата.

Със съпруга ми създадохме семейство преди 20 години. Животът ни не е бил лек, като за повечето хора. Но от самото начало той успя да се наложи с волята си и пое водещата роля в семейството.

Винаги имаше претенции към това, как съм свършила домакинската си работа, без да мисли, че аз също работя и домакинстването ми идва малко отгоре. Не успявам да съм перфектна във всичко.

То това, което ме тревожи е, че и порасналите ни вече деца той третира като слуги. Дай това, донеси ми онова. Млъкнете, гледам телевизия и т. н. Децата на 17 и 18 години вече едва се сдържат да не му реагират остро.

Не знам до кога ще продължи това, явно цял живот, но обстановката в дома ни е напрегната и неприятна.

Какво ли трябва да направя за да освободя атмосферата у дома от това напрежение ?

Коментари (8)

Изпрати
Петър
Петър
29.11.2013 14:12
доста късничко е за нещо или някаква промяна единственото нещо е рязка промяна иначе продължавате така щом и децата му тичат по гъза лоша работа не си ли пробвала да го викаш да ти помага например да обели картофите да направи салатата и т.н ако си опитвала и си имала отрицателен отговор то решението ти е едно чао скъпи .
1
0
мариана ники
мариана ники
29.11.2013 12:49
Този характер е много удобен за българския мъж, всички да му слугуват и да са му благодарни даже, още малко децата ще избягат и тогава може и да си даде сметка, но навика да е отгоре ще остане и това ще се се отнася пак до теб.Ако си финансово зависима тогава е по зле.
4
0
Наталия
Наталия
21.09.2013 22:00
Уважаема, аз също живях 20 години с такъв съпруг, но с три деца. И когато момчетата станаха на 16 и 18 ми поставиха въпроса: мамо, избирай нас или него! Помолих ги да ми дадат 10 минути - да му събера най-необходимото - и му показах вратата. Излезе и у нас се настани спокойствието. После мина развода, той се влюби и се приюти при друга и така до днес. Децата ми се изпожениха, имам внуци и имам спокойствието си.
7
0
Боян
Боян
21.09.2013 17:38
Да се стараеш да намалиш създаденото напрежение в семейството, докато децата се принудят да избягат от бащината къща. Желая ти услех!
0
0
ани
ани
21.09.2013 09:12
аз ще ти кажа как да оправиш нещата спрете да го толерирате и няма да се отнася с вас като със слуги когато поиска нещо което може и сам да си вземе просто не му го даваите не изпълняваите нарежданията му и тои сам ще се откаже вие сама сте допуснали това положение.Казвате децата ви са големи и като такива имат право на мнение така че ще станете трима срещу него,пробваите вярвам че ще стане.
2
0
семейна
семейна
20.09.2013 19:46
Ама чакайте малко, не всеки брак е такъв... вие пък какво го изкарахте. Мъжът ми си ме взе с пълното знание, че домакинството нито ми е силата, нито любимо занимание. Вярно, че сме само 6-7 години заедно, но винаги ми помага с децата и други задачи. От друга страна показва невероятно дори за мен разбиране ако не съм свършила нещо или не е достатъчно добре. Е, не сме от хората, които могат да си позволяват всяка вечер да хапват навън или да си имаме помощница, та нещата малко от малко трябва да се вършат :)
По въпроса на жената... бих предположила, че само един много сериозен разговор с него би променил нещата. Заобиколният начин не знам колко би бил сполучлив - да казваш колко си изморена от работата вечер, да им кажеш да си направят сандвичи или да хапнат каквото има в хладилника, да го помолиш да простре дрехите примерно и т.н.
Успех!
0
1
Krasimira Petkova Dimitro
Това е съдбата на почти всяка омъжена жена. И аз страдам ужасно защото обичах. Любовта е сапунен мехур, бракът е безброй грижи, отговорности, компромиси, слугинство. Много жени се превръщат в боксови круши. Струва ли си човек да се жертва, заради сапунен мехур. Нека всяка омъжена жена си отговори сама. Аз не съм омъжена. Чета и слушам много истории на нещастни жени. Вие не сте единствената. Всеки има право на избор между двете злини:самота или брак. Изберете по-малкото зло за себе. си. Късмет.
2
0
арабелка
арабелка
09.02.2011 04:08
Вече е твърде късно да се промени ситуацията след толкова години. Както се казва, навикът е втора пририрода. Пиша тези неща, защото произхождам от подобно семейство, където бащината дума е закон и не подлежи на обжалване. Съвети за подобни истории, просто няма. Вие сами трябва да помислите, как да се борите и да намерита баланса във взаимоотношенияата си. Много е лесно да се съдят хората отстрани и да се дава акъл как да се направят нещата. Уважаема годпожо, вие сама трябва да се спасите, това е ваш пропуск в семейният ви живот.
0
0

Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 0
4 2
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: