Чудовището наречено Моята майка
Здравейте. Ще ви разкажа на кратко историята ми. Момиче съм и съм на 16 години, имам си по - голяма сестра, която е на 23. И така още от съвсем ранна възраст усещам, че майка ми ме мрази и насочва цялата си обич към сестра ми.
Мислех си, че си въобразявам и че просто ревнувам. Един ден обаче случайно дочух разговор, в който майка ми каза, че можело и да бъде различно, ако ме е нямало мен.
Не издържах и влезнах в стаята, попитах я какво има предвид и тогава тя ми каза: Ми какво да имам предвид, казвам просто, че си излишен разход, пък за нищо не те бива.
Много се обидих, но премълчах и този път. Намерих си работа като детегледачка за да не съм излишен разход, не ме питайте как се оправям с училището и работата, ама карай.
След многобройни скандали реших да я попитам направо какъв и е проблема и защо ме мрази толкоз. Тя не каза нищо, а само поклати глава.
Не можех да седя повече в къщи и отидох при баба, единствения човек, който ме разбира и тя ми разказа, че е когато е забременяла с мен е искала да абортира, но баща ми не и е позволил.
Тя се опитвала всячески да абортира, вдигала е тежко и дори се е въргаляла по стълби с надеждата да ме убие. Представяте ли си каква психопатка, но аз пак съм се родила и дори и да не и харесва съм и дъщеря.
Но знаете ли за кое съжалявам най много, за сестра ми защото е точно нейно копие, лицемерно, безчувствено, мислещо се за голяма работа същество.
Еми това е моята история. Поне за сега де, не знам какво да правя оттук насетне, ама знам, че със сигурност няма да се върна у дома. :cry: :cry:
Мислех си, че си въобразявам и че просто ревнувам. Един ден обаче случайно дочух разговор, в който майка ми каза, че можело и да бъде различно, ако ме е нямало мен.
Не издържах и влезнах в стаята, попитах я какво има предвид и тогава тя ми каза: Ми какво да имам предвид, казвам просто, че си излишен разход, пък за нищо не те бива.
Много се обидих, но премълчах и този път. Намерих си работа като детегледачка за да не съм излишен разход, не ме питайте как се оправям с училището и работата, ама карай.
След многобройни скандали реших да я попитам направо какъв и е проблема и защо ме мрази толкоз. Тя не каза нищо, а само поклати глава.
Не можех да седя повече в къщи и отидох при баба, единствения човек, който ме разбира и тя ми разказа, че е когато е забременяла с мен е искала да абортира, но баща ми не и е позволил.
Тя се опитвала всячески да абортира, вдигала е тежко и дори се е въргаляла по стълби с надеждата да ме убие. Представяте ли си каква психопатка, но аз пак съм се родила и дори и да не и харесва съм и дъщеря.
Но знаете ли за кое съжалявам най много, за сестра ми защото е точно нейно копие, лицемерно, безчувствено, мислещо се за голяма работа същество.
Еми това е моята история. Поне за сега де, не знам какво да правя оттук насетне, ама знам, че със сигурност няма да се върна у дома. :cry: :cry:
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (27)
Изпрати
Не ти четох статията. Не знам каква е майка ти и не ме интерисува ,,но нямаш право да наричаш майка си чудовище! Има деца ,които остават без майки и страдат от това! Защото майка ти също я боли твоето отношение към нея. Искаш ли някои ден детето ти да те нарича в интернет чудовище и с още куп думи? Ами знаеш ли .че всичко се връща и познавам такива хора като тебе. Ами ако майка ти утре умре а???
0
19
напротив тя е чудовище и каквото почукало това отговорило
коя майка се държи така или и ти си такава и за това се засяга6 това не е майка
коя майка се държи така или и ти си такава и за това се засяга6 това не е майка
11
0
Учи, за да можеш да се махнеш завинаги. Никога не се връщай и никога не прощавай, независимо какво ще ти казват философите. Някои хора просто не заслужават прошка.
5
0
Виж ся кво: нормално е с течение на времето всичко ще се оправи целия свят има такива семейства нищо чудно че и ти си от тях.Опитай се да се държиш все едно не познаваш майка си и не й говори поне месеци може пък да те заобича е надявам се да съм помогнала с нещо
1
0
и с моята майка не се разбираме!
отначало се опитвах да го преодолея, но вече не се търпи!
напълно те разбирам!
бъди силна!
отначало се опитвах да го преодолея, но вече не се търпи!
напълно те разбирам!
бъди силна!
0
0
щом си се родила въпреки опитите на майка ти да те премахне ЗНАЧИ ИМА ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЕШ !
2
0
И по - добре, че си отишла при баба си. Аз ако бях щях да постъпя по същия начин, учи изкарвай високи оценки, а те да се спасяват. Само ми е много интересно баща ти какво мисли по този въпрос и не може ли той да ти помогне по някакъв начин.
0
0
Миличка, отлично те разбирам. Когато бях на 17 и аз се изнесох от вкъщи именно заради майка ми. В началото ще ти бъде трудно, но ще свикнеш. А моя съвет към теб е да наблегнеш на учението и да оставиш другите да се развиват.
0
0
Най-важното е да не вървиш по стъпките на майка си. Гледай какви грешки прави и се опитвай да не ги повтаряш. И й дай време. С годините повечето хора омекват, а някои от тях дори осъзнават какви глупости са вършили през живота си. Опитай пак след известно време и не спирай да опитваш. С времето нещата най-вероятно ще се променят. Ако пък не - не се занимавай. Някои хора просто не се променят.
0
0
Хора, повярвайте и, всякакви изроди има. Родителството не е за всеки.
4
0
Отиди да живееш при баба си! И както казват другите, хвани живота в ръце и успей напук на другите.
1
0
Рейтинг
4.4
Общо гласували: 11
55
45
31
20
10
Дай твоята оценка: