Свекърва ми само ми натяква
редакция:
Искам да ви кажа нещо много лично, от което ме боли, но трудно мога да говоря с познати на тази тема. Предполагам, че сред вас ще намеря сродни души и ще получа съвет.
Женени сме от три години. Със съпруга ми се разбираме прекрасно. Нямам проблем с него. Но майка му ме притеснява непрекъснато защо нямаме деца. Колкото и пъти да съм и обяснявала, че имам още малко за да завърша образованието си и тогава, тя никога не е приемала моите доводи.
А ние наистина искаме да сме стабилни за да можем отговорно да се грижим за едно дете. Уморих се от нейните натяквания и подмятания. Дори пред гости ме поставя в неудобно положение, едва ли не аз съм виновна.
Може би има и други с моя проблем. Как го решавате вие ?
Женени сме от три години. Със съпруга ми се разбираме прекрасно. Нямам проблем с него. Но майка му ме притеснява непрекъснато защо нямаме деца. Колкото и пъти да съм и обяснявала, че имам още малко за да завърша образованието си и тогава, тя никога не е приемала моите доводи.
А ние наистина искаме да сме стабилни за да можем отговорно да се грижим за едно дете. Уморих се от нейните натяквания и подмятания. Дори пред гости ме поставя в неудобно положение, едва ли не аз съм виновна.
Може би има и други с моя проблем. Как го решавате вие ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 6
52
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Съвета ми е - сядате всички (включително и мъжа ти) и казваш, кое не ти харесва, кое те притеснява и слагаш точка на въпроса... Имах подобна случка, и постъпих по този начин и със моите родители и с неговите... От тогава нямам проблеми... Само някой коментар да не ми хареса по мой адрес, дори и пред хора... само с поглед (от моя страна), разбират, че нещо не ми е харесало и сами се поправят.... Успех...
На стената,в дома на един ловец, има ловен трофей - усмихната женска глава.
Приятелят му пита: на кого е
Другия: На тъщата.
Защо е усмихната?!
Мислеще, че ще я снимам.........................
Толкова!