Съпругът ми има друга

Прочете предполагам всички коментари....горе -долу е едно и също.....но има един който се отличава.....само един те съветва как да се държиш за да си го върнеш.....и...повярвай ми....девойката е права....няма мъж който кръшка...има жена,която не знае как да го задържи...промени се....прави секс с него по-различен начин....бъди различна,непредсказуема,перверзна....дай му това,което намира в другата....помисли...какво в секса не правиш....което той иска...затова го е потърсил другаде......всичко е там...повярвай на един мъж,който кръшка/като мен/.....всичко започва от секса...кой каквото и да ти говори......помисли....

Без разговор с него, едва ли нещо ще се промени. Много е възможно да търси вниманието ти, да види, че ти пука за него. Все някога трябва да разбереш какво наистина иска. Най-страшното е когато не знеш.

Напусни го или си намери и ти любовник.Я горе главата и си гледай живота и децата.

мила приятелко бих те посъветвала че както може той да има забежки ти можеш да му покажеш защо преди 10г е решил да се ожени за теб и да създадете семейство...промени си начина на обличане,прическата дори и цвета на косата си,започни да се гримираш и да бъдеш малко по потайна,излизай с приятелки на кафе и се позабавлявай,накарай го да се усъмни в теб и да те забележи а не да бяга при друга,всяка жена си има чар и красота възползвай се от тия женски хитрости...само ти можеш да си го върнеш...късмет

Няма да се върне при тебе не се надявай .Може би чака удобен момент за да ти каже истината.

Милича, и аз съм в подобна ситуация, но при нас картите са разкрити. Знам почти от самото начало, видях разни неща на компютъра, попитах го и ми разказа всичко. Твърдеше, че си пишат, говорят си просто, забавно му е с нея, прекарват добре и нищо повече. Тя също има семейство. После ми каза, че са се целували, после, че иска да прави секс с нея, за да изживее всичко до край и да знае, че е опитал от забраненото. След това ще се върне при мен и ще бъде само мой, защото аз съм жената на живота му. Вярвах, че това е криза на брака, през която трябва да преминем. Обичам го и ще го разбера, защото всеки може да кривне. Нещата обаче много се задълбочиха, минаха 7 месеца, чета тайно какво си пишат, вече не могат да живеят един без друг. Когато се вижда с нея, вече тайно от мен, защото почнах много да се сърдя и да правя скандали, след това той е друг човек - щастлив, весел, с мен само се кара, изнервям го за най-малкото. Започнахме да се караме за битови неща - защо не е изчистено, защо детето гледа детско, а аз не се занимавам с него, че не му помагам във фирмата. След такива скандали ми казва, че не може вече да живее с мен и да съм си събирала багажа. Знам, че с брака ни е свършено, но не мога да си тръгна. Първо, защото го обичам - много, второ, защото не искам децата ми да живеят без баща и да мизерстват и трето - защото ме е страх, ужасно ме е страх, че няма да се справя. Не знам какъв съвет да ти дам на теб. Опитах да бъда и мила, и нежна, и добра, да бъда приятелка. Колко още свобода да му дам? Опитах и със скандали - нищо.

Имах подобен проблем и мого да твърдя,че даже и да поговорите с него и да се разберете,нищо няма да се промени.И ако се промени,то ще трае точно 1 ден и после старата песен на нов глас.Опитвала съм всичко-и разговори,и скандали и да бъда мила.Нищо не помага.Ако приключи с тая връзка,ще започне втора.Вие сама трябва да прецените дали да продължавате всичко това.Но аз съм на мнение,че всеки трябва да потърси своето щастие и да не става изкупителна жертва в името на семейството или децата.Но той никога няма да поиска да се разведе,не и докато съпругата все още го иска.Просто така му е удобно.

до лола-ясно защо мъжа ти е такъв

Позволявам си да пиша, защото имам опит в това, като жена, понасяла лудориите на един глупав мъж, цял живот! Но той и до днес си е същият - суетен егоцентрик,който не спря да флиртува с всяка жена, която го погледне, включително и съседки, които ме е неудобно да гледам,срамувайки се от факта, че съм приела да нося това тежко бреме, в името на децата, семейството и какво ли още не! Истината е, че разбрах в дълбочина проблемът на подобни мъже и смея да твърдя, че повечето от тях нямат желание да развалят семейството си и се грижат за него, но имат дълбоки комплекси, с които не могат да се справят независимо, каква жена имат до себе си! И тук е момента да кажа, че съпругата почти никога не е поводът, който подтиква тези мъже към извънбрачни връзки!Те просто имат нужда от себедоказване,като мъже, защото изпитват вътрешно неудовлетворение от себе си в най-интимен план!Не знам дали ме разбирате, но основното, което трябва да знаете е, че тези мъже никога не се променят, т.е. дори и да ги разкриете, те ще продължат да търсят все нови и нови поводи за себедоказване в онази своя мъжка слабост или недостатъчност, която им създава комплексите! И разговорите с добър или не добър тон не помагат, защото те винаги отричат и никога не признават! А това, с "изчерпване на връзката" не е трудно,като извод,но продължението му е, че всяка връзка се изчерпва в даден момент, но въпреки това продължават напред и много семейства се запазват, за щастие на създадените деца, които обичат и двамата си родители и единственото нещо, което им дава спокойствие и надежда е семейството, в което за пръв път са изпитали любовта, онази истинската, чиито плодове са те и която е въплътена в гените им! И, ако тази любов може да се изчерпа между родителите, то у тях тя е жива до край и им създава болка винаги, когато е неосъществена, неизживяна! И, се плучава така, че на всеки 10 години се налага да сменяме партньорите в брака, защото горе-долу на толкова години той се изчерпва, след което създаваме други деца, защото новият партньор го иска, като съвсем естествено се налага да позабравим децата от предишните бракове, освен че започваме да воюваме с бившите съпрузи и въвличаме и невинните и без друго страдащи от изневярата ни деца! Да, децата приемат раздялата между родителите, като изневяра спрямо тях самите, а това ги засяга дълбоко, наранява психиката им и ги ограбва, независимо дали след раздялатаще им доведете заместител/ка, по-човечен или по-добър, според вас! Това е! И за да приключа, се налага да посоча и някакъв пример за излизане от подобна ситуация и ще се опитам да кажа мнението си, макар че не претендирам за меродавност! Мисля, че, колкото и да тича след своя нагон един мъж, ако той цени достатъчно съпругата си, ако я уважава и почита - той няма да си позвали семейството му да се разпадне! И когато онази, изпепеляващата любов между двама души си отиде, онова което остава да поддържа огъня е уважението и доверието един в друг, а децата са утехата и центърът, който ни приземява винаги, щом се случи единият или другия да се отклони! И ако въпреки проявеното търпение от страна на потърпевшият, изневеряващия явно и дръстично се отклонява от създадените норми в семейството, му се дава време за размисъл - достатъчно време, за да реши и приключи евентуални извънбрачни връзки! Да, времето е много важно в такива ситуации, защото пребързаността винаги дава обратен резултат! Естествено е да се отдръпнем и да се поразсърдим, но не и да правим скандали, за да не си изгубим достойнството! След, което чакаме търпеливо и се подготвяме психически и за развръзка, която не би ни удовлетворила! Но трябва да вземем твърдо решение за себе си, защото при този подход, ако отстъпим и простим, това ще означава, че сме се изплашили и сме съгласни да търпим всичко! Трябва да сме готови,в случай, чеизвънбрачната връзка не е приключила в даденият срок- да поискаме развод! Когато поискаш развод, човекът разбира, че не си играеш и не си изплашен! И ако той наистина ти е сложил чертата безвъзвратно, ще приемеи ще се почувства облекчен, независимо какво му предстои занапред! Ти също ще получиш удовлетворение, макар че ще се чудиш на къде да хванеш след това! Но ще си запазиш нервите, достойнството и ще съкратиш треводите, твоите и на децата! Много често, при една такава развръзка, без скандали и обиди, отлъчилият се съпруг започва да живее с чувство за вина и не рядко след време се връща при семейството си! Кавгите и обидите, обаче не водят до никъде и само могат да усложнят нещата! Изводът: Много мъже и жени са склонни да търсят близостта на други, извън брака, а понякога причините могат да бъдат банални! Но в едно семейство винаги единият партньор е по-разумен и на него се пада честта да спасява отношенията и брака, ако има потребност от това, разбира се! Защото взаимоотношенията между хората са много деликатно и странно нещо д днес те са изчерпани, или поне така изглежда, но след време всичко си идва на мястото и сякаш нищо лошо не се е случвало! И ако не го осъзнаем при връзката си с първият брачен партньор, ще ни се наложи да се научим на компромиси при втория, третия и т.н. партньори! Това важи и за двата пола, разбира се, но не и за хора с психични отклонения! това е от мен!

Продължавайте да си живеете в страх, да слушате приятели и колеги, да чакате под напрежение всяка вечер той да си признае или да поиска развод. Складирайте това напрежение в себе си и чакайте да видите какво ще се случи.....с Вас. Мила моя, тези неща се срещат под път и над път в живота.Ако е истина и ако е късно и нещата са достатъчно сериозни от негова страна, приказките понякога са излишни.Седнете и си дайте сметка какво се е променило във взаимоотношенията ви: закъснява непрекъснато, измисля какво ли не да се оправдае, държи се по различен начин с Вас, не Ви желае, не Ви дава пари, не Ви извежда вече с приятели, раздразнителен и още хиляди неща.Ако установите поне няколко такива тревожни промени, не се колебайте, поставете ребром въпроса. Но не бързайте да го обвинявате директно в изневяра.Просто попитайте какво се е променило между вас, защото Вие се чувствате еди как си.В такива моменти тактичността играе огромна роля. Не хленчете, не се правете жертва, не искайте да Ви съжалява.Това има обратен ефект, ако се е отклонил от пътя.Просто обяснете как бихте се чувствали, ако трябва някога да се разделите.Скандалите, крясъците, обидите също нямат никакъв ефект. Просто всичко зависи от Вашата тактичност. Едно не позволявайте никога: не губете достойнството си. И никога не обиждайте и не обвинявайте "другата". За себе си тя е права. Иска и получава. Но мъжът е този, който ограбва живота на една жена и на децата си.И при най-лошия случай / не дай Боже/ просто приемете случващото се и оставете той да реши проблема.Вашата съвест да си остане чиста. Приемете , че пътищата ви са се срещнали, свършили сте каквото е било писано за този живот и идва пътя на раздяла. Това е живота. От всичко много дълго написано тук искам да Ви пожелая освен достойнството да си запазите здравето, нервите, и да се освободите от лошите спомени.Желая Ви търпение, разум, светлина и много любов.Бъдете щастлива.