27 години брак и сега на къде
АнонименНовак
Здравейте. Реших и аз да напиша за моята драма и очаквам да ми дадете съвети въпреки, че едва ли един съвет може да помогне. От 27 години съм омъжена. Имаме две деца, които вече са задомени.
За тези години мъжът ми ми изневеряваше почти постоянно, има и извънбрачно дете, за всичко това знаех, но не знам защо не предприех нищо. След скандал нещата се пооправяха до следващия и аз в един момент просто не се интересувах дали има или няма следваща.
Така до 11.02. Последните 7-8 години всичко беше добре. Единствено секса куцаше, но той има проблем и аз го отдавах на него и затова просто подминавах тази тема и така я карахме.
И така на 11.02 ми звани телефона и една госпожа започва да ми говори за връзката си с мъжа ми. В началото го приех на шега, но тя започна да ми разказва за случки в семейството ми, които знаем само ние.
Започнах да слушам цели 35 минути. Това, което ми каза беше толкова унизително и противно, че го асимилирах няколко дни. Не знам за свое извинение ли е говорил всичко това или просто той е такъв подъл, а аз не съм го познавала.
Най-много ме боли от това, че е казал, че аз винаги съм била майка на децата му и нищо повече. А за секса, че не може да го прави с дебели жени и когато трябвало да го прави с мен преди това е бил с друга за да може после да се отчете при мен.
Не мога да кажа, че съм дебела. Закръглена да, но имам хормонални проблеми и от там не мога да сваля и един килограм. Той много добре знае, че това ми е болната тема защото когато се оженихме бях много добре сложена и той също го е потвърдил.
Така вече 5 дни не мога да се съвзема. Обадих му се само по телефона веднага след разговора с госпожата и му казах, че не искам да ми се обажда и да забрави за мен(той ще отсъства още 15 дни. И не знам сега на къде.
Разговор с него не може да се проведе, винаги е отричал и никога не си е признавал. С тази смотана криза финансово изобщо не мога да се издържам сама. Имаме заем, който е на мое име и това е най-сложната ми дилема.
А мисля, че няма да мога този път да простя, просто този път много ме нарани. Нямам никой друг до мен за да ми помогне. Не искам да натоварвам децата и те кога имат работа, кога нямат.
И не знам какво да е решението ми. Очаквам да ми пишете. Дайте ми съвет.
За тези години мъжът ми ми изневеряваше почти постоянно, има и извънбрачно дете, за всичко това знаех, но не знам защо не предприех нищо. След скандал нещата се пооправяха до следващия и аз в един момент просто не се интересувах дали има или няма следваща.
Така до 11.02. Последните 7-8 години всичко беше добре. Единствено секса куцаше, но той има проблем и аз го отдавах на него и затова просто подминавах тази тема и така я карахме.
И така на 11.02 ми звани телефона и една госпожа започва да ми говори за връзката си с мъжа ми. В началото го приех на шега, но тя започна да ми разказва за случки в семейството ми, които знаем само ние.
Започнах да слушам цели 35 минути. Това, което ми каза беше толкова унизително и противно, че го асимилирах няколко дни. Не знам за свое извинение ли е говорил всичко това или просто той е такъв подъл, а аз не съм го познавала.
Най-много ме боли от това, че е казал, че аз винаги съм била майка на децата му и нищо повече. А за секса, че не може да го прави с дебели жени и когато трябвало да го прави с мен преди това е бил с друга за да може после да се отчете при мен.
Не мога да кажа, че съм дебела. Закръглена да, но имам хормонални проблеми и от там не мога да сваля и един килограм. Той много добре знае, че това ми е болната тема защото когато се оженихме бях много добре сложена и той също го е потвърдил.
Така вече 5 дни не мога да се съвзема. Обадих му се само по телефона веднага след разговора с госпожата и му казах, че не искам да ми се обажда и да забрави за мен(той ще отсъства още 15 дни. И не знам сега на къде.
Разговор с него не може да се проведе, винаги е отричал и никога не си е признавал. С тази смотана криза финансово изобщо не мога да се издържам сама. Имаме заем, който е на мое име и това е най-сложната ми дилема.
А мисля, че няма да мога този път да простя, просто този път много ме нарани. Нямам никой друг до мен за да ми помогне. Не искам да натоварвам децата и те кога имат работа, кога нямат.
И не знам какво да е решението ми. Очаквам да ми пишете. Дайте ми съвет.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (89)
Изпрати
Поддържам казаното от Нели.
0
0
Моят съвет е като на Илияна
0
0
едва ли може да се даде правилен савет за подобен проблем но моят е докато можеш да го тарпис направи го за да ти помогне за заема и след това му бии шута.
1
0
Започни да излизаш с колеги и приятели, весели се.Когато той те вижда , че си щастлива ще се пука от злоба, и ще си мисли, че имаш друг.Не го питай дали да излезеш, само казвай, че излизаш.Не му давай никаква информация къде ходиш.Тогава той ще иска да си стои повече в къщи,да е с теб.Ходи на разходки, на екскурзии, живей си живота, обличай се добре,не мисли за раздяла, не е нужно..Ще ти се иска да посрещаш внучета, няма как да стане, той у дома..ти на квартира..забрави !
2
0
Здравей, моят съвет е първо да помислиш какво точно искаш, тъй като е ясно, че го обичаш, иначе нямаше да търпиш толкова време. Изневярата сама по себе си не е чак толкова трагично явление, стига да се отнася с теб прекрасно, когато сте заедно. що се отнася до връзката с жената, може просто да е някоя, с която си споделя и сега да му се е ядосала. не можеш да знаеш какво става, когато не си с него, затова не бива да се ядосваш. ако продължаваш да го обичаш и искаш да си с него, промени се и бъди такава, каквато си била в началото на вашите отношения. ти със сигурност знаеш слабите му места, защото едва ли има някой да го познава по-добре от теб :) ако се постараеш, можеш да върнеш нещата, стига да решиш, че усилията си струват. и, естествено, контактувай с мъже, които те харесват - това ще те зареди с повече самочувствие. сигурно и той те обича по свой си начин, иначе отдавна да се е задомил с някоя. ако пък, въпреки всичките тези години, искаш да живееш по нов начин, направи го! Съдбата обича смелите, така че рискувай! И, естествено, се разбери с него относно кредита, ако е мъж на място в това отношение, ще те подкрепя, дори да сте разделени. А и, честно казано, понякога раздялата възражда изпепелените чувства :)
1
0
Здравейте! Пише ви една жена в почти същата ситуация. 25 години брак, изневяра в съмото начало, прошка и като резултат грубо отнощение цял живот. Отначало плачех всеки ден, все пак се родиха две прекрасни деца, сега вече самостоятелни. Естествено много скоро секса въобще не вървеше, последните години почти не си говорихме... Бях взела отдавна решение да го напусна, трудно беше да го направя и така до 25.09.2011г. когато той отсъстваше от вкъщи за 4 дни и за ГО РЕШИХ. За една вечер през когато не мигнах си стегнах багажа и се изнесох. Беше шок за всички, особено за него, защото не предполагаше, че някога това ще се случи. Много пъти съм го казвала и не съм го правила. Сега живея на квартира, минаха почти 5 месеца. Чувствам се спокойна и нито за минута до този момент не съжалявам. Живота е един и не ти е даден да го живееш нещастна. Винаги има решение. Аз те съветвам да го напуснеш веднага и вярвай ми няма да съжаляваш. Нас жените ни е страх, но страха се преодолява и живота продължава. Знам как си чувствала всички тези години...както и аз! Не оставяй нещата така, за всичко се намира изход! Най-много ме е боляло и сега ме боли от унижението! Всеки човек има достойнство! И аз теглих на два пъти заем на мое име за да си купува коли, слава богу изплати ги и аз този проблем го нямах! Но това не бива да те спира да го направиш! пожелавам ти от цялото си сърце успех и не се предавай! Вярвай и ще успееш!
3
0
Благодаря за съветите.Това е най-лошото че може би имам някакви чувства а аз съм от този тип хора дето остават верни на чувствата.Чак ме е яд на мен си.Но за сега съм решила да го напусна.Засега но докато се прибере не знам.Все пак ви благодаря.След като написах историята си толкова ми олекна.Мисля че взех да мисля по-трезво по въпроса.Все пак не може да се живее с човек който не те иска.Надявам се да срещна след време и другар в живота защото съм от хората които не могат да живеят сами.
3
0
Абе жено,да не би да си го вързала на времето като си забременяла и от немай къде да сте се взели?
0
0
Здравей аз не бих те посъветвала да си търпелива след всяка изневяра на съпруга ти като жена знам че е много обидно да се чувстваш като парцал с който да си забърше онуй нещо при нужда око не си е намерил нещо навън.По принцип е сложно след 27 год. да зарежеш всичко. Аз съм се чувствала в един момент предадена и започнах да излизам с приятелки на дискотека на нощен бар и други заведения и да се прибирам към сутринта аз се чувствах разтоварена а той се натоварваше виждах че му е гадно но исках да разбере как се чувствам аз.В един момент си свалихме картите и аз му казах че ще се разделим .Ако не избере мен или неговите приятели от преди 25год.Имаше ефект при мен сега сме добре но .... Затова ти го разказах ако искаш пробвай но само ако искаш този мъж инак не си струва.Успех
2
0
Здравей,
за съжаление в твоята ситуация наистина е трудно да се даде съвет, особено такъв, който да ти помогне. Ако не беше заема и можеше самостоятелно да се справиш, бих казал да се махаш... но в случая може би не би било добре за теб.
Потрай още, поне докато станеш независима, предполагам имаш и подкрепата на децата. След това можеш да решиш дали искаш да се махаш.
Относно изневерите като мъж ще се опитам да ти обясня психиката на мъжете. За мъжете изневярата не е това, което е за жените. Вие влагате чуства, ние го правим за тръпката, а с постояния партньор тръпката минава, но затова пък има обич и привързаност. Просто мъжа ти явно още не си е наживял тръпката, и каквото и да му говориш ще го отрича. Мисля че сам трбява да осъзнае какво означаваш за него, и една краткотрайна раздяла би помогнала за това.
А ти бъди търпелива и не бери душа за делата на някои, който не те заслужава. Ще ти кажа само едно, където и да ходи пак при теб ще се връща, но ти трябва да си търпелива.
за съжаление в твоята ситуация наистина е трудно да се даде съвет, особено такъв, който да ти помогне. Ако не беше заема и можеше самостоятелно да се справиш, бих казал да се махаш... но в случая може би не би било добре за теб.
Потрай още, поне докато станеш независима, предполагам имаш и подкрепата на децата. След това можеш да решиш дали искаш да се махаш.
Относно изневерите като мъж ще се опитам да ти обясня психиката на мъжете. За мъжете изневярата не е това, което е за жените. Вие влагате чуства, ние го правим за тръпката, а с постояния партньор тръпката минава, но затова пък има обич и привързаност. Просто мъжа ти явно още не си е наживял тръпката, и каквото и да му говориш ще го отрича. Мисля че сам трбява да осъзнае какво означаваш за него, и една краткотрайна раздяла би помогнала за това.
А ти бъди търпелива и не бери душа за делата на някои, който не те заслужава. Ще ти кажа само едно, където и да ходи пак при теб ще се връща, но ти трябва да си търпелива.
0
0
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 22
58
46
34
24
10
Дай твоята оценка:
