Как да ме пожелае отново

На сила хубост не става!
Аз скоро прекратих 'брака ' си поради същата причина. Детето ние на 5 и го приема сравнително нормално.
Търси си щастието.
По -добре сам ,отколкото зле придружен!
По-лошото от лошото е безразличното!
А и една чаша счупили се , иди я лепи!
След време ще се осъзнае 'човека' ,но ще е късно.
Сега каквото и да направи,няма да е същото като преди.Ти не си същата към него!

Първо си задай въпроса, как бяхте преди детето. Щом си по майнчиство, значи отскоро го имате този пробелм, то е ясно, че е заради детето, защото обикновенно мъжете ревнуват жената поради липса на внимание от всякакъв сорт, секс, излизания, гледане на филми, разговори и т.н. Жената става далеч по-изнервена заради еднообразието. Защото бебето колкото и да те радва толкова и напряга без да се осеща от къде си напрегната и че е от това. В един момент без да осетиш ето ти проблем. Караници за абсолютно за нищо, напрежение, непоносимост. Чувството, че "ако бях с друг, това нямаше да е така", сравнение с половинките на приатели, желанието за изневяра и в 60, 70% от случаите мъжете специално прибягват до там. Всичко опира до компромиси и до търпение. Защото и 20 год. да живееш с един човек пак не можеш да намериш отоговор за някои действия и постъпки просто защото се е променил, особенно когато се появат деца или просто някакви извънредни ситуации, хората правят нещата инстинктивно в тези ситуации, и жената и мъжа и оттам неразбирателството. Всичко е въпрос на време, и сега е разковничето да се намери баланс. Защото ако сега в труден момент не се разберете и си помогнете взаимно няма кога. Научите ли се да се справяте сами се губи смисъла от семейството като цяло и цял живот страдание. Аз бих направила следното, затваряне в стаята под ключ. Започване с въпроса, ще живеем ли заедно, ще отгледаме ли детето заедно или всеки да си поема по пътя, защото ако на теб не ти стиска и не ме обичаш вече, аз ще те олесня, ако теб те е страх да си кажеш. Ще живеем под един покрив, но без никакви взаимотношение, защото и аз съм човек с нужди, а не вол, докато единя си намери къде да отиде, но ако имаш чувства към мен и искаш да живееш и да помагаш и да ме разбираш, ще се научиш на компромиси. Това е в прав текст. Както споменах, когато е извънредна ситуацията най-добре ще се разбере какво ще е положението от инстинктивното поведение. Увлякох се, но се надявам да съм помогнала.

Аз си мислех, че само моя мъж е такъв. Моят съвет е, стани и ти студена, безразлична. Знам, че е трудно, но ще видиш, че ефекта ще дойде по-бързо от очакваното. Аз съм на 33г и съм с мой мъж от 11г с две деца и се борих постоянно за него и накрая се оказа че е безсмислено. Бях перфектна във всяко едно отношение, живее при мен в "палат", но пак изневери и аз вече вдигнах ръце.Повече не се боря за любовта му. Някой хора оценяват какво имат когато го загубят и за жалост нашите мъже са точно от тези. Повярвай аз го боготворях, но в един момент просто спира да ти пука. В една връзка не може само единият да има чувства. Моят брак е пълна "порнография". Просто живеем заедно, но ако ме питаш и аз не знам защо.

ЧЕТА и не вярвам на очите си ( та това е моя живот :( ) Не знам как да ти помогна и дали може някой , но да живееш с безразличен човек е ужасно ( аз бях 32 год от който само 2-3 всичко беше наред и не се разделихме само заради децата ( и сега не сме разведени , но живеем разделени защото няма какво да си кажем ( но вече децата са големи и не им харесва такъв живот ) така си останахме всеки сам ( и това не ми харесва .............но е моята съдба и аз я приемам ) до кога обаче не знам защото вече съм на 55 год. САМА трябва да решиш как да живееш .... желая ти КЪСМЕТ :)

Добре де, защо винаги трябва да се дават съвети от рода на "тръгни си", "зарежи го" и т.н. Та те са още пресни, явно до скоро поне е имало любов, интимност. А и жената явно още го обича, свързват ги много неща. Определено има някакъв проблем, но в диалога е истината - в една връзка трябва да се говори. А пък защо трябва да чакаш той да се сети за секс - съблазни го ти, нахвърли му се ако трябва :) Няма начин да не знаеш как - жените го можем това. Грубо казано - изчукай го яко, та чак свят да му се завие :)

Тръгни си, напусни този мъж. Щом детето ти е малко и ти си все още в майчинство- значи си достатъчно млада. Не се погубвай с този начин на живот. Преди години и аз бях в твоята ситуация. От старания да ме забележи и да ме пожелае се бях превърнала в сянка, а той ме приемаше за даденост и поставяше все нови и нови изисквания към мен.Другата причина поради която трябва да си тръгнеш е детето. Ще го ограбиш емоционално като го оставяш да живее в среда лишена от любов.На въпроса ти как да те пожелае отново ще отговоря само едно- не се напъвай! Любовта и желанието са химия, щом я няма нищо не е истинско. Отговори си искаш ли да прекараш живота си в тиха агония или искаш да бъдеш истински щастлива. Успех!

Мисля, че трябва наистина сериозен разговор. Поговорете и свалете картите! Всеки да си каже болката, какво му липсва и от какво се бои.. Един откровен и честен разговор никога не е излишен, още повече че имате и детенце.
А относно как да го задържиш.. една птица ако е решила да напусне гнездото, ще си иде без да се интересува от нищо. Можеш да опиташ с експериментиране: промяна на гардероба, на прическата, цвета на косата, защо не и някакви различни занимания като кино, гала вечеря, ново бельо... Развинти фантазията си, може да изскочи нещо.
Дано се оправят нещата. Успех!!!