Предвеликденска промоция от 24 до 30 Април. С отстъпки до 60%. Виж тук!

Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»На 48 г и още не знам дали ще го срещна

На 48 г и още не знам дали ще го срещна

На 48 г и още не знам  дали ще го срещна
Аз съм на 48 години. Преди доста време се влюбих в мъж с който мислех, че си подхождаме. Всичко беше наред, докато не му предложих да живеем в нас. Той беше от провинцията и живееше на квартира, докато аз живеех в едно жилище с майка ми. Докато бях на вълната на айсберга с него, споделих с една приятелка, че ако и с този нищо не се получи, няма да се доверя на никого.

Не знам защо, но от тогава той много се промени и след време се разделихме. Сякаш съм предчувствала. От тогава спрях да вярвам на мъжете и почти не ги допусках до себе си. Все намирам някакво оправдание в мен самата, че този или онзи не са подходящи. А може би истината е, че се страхувам да не се разочаровам отново.

Като бях по-млада не се притеснявах, но с годините си казваш "Нямаш време повече за грешки". Не вярвам да имам чак толкова големи претенции към мъжете. Искам човека да има чувство за хумор да не е ревнив и да не е някой затворен в себе си. Каква е рецептата за успеха. Моля помогнете.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (41)

Изпрати
Asya
Asya
15.09.2013 19:58
Здравей.
Много по-малка съм от теб, но и аз ще изкажа мнение, надявам се да помогна.
Първо: това с майката не е добре. Съветвам те да се отделиш. Второ: ти какво си правила като по-млада бе, всеки ли си рязала или просто си деформирана (съжалявам ако съм груба но за толкова години няма как да не си срещнала поне 1 човек) . Трето: излизай и се запознавай с нови хора, не забравяй да поддържаш външния си вид, в днешно време е важно. Четвърто: може би ще ти е по-лесно да си намериш мъж покрай семейните ви приятели. Огледай се! Опознай и приятелите на твоите приятели! Пето: да си сама е нещо страхотно, така че не се отчайвай, ако не срещнеш никого! Жалкото е, че не си оставила наследник, но какво пък, винаги можеш да осиновиш и да си безкрайно щастлива с него! Лек ден.
3
2
директна
директна
15.09.2013 19:36
Любовта идва когато най малко я очакваш.Лошото е ,че с годините свикваш да живееш само с майка си ,виждаш нещата с други очи и всеки мъж ти се струва недостоен ,за да се откажеш от начина си на живот.Когато човек е по млад не се замисля много...поема риска..но сега ще ти е трудно...но не е невъзможно.....Успех...
2
0
Мисля,че тук ще намериш отговора
Мисля,че тук ще намериш отговора
15.09.2013 19:15


и то не един....

0
0
Tania Davidova
Tania Davidova
14.09.2013 16:00
Много сте мили всички и наистина това което споделяте ми е от полза за по-нататък.Тъй като не знам къде ще отговоря тук на вашите въпроси.Никога не съм позволявала на родителите ми да ми се бъркат в личния живот.Не съм търсила и богатство а разбиране и обич.Но явно на днешно време важи максимата "Няма любов,а има интереси"Както и да е аз съм оптимистка.Оставям си скайпа на латиница с малки букви казабланка_1
0
1
Милена
Милена
14.09.2013 15:28
Когато някой ви е обикнал, смятайте, че е станало чудо.
Дори вие да не изпитвате ответно чувство, ценете тази любов много високо, не я пренебрегвайте, отнасяйте се грижливо към нея. Помислете си - та това наистина е чу¬до! Ами ако този човек е последният, който ви е обикнал?
По същия начин ценете и своята любов към някого, не я превръщайте в отношения на зависимост.
Безусловната любов - любовта без претенции - е един¬ственият шанс да предизвикате ответно чувство.
Откажете се от желанието да получите и да присвоите нещо, обичайте просто така, без да раз-читате на нещо, и тогава може би ще стане чудо - ще ви обикнат.
3
0
Ро
Ро
31.05.2014 23:03
Много хубаво сте го казали Милена-това за любовта-напълно съм съгласна, и аз направих грешка като един редови човек-не оцених това, че ме обикна един човек- а имах и допълнителни претенции, като, че ли това не е било достатъчно............но
0
0
music_muse
music_muse
14.09.2013 14:30
Аз съм студентка последна година- баща ми ме издържа до сега и за това нямаше възможност да си създаде ново семейство, но съм сигурна, че не му се стои сам. Бих ти казала, че той е много позитивен, весел и добър мъж, но обича много да се отдава на интелектуалния си труд, а не да работи по цял ден някаква работа, която е физическа или свързана с дома. Кусура му е, че обича да си поспива и да се занимава с умствен труд, а не с рутинни неща от ежедневието. Иначе е много добродушен и страшно весел - според мен има страхотно чувство за хумор и постоянно се смее и е усмихнат. Ако искаш остави някакъв контакт за връзка - телефон, мейл каквото прецениш, а аз ще му кажа- не обещавам нищо, но все пак човек трябва да пробва.
3
0
dvestaipetdeset
dvestaipetdeset
14.09.2013 13:31
На 48 години мисля, че е крайно време да се отделиш от майка си не мислиш ли ? Никой не обича клюкарски свекърви и най-малко такива, живеещи с децата си.
0
0
Теодор
Теодор
14.09.2013 13:23
Годините не са от никакво значение. И на 60 да си - никога не е късно.
Онова което е от значение е дали ти самата си готова да отвориш вратата за любовта.
Докато подхождаш с умът / който само ще критикува, ще намира недостатъци, ще осъжда и сравнява/ ти никога няма да срещнеш мъжа който търсиш. А този мъж може да е много близо до теб от години.
Ако искаш любов - ти му я дай. Това става като гледаш със сърцето си и не слушаш умът. Защото сърцето освен любов друго не познава и защото ти си любов. Няма как да търсиш нещо извън себе си като вече го имаш. Затова ако искаш мъж който да те обича и да се грижи за теб - отвори твоето сърце, позволи му да бъде това което е той, а не това което ти искаш да бъде той. Дари му свобода и любов от твоето сърце и ще имаш най-прекрасното нещо на света - ЛЮБОВ!
4
2
Tania Davidova
Tania Davidova
13.09.2013 11:42
Благодаря ви за добрите съвети.Но не зная дали ще отворя сърцето си. Трябва да е някой много специален който да го направи.А колкото повече мъже срещам в кръга около мен все повече се убеждавам,че са мъже само по пол и нищо повече.Това е жалкото.
3
3
Сдм
Сдм
12.09.2013 20:21
Не са проблема претенциите, а нежеланието да отовриш сърцето си, именно от оскръблението, което си понесла. Имаш някаква подсъзнателна защита. Когато сърцето ти си набележи някого, списъка с качествата в ума отива на заден план. Поне при мен е така. А списъка ми в "трезво" състояние е доста дълъг и нямам намерение да махам и точка от него :)
0
0

Рейтинг

4.1
Общо гласували: 14
55
45
34
20
10
Дай твоята оценка: