На 48 г и още не знам дали ще го срещна
редакция:
АнонименНовак
Аз съм на 48 години. Преди доста време се влюбих в мъж с който мислех, че си подхождаме. Всичко беше наред, докато не му предложих да живеем в нас. Той беше от провинцията и живееше на квартира, докато аз живеех в едно жилище с майка ми. Докато бях на вълната на айсберга с него, споделих с една приятелка, че ако и с този нищо не се получи, няма да се доверя на никого.
Не знам защо, но от тогава той много се промени и след време се разделихме. Сякаш съм предчувствала. От тогава спрях да вярвам на мъжете и почти не ги допусках до себе си. Все намирам някакво оправдание в мен самата, че този или онзи не са подходящи. А може би истината е, че се страхувам да не се разочаровам отново.
Като бях по-млада не се притеснявах, но с годините си казваш "Нямаш време повече за грешки". Не вярвам да имам чак толкова големи претенции към мъжете. Искам човека да има чувство за хумор да не е ревнив и да не е някой затворен в себе си. Каква е рецептата за успеха. Моля помогнете.
Не знам защо, но от тогава той много се промени и след време се разделихме. Сякаш съм предчувствала. От тогава спрях да вярвам на мъжете и почти не ги допусках до себе си. Все намирам някакво оправдание в мен самата, че този или онзи не са подходящи. А може би истината е, че се страхувам да не се разочаровам отново.
Като бях по-млада не се притеснявах, но с годините си казваш "Нямаш време повече за грешки". Не вярвам да имам чак толкова големи претенции към мъжете. Искам човека да има чувство за хумор да не е ревнив и да не е някой затворен в себе си. Каква е рецептата за успеха. Моля помогнете.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 14
55
45
34
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Много по-малка съм от теб, но и аз ще изкажа мнение, надявам се да помогна.
Първо: това с майката не е добре. Съветвам те да се отделиш. Второ: ти какво си правила като по-млада бе, всеки ли си рязала или просто си деформирана (съжалявам ако съм груба но за толкова години няма как да не си срещнала поне 1 човек) . Трето: излизай и се запознавай с нови хора, не забравяй да поддържаш външния си вид, в днешно време е важно. Четвърто: може би ще ти е по-лесно да си намериш мъж покрай семейните ви приятели. Огледай се! Опознай и приятелите на твоите приятели! Пето: да си сама е нещо страхотно, така че не се отчайвай, ако не срещнеш никого! Жалкото е, че не си оставила наследник, но какво пък, винаги можеш да осиновиш и да си безкрайно щастлива с него! Лек ден.
и то не един....
Дори вие да не изпитвате ответно чувство, ценете тази любов много високо, не я пренебрегвайте, отнасяйте се грижливо към нея. Помислете си - та това наистина е чу¬до! Ами ако този човек е последният, който ви е обикнал?
По същия начин ценете и своята любов към някого, не я превръщайте в отношения на зависимост.
Безусловната любов - любовта без претенции - е един¬ственият шанс да предизвикате ответно чувство.
Откажете се от желанието да получите и да присвоите нещо, обичайте просто така, без да раз-читате на нещо, и тогава може би ще стане чудо - ще ви обикнат.
Онова което е от значение е дали ти самата си готова да отвориш вратата за любовта.
Докато подхождаш с умът / който само ще критикува, ще намира недостатъци, ще осъжда и сравнява/ ти никога няма да срещнеш мъжа който търсиш. А този мъж може да е много близо до теб от години.
Ако искаш любов - ти му я дай. Това става като гледаш със сърцето си и не слушаш умът. Защото сърцето освен любов друго не познава и защото ти си любов. Няма как да търсиш нещо извън себе си като вече го имаш. Затова ако искаш мъж който да те обича и да се грижи за теб - отвори твоето сърце, позволи му да бъде това което е той, а не това което ти искаш да бъде той. Дари му свобода и любов от твоето сърце и ще имаш най-прекрасното нещо на света - ЛЮБОВ!