На 48 г и още не знам дали ще го срещна
редакция:
Аз съм на 48 години. Преди доста време се влюбих в мъж с който мислех, че си подхождаме. Всичко беше наред, докато не му предложих да живеем в нас. Той беше от провинцията и живееше на квартира, докато аз живеех в едно жилище с майка ми. Докато бях на вълната на айсберга с него, споделих с една приятелка, че ако и с този нищо не се получи, няма да се доверя на никого.
Не знам защо, но от тогава той много се промени и след време се разделихме. Сякаш съм предчувствала. От тогава спрях да вярвам на мъжете и почти не ги допусках до себе си. Все намирам някакво оправдание в мен самата, че този или онзи не са подходящи. А може би истината е, че се страхувам да не се разочаровам отново.
Като бях по-млада не се притеснявах, но с годините си казваш "Нямаш време повече за грешки". Не вярвам да имам чак толкова големи претенции към мъжете. Искам човека да има чувство за хумор да не е ревнив и да не е някой затворен в себе си. Каква е рецептата за успеха. Моля помогнете.
Не знам защо, но от тогава той много се промени и след време се разделихме. Сякаш съм предчувствала. От тогава спрях да вярвам на мъжете и почти не ги допусках до себе си. Все намирам някакво оправдание в мен самата, че този или онзи не са подходящи. А може би истината е, че се страхувам да не се разочаровам отново.
Като бях по-млада не се притеснявах, но с годините си казваш "Нямаш време повече за грешки". Не вярвам да имам чак толкова големи претенции към мъжете. Искам човека да има чувство за хумор да не е ревнив и да не е някой затворен в себе си. Каква е рецептата за успеха. Моля помогнете.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 14
55
45
34
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари