Влюбих се в циганин

svar6iha balgarite 4e zaradi tozi mangal 6te sasipe6 i tvoia i na roditeliteti jivot.6te ti berat srama ot blizki i rodnini.savzemi se i prodalji v pravilnata posoka a tia ne e kam ciganskata mahala nadiavam se me razbra. s uvajenie

ни истърваи циганина тои има гулям уй и ибе много лапаи му хуя и да ти са празни фостата и гъзът

Българино като те гледам как пишеш не ми приличаш много на Българин,а и от къде знаеш че си Българин,след като са ви тъпкали 5 века Турците,дали са останали чисти Българи а.Научи се първо да пишеш правилно,и тогава давай съвети гражданино Българино.Важното е да се ОБИЧАТ,а кой какъв е няма значение.Расисте.Мразя расисти.

Виж ся ас съм БЪЛГАРИН израснал съм с мангали и по долна твар няма.500 години са на мачкали изнасилвали са нашите жени нашите деца но тогава са се водили воини и пушки са гармяли хора са умирали да предпазят нашата хубава страна.А сега българки с мангали се е..т нашите политици седат и гледат дават им помощи дават им пари а нас така наречените БЪЛГАРИ кво са ни дали.А колкото до теб моито момиче ако ас те видя ште ти плюя на лицето при мангалите няма любов с сигорност ти е казвал мн си красива мн хубава усмивка имаш но това е в началото слет тва слагаш чалмата и живота за тебе сфършва махаисе докато можеш.ЦИГАНИТЕ НА САПУН ТУРЦИТЕ ПОД НОЖА!!!!!!!!!!!!!

Много ми е познато.Преди 2години нямаше да съм съгласна със изписаните коментари по адрес на момчето така нареченият циганин.Аз също бях като теб.Бях на 15 влюбих се във циганин същия като твоя,не му личеше че му е ромски произхода.Той ми беше първият приятел и може би ще го помня докато съм жива.Бяхме заедно близо 4-5години.Реакцията на мойте родители беше същата.Като ми забраниха да се виждаме им казвах добре,но тайно продължавахме да се виждаме.Родителите ми направиха всичко възможно да ме отделят от него.Сега като се замисля сякаш мозъка ми беше промит.Обърнах се срещу родителите си (което цял живот няма да си го простя)говорих им с много лоши думи,казвах им че ги мразя,баща ми е удрял няколко пъти по някой друг шамар,последният път като ме удари заради него подадох сигнал в полицията,бях написала жалба срещу баща си и прекарах ноща там,(представи си сега не знам как съм го направила)В последствие се преместихме в друг град,но аз намерих начин и се прибрах обратно.родителите ми се примириха,но не си говорехме почти с течение на тези 4-5 години.бяхме толкова свикнали един с друг като брат и сестра бяхме.какво ли не преживяхме заедно.и сме се смяли,плакали,радвали,изневерявали и въпреки всичко бяхме заедно.година след започването на връзката ни той започна да ми изневерява,това го разбрах в последствие,но въпреки всичко беше страшно ревнив .започна да ми се налага,забрани ми да се виждам с приятелките ми,ако ме видеше случайно навън като ходя до магазина се започваше звънене на телефона до скъсване,да изляза на кафе ми беше напълно непознато, да не говорим за дискотека,не ми даваше да работя и куп неща още които ми забраняваше.започнах да пораствам и да се осъзнавам.разделяхме се събирахме се постоянно,9 месеца последния път бяхме разделени. Всеки от нас имаше връзка или бройки да ги наречем.Събрахме се помислих че се е променил,но старата песен запя на нов глас,даже беше по зле.Започнах работа като сервитьорка,първият месец беше добре но си показа рогата отново.Идваше на р.място и ме вардеше цяла вечер,криех се от него че пуша защото изрично ми забраняваше,ревнуваше ме буквално и от въздуха.когато разговорях с някой мъж се започваше какъв е този,защо му отговаряш едва ли не,казваше ми няма да говориш със този няма да говориш със мъже,караше ме да си гоня клиентите,да се карам с тях,разделяли сме се защото съм била до късно на работа,сърдеше се ако не му се обаждам на всеки час,дори и на 30 мин,а аз съм на работа и естествено е че не мога да говоря по телефона през 30 мин,а той си лежеше вкъщи всеки божи ден и чакаше майка му да го храни защото го мързеше да работи и още много неща за които е в момента не мога да се сетя.това се виждаше отстрани,много пъти са ми казвали това момче не е в ред,не те оставя да дишаш,наричаха го ремарке,не беше трудно да го преценят.всяка вечер в точния час идва сяда на служебната ни маса и ме чака следеше ме с поглед по колко време се задържам на маса при клиентите и ако нещо не му харесва се започват караниците.имах чувството че ми е стиснал сърцето и не го пуска.и преди 2 г приблизително изведнъж започнах да не мога да го понасям,знаех че ми изневерява,въпреки всичкото това задушаване,естествено и аз не му останах длъжна.Въпреки всичко до последно го обичах,въпреки всички тези огромни саможертви.Но тогава си спомням ситуацията.бяхме у тях мислех си Абе така и така нищо няма да се получи първо защото нямам никакво бъдеще с него,второ не е редно да сме заедно щом си изневеряваме я по добре всеки по отделно.нямах смелост да му кажа директно че искам да се разделим завинаги в очите.Казах му да ме прибере вкъщи и му писах Съобщение,че ми трябва време да преосмисля нещата а той Всякаш това чакаше и ме блокира.Очаквах да ми се обади през първите дни от раздялата,бях постоянно на тръни но това не се случи.започнах връзка с настоящия ми може би два дена след като се разделихме,от тогава насам ме е потърсил два три пъти,не искаше да се събираме както каза той тогава за нищо на света няма да сме заедно пак искаше просто да се видим да си поговорим като брат и сестра както сме били,но реших че не е редно.По принцип всичко това което разказах са човешки отношения,но само циганина държиш така изкъсо жена си част,лъже я нагло в очите и едновременно може да ти изневерява даже и да направи дете на още две жени освен теб.Замисли се много над живота си с него,не знам какви са ви отношенията,но ако си попаднала вече във някоя ситуация която съм изредила бягай бягай далече от него нямаш работа при такъв.силно се надявам да си се устроила без него виждам че историята ти е стара.Повярвай ми не прави грешки като моите.Сега съжалявам горчиво че накарах родителите си да минат през ада заради мен,докато съм жива сигурно няма да си го простя.Съжалявам че бях толкова сляпа и глупава.Някак все едно се събудих и виждам нещата с истинските им лица

Ще ти счупя главата,ако това е истина и ми беше дете.Любов ли?На 18г. няма да учиш,или нещо смислено да направиш с живота си, който тепърва е пред теб,а ще ми се занимаваш с циганин.Изгонила съм те до две бройки от вкъщи,да поумнееш малко.Др.няма да кажа искаш мнение умаш го.Извинявам се,че съм така груба и директна на всички четящи страницата.

бах мангаууу ебаси пауъра баааай мангаааау

Аз съм на 24 и приятелят ми е циганин ( на 31) . Заедно сме от година и половина . От първият ден живея с него . Първите месеци живяхме при моите родители , а после се отделихме . На него не му личи , но това не променя факта ,че е циганин. Първите месеци нашите не знаеха , но когато им казахме , бяха много против . С течение на времето нещата се промениха и сега нашите виждат, че се разбираме и обичаме и най-вече , че той е съвсем нормален човек , който е завършил средно образочание , който много работи и се грижи за мен. Сега го уважават и се радват че се обичаме ,и че се преборихме за любовта си . Още преди да тръгна с него той ми каза , кой е , какъв е както и че има детенце на 7 години , и че е разведен с майка му от няколко години. С по откровен и честен човек не съм била и искам да ви кажа оценявайте хората не по цвета на кожата ,а по качествата , защото както има добри българи така има и добри цигани и обратното.

Не и с циганин!!! Пьк и за каква любов говорим, та ти си на 17...?!? Това е просто увлечение, от което те сьветвам да се оттьрвеш много скоро!!!

Znaete li nese obijdayte nqma smisal iskam samo da pohertaq he svihki sme xora az sum bulgarka i sum jenena ot 10 godini za ciganin i si imame dve kradivi momheta i si jiveem v germania ot 3 godini i xnaeteli mnogo se obihame i prosto e prekrasno sega kum teb ns teb kakto ti xaresva