Влюбих се в циганин

Влюбих се в циганин
Здравейте! Аз съм момиче на 18 г. Лятото обикновено прекарвам на село, а през учебният период съм в града.
Доста истории прочетох и най-после се реших и аз да Ви споделя моята дилема.

В началото на лятото се запознах с едно момче, което е на 21 г. Бяхме в обща компания. Изглеждаше ми надут, женкар, незаинтересован и най-вече странен. Не му обръщах особено внимание докато една вечер не забелязах, че се държи с мен по-различно от преди. Бях навън с приятели и стана хладно, а аз трябваше да се прибирам.

Той се оказа доста услужлив като ми даде ризата си (аз бях с рокля) и предложи да ме закара до нас. Аз първоначално отказах, но той настоя и ме "сложи" в колата . Усетих, че това момче ще иска нещо от мен. Когато стигнахме до нас той се опита да ме целуне, при което аз се отдръпнах, но целувката така или иначе се случи. . . Казах му, че не съм такова момиче и ако ме иска за една вечер, да си направи кефа това няма да стане.

Проведохме един кратък разговор, след което се прибрах.
На следващата вечер отново се видяхме - аз бях с моята компания, а той дойде малко по-късно. Постояхме известно време с другите, но тъй като имахме да си довършим разговора от предната вечер, той тактично ме покани да се разходим. Това не остана незабелязано от останалите. Поговорихме си и решихме, че ще сме заедно.

Ден по-късно вече всички говореха, че аз излизам с това момче. Започнаха се клюките. . . Тръгнаха слухове, че той бил лошо момче, нямал образование, занимавал се с не хубави неща, с много момичета и това което ме изуми най-много беше, че го наричаха циганин! ! ! В началото си мислех, че има някаква вражда помежду им и затова го наричат така, но в последствие разбрах, че той наистина е такъв.

Отказвах да повярвам, докато не се реших да го попитам. Не можех да си представя, че може да бъде такъв. . . изобщо не приличаше на човек от ромски произход. Аз съм българка и зная, че родителите ми никога не биха одобрили такова момче за мое гадже (съпруг), но реших да им кажа, тъй като много скоро щяха да чуят слуховете, а и не искам и не обичам да ги лъжа. . .

Тогава започна всичко. Родителите ми започнаха да ми говорят разни неща, да ми натякват и т. н. Казаха ми да прекратя всякакви контакти с него. Положението беше доста напечено и когато се видяхме вечерта аз реших да му кажа, че повече не можем да се виждаме. Той на сутринта щеше да заминава за няколко дни на другото си село. И така уж се разделихме, докато аз не реших да му пиша СМС да го попитам как е, какво прави.

Той ми писа, че празнували и когато се върне ще се видим и поговорим. Така и стана. Върна се, видяхме се, поговорихме си. . той започна да ме целува, но аз не му отвръщах и така няколко дни, в които аз водех борба със себе си. Не знаех как да постъпя, но накрая реших, че ще се виждам с него макар и тайно. Опознах го като човек, попитах го за всички неща, които бях чула по негов адрес и се оказа, че "приятелите ми" грешат за него.

Той ми обясни за всяко едно нещо по отделно, подробно. Оказа се точно обратното на това което си мислех за него в началото.

Заедно сме вече от месец и половина горе долу (и все още не сме правили секс (девствена и не искам да избързвам)), но ето че дойде време и за училище. Аз си отивам в града, а той остава на село и няма как да се виждаме през седмицата. Тази година съм абитуриентка и съм решила, че ще кандидатствам и не искам да се разсейвам с любовни драми или каквото и да било друго.

От друга страна обаче имам нужда от човек до себе си и искам да съм с него. Той казва, че не вижда кой знае каква перспектива във връзката ни, тъй като аз след година ще отида да уча другаде и почти няма да се виждаме, аз съм щяла да си намеря друг и т. н.

Казва, че не иска да се разделяме и че с мен се чувства различно, било му спокойно и хубаво, но аз знам, че точно преди да започнем да се виждаме е имал абсолютно същата връзка и си мисля, че много скоро ще му писне от всичко това. Аз също искам да бъда с него.

От трета страна не искам да разочаровам родителите си - за това че се виждам с него и. . ако евентуално се разделим с това момче ще ми е кофти и няма изобщо да мисля за уроци. Но аз съм на мнение, че това си е моя живот и ще го живея както на мен ми харесва (по отношение на приятеля ми), все пак не родителите ми ще са с това момче, а аз! В крайна сметка важното е да си ЧОВЕК!

И сега съм на кръстопът. Не знам какво да правя. За приятелят ми мога да говоря само с 3 приятелки, които ме подкрепят. Дали да кажа на родителите ми, че продължавам да се виждам с него, или пък да прекратя отношенията ни сега докато не е станало твърде късно. . . или пък да оставя нещата на течението и просто да се радвам че сме заедно. . ?

Коментари (146)

Изпрати
Krastio
Krastio
19.02.2016 12:35
svar6iha balgarite 4e zaradi tozi mangal 6te sasipe6 i tvoia i na roditeliteti jivot.6te ti berat srama ot blizki i rodnini.savzemi se i prodalji v pravilnata posoka a tia ne e kam ciganskata mahala nadiavam se me razbra. s uvajenie
10
2
мемет татлъярак
мемет татлъярак
30.10.2015 09:33
ни истърваи циганина тои има гулям уй и ибе много лапаи му хуя и да ти са празни фостата и гъзът
2
16
челси
челси
31.10.2015 12:29
Неграмотен глупак.
6
0
Циганин
Циганин
07.10.2015 14:01
Българино като те гледам как пишеш не ми приличаш много на Българин,а и от къде знаеш че си Българин,след като са ви тъпкали 5 века Турците,дали са останали чисти Българи а.Научи се първо да пишеш правилно,и тогава давай съвети гражданино Българино.Важното е да се ОБИЧАТ,а кой какъв е няма значение.Расисте.Мразя расисти.
8
14
на сапун
на сапун
22.09.2015 20:11
Виж ся ас съм БЪЛГАРИН израснал съм с мангали и по долна твар няма.500 години са на мачкали изнасилвали са нашите жени нашите деца но тогава са се водили воини и пушки са гармяли хора са умирали да предпазят нашата хубава страна.А сега българки с мангали се е..т нашите политици седат и гледат дават им помощи дават им пари а нас така наречените БЪЛГАРИ кво са ни дали.А колкото до теб моито момиче ако ас те видя ште ти плюя на лицето при мангалите няма любов с сигорност ти е казвал мн си красива мн хубава усмивка имаш но това е в началото слет тва слагаш чалмата и живота за тебе сфършва махаисе докато можеш.ЦИГАНИТЕ НА САПУН ТУРЦИТЕ ПОД НОЖА!!!!!!!!!!!!!
7
6
mario
mario
10.04.2016 13:37
tebe sa te ebali cigani zatova ne gi xaresvash
3
5
Ивайла
Ивайла
13.09.2015 01:21
Много ми е познато.Преди 2години нямаше да съм съгласна със изписаните коментари по адрес на момчето така нареченият циганин.Аз също бях като теб.Бях на 15 влюбих се във циганин същия като твоя,не му личеше че му е ромски произхода.Той ми беше първият приятел и може би ще го помня докато съм жива.Бяхме заедно близо 4-5години.Реакцията на мойте родители беше същата.Като ми забраниха да се виждаме им казвах добре,но тайно продължавахме да се виждаме.Родителите ми направиха всичко възможно да ме отделят от него.Сега като се замисля сякаш мозъка ми беше промит.Обърнах се срещу родителите си (което цял живот няма да си го простя)говорих им с много лоши думи,казвах им че ги мразя,баща ми е удрял няколко пъти по някой друг шамар,последният път като ме удари заради него подадох сигнал в полицията,бях написала жалба срещу баща си и прекарах ноща там,(представи си сега не знам как съм го направила)В последствие се преместихме в друг град,но аз намерих начин и се прибрах обратно.родителите ми се примириха,но не си говорехме почти с течение на тези 4-5 години.бяхме толкова свикнали един с друг като брат и сестра бяхме.какво ли не преживяхме заедно.и сме се смяли,плакали,радвали,изневерявали и въпреки всичко бяхме заедно.година след започването на връзката ни той започна да ми изневерява,това го разбрах в последствие,но въпреки всичко беше страшно ревнив .започна да ми се налага,забрани ми да се виждам с приятелките ми,ако ме видеше случайно навън като ходя до магазина се започваше звънене на телефона до скъсване,да изляза на кафе ми беше напълно непознато, да не говорим за дискотека,не ми даваше да работя и куп неща още които ми забраняваше.започнах да пораствам и да се осъзнавам.разделяхме се събирахме се постоянно,9 месеца последния път бяхме разделени. Всеки от нас имаше връзка или бройки да ги наречем.Събрахме се помислих че се е променил,но старата песен запя на нов глас,даже беше по зле.Започнах работа като сервитьорка,първият месец беше добре но си показа рогата отново.Идваше на р.място и ме вардеше цяла вечер,криех се от него че пуша защото изрично ми забраняваше,ревнуваше ме буквално и от въздуха.когато разговорях с някой мъж се започваше какъв е този,защо му отговаряш едва ли не,казваше ми няма да говориш със този няма да говориш със мъже,караше ме да си гоня клиентите,да се карам с тях,разделяли сме се защото съм била до късно на работа,сърдеше се ако не му се обаждам на всеки час,дори и на 30 мин,а аз съм на работа и естествено е че не мога да говоря по телефона през 30 мин,а той си лежеше вкъщи всеки божи ден и чакаше майка му да го храни защото го мързеше да работи и още много неща за които е в момента не мога да се сетя.това се виждаше отстрани,много пъти са ми казвали това момче не е в ред,не те оставя да дишаш,наричаха го ремарке,не беше трудно да го преценят.всяка вечер в точния час идва сяда на служебната ни маса и ме чака следеше ме с поглед по колко време се задържам на маса при клиентите и ако нещо не му харесва се започват караниците.имах чувството че ми е стиснал сърцето и не го пуска.и преди 2 г приблизително изведнъж започнах да не мога да го понасям,знаех че ми изневерява,въпреки всичкото това задушаване,естествено и аз не му останах длъжна.Въпреки всичко до последно го обичах,въпреки всички тези огромни саможертви.Но тогава си спомням ситуацията.бяхме у тях мислех си Абе така и така нищо няма да се получи първо защото нямам никакво бъдеще с него,второ не е редно да сме заедно щом си изневеряваме я по добре всеки по отделно.нямах смелост да му кажа директно че искам да се разделим завинаги в очите.Казах му да ме прибере вкъщи и му писах Съобщение,че ми трябва време да преосмисля нещата а той Всякаш това чакаше и ме блокира.Очаквах да ми се обади през първите дни от раздялата,бях постоянно на тръни но това не се случи.започнах връзка с настоящия ми може би два дена след като се разделихме,от тогава насам ме е потърсил два три пъти,не искаше да се събираме както каза той тогава за нищо на света няма да сме заедно пак искаше просто да се видим да си поговорим като брат и сестра както сме били,но реших че не е редно.По принцип всичко това което разказах са човешки отношения,но само циганина държиш така изкъсо жена си част,лъже я нагло в очите и едновременно може да ти изневерява даже и да направи дете на още две жени освен теб.Замисли се много над живота си с него,не знам какви са ви отношенията,но ако си попаднала вече във някоя ситуация която съм изредила бягай бягай далече от него нямаш работа при такъв.силно се надявам да си се устроила без него виждам че историята ти е стара.Повярвай ми не прави грешки като моите.Сега съжалявам горчиво че накарах родителите си да минат през ада заради мен,докато съм жива сигурно няма да си го простя.Съжалявам че бях толкова сляпа и глупава.Някак все едно се събудих и виждам нещата с истинските им лица
5
6
Мари-Ан
Мари-Ан
12.09.2015 11:59
Ще ти счупя главата,ако това е истина и ми беше дете.Любов ли?На 18г. няма да учиш,или нещо смислено да направиш с живота си, който тепърва е пред теб,а ще ми се занимаваш с циганин.Изгонила съм те до две бройки от вкъщи,да поумнееш малко.Др.няма да кажа искаш мнение умаш го.Извинявам се,че съм така груба и директна на всички четящи страницата.
7
6
GeSt
GeSt
27.07.2015 15:31
бах мангаууу ебаси пауъра баааай мангаааау
9
2
Нина
Нина
06.07.2015 16:06
Аз съм на 24 и приятелят ми е циганин ( на 31) . Заедно сме от година и половина . От първият ден живея с него . Първите месеци живяхме при моите родители , а после се отделихме . На него не му личи , но това не променя факта ,че е циганин. Първите месеци нашите не знаеха , но когато им казахме , бяха много против . С течение на времето нещата се промениха и сега нашите виждат, че се разбираме и обичаме и най-вече , че той е съвсем нормален човек , който е завършил средно образочание , който много работи и се грижи за мен. Сега го уважават и се радват че се обичаме ,и че се преборихме за любовта си . Още преди да тръгна с него той ми каза , кой е , какъв е както и че има детенце на 7 години , и че е разведен с майка му от няколко години. С по откровен и честен човек не съм била и искам да ви кажа оценявайте хората не по цвета на кожата ,а по качествата , защото както има добри българи така има и добри цигани и обратното.
15
4
Нина
Нина
29.07.2015 14:20
Здравей, да ти кажа честно не бях видяла , че историята ти е стара , но имах голямо желание да ти кажа , че любовта е любов и хората са само добри и лоши. Радвам се , че живота ти върви напред. Бъди много щастлива и слушай сърцето и разума си , а не хората.
4
5
Anabela
Anabela
06.07.2015 16:52
Здравей, радвам се за теб. Аз вярвам в доброто и в това, че с времето всичко се нарежда. При мен нещата се развиват по-различно. Изминаха почти 2 години от написването на тази история. Преминахме през страшно много трудности с въпросният човек. Израснахме много. Аз вече съм студентка. Завърших първата си година. Сега гледаме напред и умуваме как да продължим.
7
5
Гошо
Гошо
25.06.2015 00:11
Не и с циганин!!! Пьк и за каква любов говорим, та ти си на 17...?!? Това е просто увлечение, от което те сьветвам да се оттьрвеш много скоро!!!
10
3
tonito
tonito
12.06.2015 11:05
Znaete li nese obijdayte nqma smisal iskam samo da pohertaq he svihki sme xora az sum bulgarka i sum jenena ot 10 godini za ciganin i si imame dve kradivi momheta i si jiveem v germania ot 3 godini i xnaeteli mnogo se obihame i prosto e prekrasno sega kum teb ns teb kakto ti xaresva
3
11

Рейтинг

3.9
Общо 21 гласували
5 8
4 7
3 2
2 4
1 0
Дай твоята оценка: