Ezine.bg»Споделени Истории»Любовни връзки и истории»Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата

редакция:
Ако не е детето, с кеф ще си сложа въжето на врата
Здравейте и от мен. . Много се чудих дали да ви занимавам с моите житейски неволи, но се чудя на къде да хвана и какво да правя. . Омъжена съм от 20 год, допреди 4 год що годе живеехме добре със съпруга ми, но след като баща ми почина, нещата много се промениха. Работата ми е такава, че постоянно съм в контакт с много хора-и мъже и жени, и за радост на едните и завист на другите, съм постоянен обект на коментари.

Мисля че с времето съпругът ми свикна с мисълта че мъжете ме харесват, а жените ненавиждат, но се оказа че и той като всички мъже, в един момент поддаде на хорските приказки. . Започнаха се скандали, с него и с родителите му, обиди, и в един прекрасен момент реших да си взема детето и да се пренеса в къщата на баща ми, която беше празна.

Едно цяло лято изкарахме там с детето, а той не потърси дори и детето, което тогава беше на 13 год и определено разбираше какво става, и реши един ден да отиде да види татко си. . Не го спирах, не го и навивах. . Дойде си бързо, и като го попитах защо си идваш толкова бързо, той ми каза "Ми тати е седнал с няква там и ме пита за какво идвам". . .

Само да отбележа, че с него имахме семеен бизнес, и той остана да работи там. . МИна се малко време, майка ми която беше в чужбина и през цялото това време (цялото лято) ни издържаше, си дойде и реши да ми надуе главата да се прибирам при него. . ЗАРАДИ ДЕТЕТО. . Беше малко преди рождения ден на детето, и аз волю-неволю, се прибрах. . Приготвихме празника на детето, торта за в училище, за в къщи, за гости, много торти, много гости, НО и непредвидени. .

Идва господинът при мен в кухнята и ми казва "я нарежи едната торта, че една позната е дошла да честити на детето р. ден (чудно тя от къде знае че детето има р. ден) и се лови в тортата която е за училище, при което става скандал - познатата ли е по-важна или тортата за училище. . е, наряза я. . и аз слязох да видя коя е госпожата. . . И о, изненада-стара негова любов. .

Тая госпожа - женена сто пъти и още толкова разведена, по-вече няма да я коментирам, че ще прозвучи злобарско, започна всеки божи ден да виси при него. . Клиентите ме поднасяха, аз се правех на куку, докато в един слънчев ден тая увисна там където работех аз, и започна да ми се оплаква че била бременна. .

И така нашия татко, стана още веднъж татко. . Но нас с детето ни отсвири, не му дреме детето имали нужда от нещо, не ни отбелязва въобще в къщи. Аз се принудих да си започна собствен бизнес, за да мога да плащам заемите, които наследих от баща ми, и обзавеждането на половината къща, което е на мое име , а в неговата къща. .

Родителите му му преписаха НАШАТА КЪЩА на него чрез дарение, да нямам дял в нея. . И така на месец всички задължения към банки ми излизат около 1000 лв, и с тинейджър, който си има разходи като възрастен, аз се чудя как да оцелявам, и как да изкарвам пари, а господинът издържа чуждо дете (защото в последствие бебето ОЧЕВАДНО прилича на неговия приятел, има заболяване на очите, като на неговия приятел, който се хвалеше че и той има връзка с тази госпожа).

И не го е грижа че и леглото в което спи , аз го плащам . . . Сега майка му е болна, и те ми се молят да ходя да я видя, но понеже моя баща умря в болницата за 10 дни, а съпругът ми дори не звънна тези 10 дни да попита как, и не дойде на погребението му, нито родителите му, аз не искам, и няма да отида да я гледам, може и грях да имам, но така са си заслужили. . .

Те ми викаха ку***, бездомница, боклук, и какво ли още не, и да умре няма да стъпя. . Надявам се, стана ясно че с него живеем като съквартиранти, ядем по отделно, спим в различни стаи, говорим си веднъж месечно. . Не знам и аз защо още стоя там, имам къща, голяма, ремонтирана и с удобства, обзавеждането смених, супер е, но майка ми сега живее там, и при всяка моя дума, че ще го напускам, започваме да се караме.

Тя е против заради детето, което вече не е дете, но . . . . Нямам възможност да си купя друга къща, пък и да си купя, майка ми пак ще идва да ми дудне на главата, та нито е при нея да отида, нито е при мъжът ми да остана. . така 4 години. .

Вече искам да се обеся, и ако не е че детето ми ще ми плаща борчовете както аз на моя баща, с кеф бих си сложила въжето. . Вече не издържам и финансово и психически. . Някой минал през това да ме посъветва. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
nova
nova
Мила , моят съвет е вземай си детето и заминавай някъде далеч от майка ,мъж и тем подобни ,щом си се справила и си издържала тези 4 години ,ще се справиш , но така не може да се издържа психически ,аз това го направих преди 12 години и сега съм доволна от всичко ,дори срещнах човек който ме уважава и подкрепя
26.09.2013 13:04
1
Иляна
Иляна
Г-жо,

преди всичко помислете за детето което имате! Аз съм дете на разведени родители (бях много малка). Майка ми я беше страх да напусне баща ми, не искаше да ме "оставя без баща" но да ви кажа когато взе решението да го напусне- това беше най-доброто нещо което е правила за мен!
За 1но дете е много по-важно да расте в атмосфера на разбирателство и обич. По вашето писмо разбирам, че това далеч не се случва в атмосферата която му предлагате. Това дете, съм сигурна, че се мъчи,за това най-доброто което можете да направите и за вас и за него е да се махнете от тази къща и да отидете в бащината си!
Относно майка ви: Вие сте достатъчно голям, зрял човек да решавате сама кое е най-добро за вас и вашето дете!Затова не се оставяйте тя да контролира живота ви!
Мъчите не само себе си, мъчите детето си! Не само защото вижда,че вие сте нещастна, а защото то самото живее в неприятна "семейна" среда. Ако не за себе си, то поне за него го направете: махнете се от този мъж който се държи безобразно с вас и с детето и си отидете в другата къща!

Длъжна сте да се борите! Ако не за себе си, то за детето си!!!
26.09.2013 12:49
3
Зорница Димитрова
Зорница Димитрова
Госпожо след прочетените думи, че с кеф ще си сложите въжето искам само едно да питам: Този живот за нищо ли го нямате, имате ли престава колко хора се молят всеки ден да запазят живота си и да оздравеят. Я се стегнете, явно сте оправна жена, не сте и на малко години да се съобразявате с майка си и с един мухльо. Гледайте си живот и детето. Пари се изкарват, нова любов се намира, но живота е само един, загубиш ли го друг няма.
26.09.2013 12:38
2
Stefchis
Stefchis
къде ти е ъкъла защо правиш всичко това
25.09.2013 23:54
1
ГЕРИ
ГЕРИ
Веднага се махай! Вземи се в ръце,защото си млада,красива,умна и имаш щастието да си майка на едно прекрасно дете!Не слушай майка си(тя гледа да не си развали нейния рахат).Ще видиш как с времето щастието ще дойде при тебе и детето! УСПЕХ :)
25.09.2013 23:29
Цвета
Цвета
Ако ти не си помогнеш сама,няма кой да ти помогне.Какво чакаш да полудееш ли,а детето ти да гледа една луда майка?И какво като майка ти ти мрънка,разкарай я,ти си голямо момиче.Не позволявай никой да ти съсипва живота,че е много кратък.Нямаш време.
24.09.2013 04:51
lv
lv
а детето ти какво мисли по въпроса?седни се консултирай с него,достатъчно голямо е,аз лично бих си хванала шапката и в съда!
23.09.2013 16:53
Hanna
Hanna
Абе как всеки излиза с това: "стоим заедно заради детето"?! Най-върховата глупост! Казвам Ви го, защото съм дете на хора, които 10 години мъчиха мен и брат ми,преди да се разведат/разделят! Израстнахме с много грешен пример пред очите си от тяхна страна,пример за липса на любов, за тотално сбъркани човешки отношения... Това беше мечешка услуга.. Защото децата възприемат с емоциите си и възприемат чуждите емоции,каквото и да им се говори е безсмислено,след като примерът пред тях е обратен!Има една поговорка:"Не възпитавайте децата си - те в крайна сметка ще станат като вас.ВЪЗПИТАВАЙТЕ СЕБЕ СИ!".Също така- по-добре щастливо разделени родители, които да имат шанс за любов,с която да дават пример,а не да учат децата си на болезнено търпение,което засмуква надолу...Така че,мислете за децата си,хора!Няма да са ви благодарни за търпението,просто защото през цялото това време те ще страдат!Бъдете смела,госпожо,и направете най-доброто за детето си,спасете го,осовободете го,както ще се случи и с Вас самата!Успех!
23.09.2013 16:36
Мен
Мен
Като дете на разведени родители, мога да ти кажа само едно: още когато скандалите им бяха "бебемца", аз забелязвах всичко, а бях на 6 години. Те продължиха още толкова, като мащаба им нарастваше драстично. Всичко виждах и всичко изживявах. След като с майка ми се изнесохме и те се разведоха, нещата си дойдоха на мястото - тя си намери добра работа, срещна един невероятен човек, когото аз много обичам и здравословните и проблеми, които бяха в резултат от психическия тормоз от баща ми, отшумяха. Гарантирам ти, че твоето дете би се чувствало много по-добре далеч от баща си. Говори с него. А пред майка си е крайно време да си отвориш устата, ти не си на 15, че да ти пили на главата и да ти дава уроци по живот. Това е твоето решение, ако детето е съгласно (а то ще е!), хващай си пътя - майка ти няма да има какво да каже. Не се предавай и не се отчайвай! Късмет!!!
23.09.2013 15:58
ник
ник
първо трябва да полудееш за да се обесиш. Обърни си внимание
23.09.2013 14:53

Рейтинг

4
Общо гласували: 15
55
47
31
22
10
Дай твоята оценка: